SHARE

От Сергей Скрипал до Алексей Навални, опитите на Русия да заглуши враговете си са разкрити с криминалистични методи. В центъра на тези разкрития е разследващото звено на Bellingcat

От Елиът Хигинс – създател на Bellingcat 

На 13 септември 2018 г. се присъединих към колегите си от Bellingcat в Slack [интернет платформа за бизнес комуникация, подобна на Zoom, Skype и др. – бел. ред. ], за да гледам едно интервю, което ще даде началото на едно от най-необикновените и странни разследвания. Малко след като бяха идентифицирани като двамата основни заподозрени в отравянето на бившия руски шпионин, Сергей Скирпал, в Солсбъри, двамата руснаци, идентифицирани от британските власти, вече бяха в RT [съкращението на Russia Today – една от руските държавни пропагандни медии, излъчвана на английски език – бел. ред.], говорейки с главния ѝ редактор Маргарита Симонян в ексклузивно интервю, предназначено за целия свят.

Интервюто и последващите разследвания в крайна сметка, две години по-късно, ще доведат до разкриването на отравянето на руския опозиционер Алексей Навални от тези, които са свързани със заподозрените в Солсбъри.

Двойката, пътувала под имената „Александър Петров“ и „Руслан Боширов“, сподели своята легенда със Симонян. Те не били нищо повече от невинни продавачи на спортни хранителни добавки, които били пътували до Солсбъри, за да посетят катедралата, известна с (както те самите казаха), своя 123-метров църковен шпил.

Настроението на екипа на Bellingcat в тази конферентна среща в Slack може да се определи като малко цинично. Стартиран от мен през 2014 г., Bellingcat стана известен с това, че използва онлайн разследване с отворен код за редица теми, от свалянето на полет 17 на малайзийските авиолинии (Malaysian Airlines) в Източна Украйна, до разследвания на военни престъпления в Сирия. Това често ни превръщаше в цел на лъжите, пропагандата и дезинформацията, представени от руската държава и нейните медийни проксита, често насочени към мен и Bellingcat, както и към темите, които разследвахме. Това интервю изглеждаше не по-различно.

Подозренията ни бяха породени не само от разказаната в интервюто нелепа история, но и  от факта, че вече бяхме започнали собствено разследване за това, откъде се появяват двамата руски граждани. Още докато разказваха легендите си, нашият екип беше получил документи, които сочеха, че тези мъже всъщност работят за руските разузнавателни организации.

Подробности, публикувани от властите на Обединеното кралство, заедно с информация за полетите на заподозрените от Обединеното кралство към момента на покушението, ни позволиха да започнем да ровим в самоличността им. Ден след интервюто им, излъчено по RT, публикувахме първото си разследване, използвайки информация, събрана от различни необичайни източници. В миналото Bellingcat е използвал почти изключително онлайн доказателства с отворен код – всяка информация, която можете да намерите свободно онлайн, от публикации в социалните медии до сателитни изображения в приложения като Google Earth.

Не открихме почти никаква следа от „Александър Петров“ и „Руслан Боширов“ където и да било онлайн, преди те да бъдат назовани от британските власти. Няма подробности за компанията за спортни хранителни добавки, за която са работили, няма активност в социалните медии, няма новинарски статии, дори случайна снимка, маркирана от приятел или член на семейството с тяхната самоличност. Всъщност те бяха дигитални призраци.

Преди интервюто за RT руският новинарски сайт Fontanka съобщи, че изтекли паспортни данни за Петров и Боширов показват, че номерата на паспортите им сa почти поредни – само с три цели числа един от друг. А това е изключително малко вероятно за двама продавачи на спортни хранителни добавки. Странните номера на паспортите им и призрачното им отсъствие онлайн изглежда показват, че тези двама души са нещо повече от скромни търговци със страст към катедралите.

Предвид липсата на информация с отворен код за заподозрените, ние обсъдихме използването на ядрената опция“ – оживения черен пазар на данни в Русия. Русия, с любовта си към събирането на данни за своите граждани и неистовата корупция, неволно се превърна в едно от най-отворените общества в света, с налични всякакви данни – от подробни телефонни записи до документи за регистрация на паспорти – достъпни за закупуване чрез онлайн брокери на данни. Това не е нещо, което „кибер-експертите“ трябва да откриват в т.нар. сайтове от „тъмната мрежа“ [на английски език – Dark Web – където можеш да намериш нелегално съдържание – бел. ред.]. Te се продават свободно в руски интернет форуми. Заедно с тези данни, множество изтекли руски бази данни могат да бъдат намерени от онлайн и офлайн източници, включително данни за регистрация на автомобили, регистрации на къщи, записи на полети и много други.

Нашият водещ разследващ журналист, Христо Грозев, е събрал много от тези изтекли бази данни през годините и те сочат, че „Александър Петров“ и „Руслан Боширов“ са се появили в тези бази от нищото, сякаш са родени пълнолетни възрастни. С помощта на онлайн брокер придобихме документи за регистрацията на паспортита за двамата заподозрени, което разкри редица странности. Липсваха подробности за предишни паспорти и документи за самоличност, което беше изключително необичайно. Документът бе подпечатан с „Не предоставяйте никаква информация“, заедно с телефонен номер, принадлежащ на телефонна централа със „зона на действие: Министерство на отбраната на Руската федерация“.

Разгледахме и същите документи за двата номера на паспорти, които бяха между номерата на „Александър Петров“ и „Руслан Боширов“. Те разкриха същите странности. Изглежда, че паспортите са били издадени на партиди, всички със същите тези необичайни характеристики.

Това беше само началото на разследването. До октомври 2018 г., по-малко от месец след интервюто за RT, разкрихме, че „Александър Петров“ и „Руслан Боширов“ са руски оперативни работници Александър Евгениевич Мишкин и полковник Анатолий Чепига, и двамата работещи за военната разузнавателна служба ГРУ. Много информация, изтекла от Русия, ни позволи да открием истинската им самоличност и да ги идентифицираме като получатели на наградата „Герой на Русия“, най-високата чест в страната, връчена лично от президента Владимир Путин.

Чрез проучване на телефонни записи успяхме да разкрием трето лице, Денис Сергеев, участващо в заговора за убийството на Скрипал. Сергеев е високопоставен офицер от ГРУ, когото установихме от данните за пътуванията и от неговите подробни телефонни записи. Пътувал е до Лондон по времето на опита за покушение. Също така установихме, че той е участвал в по-ранен атентат в България с друг екип на ГРУ, отново използващ отровно вещество [опитът за убийство с нервно-паралитично бойно отровно вещество от групата на „Новичок“ на оръжейния търговец Емилян Гебревбел. ред.].

Докато нашият екип продължи да разследва, разкрихме повече подробности не само за тези акции, но и за източника на нервно-паралитичното бойно отровно вещество, използвани в опитите за покушение. Към края на 2020 г., чрез анализ на телефонни записи и други данни, открихме източника на нервно-паралитичното вещество, използвано в тези атаки. Руската програма „Новичок“, за която се предполага, че е била прекратена, когато страната се присъединява към Конвенцията за забрана на химическото оръжие, всъщност е била преместена тайно на други места, а членовете на първоначалната програма са се преместили заедно на нова месторабота. Един от тези „нови работодатели“ твърди, че работи върху спортни хранителни добавки, докато всъщност работи с военни експерти по разработването и внедряването на нервно-паралитични бойни отровни вещества. Може би това е видът спортно хранене, за който Мишкин и Чепига споменават в интервюто си за RT.

След две години разследване си помислихме, че сме изчерпали възможностите за разкриване на повече руски убийства, основани нервно-паралитични бойни отровни вещества. Отравянето на Алексей Навални през август 2020 г. ни накара да открием, че не само ГРУ използва руската програма за тайни отрови за убийства.

Използвайки същите техники и източници, успяхме да установим, че екип от руски разузнавачи от ФСБ е проследявал Навални в над 30 пътувания от 2017 г. насам. Едно от тях е пътуването, когато той е заразен с „Новичок“. Екипът на руските оперативни работници е бил в контакт със същите лаборатории за секретни нервно-паралитични вещества, с които са работили и GRU. Тогава разбрахме, че не става дума само за „справяне“ с опоненти в чужбина, но и с домашни такива.

Седмица по-късно Навални публикува продължителен телефонен разговор с един от екипа, който се е опитал да го убие. Навални се представя за асистент на висш руски държавен служител, заблуждавайки члена на екипа на ФСБ да даде пълни самопризнания и предоставяйки подробности като точното местоположение, на което е приложен „Новичок“ – във вътрешния шев на долните гащи на Навални.

Оттогава Навални се завърна в Русия, където веднага бе арестуван. Последваха протести, както и продължаващите ни разследвания на руската програма за тайно убийство на нервни агенти. Открихме, че екипът на ФСБ, участващ в операцията за убийството на Навални, не е следил само Навални. Идентифицирахме три случая, при които пътуванията на екипа на ФСБ се припокриват с необичайната смърт на три лица в Русия и в бъдеще изглежда сигурно, че ще открием още опити за убийство от този отряд за убийства на ФСБ.

SHARE