Роберт Биедрон е кмет на северното полско градче Слупск. Както в цяла Полша, и в 97 хилядното градче населението е консервативно и силно религиозно. В родината на папа Йоан Павел II католическата църква е навсякъде – от ежедневието на обикновения човек до върховете на политиката.
През 2014 г. градчето Слупск изумява консервативна Полша с това, че избира за свой кмет ЛГБТ активиста Роберт Биедрон, който е и гей. Преди да стане кмет, Биедрон е бил първият открит гей в полския парламент – Сеймът.
Биедрон печели изборите като независим кандидат. Преди е бил член на леви партии, но това в Полша е загуба на време. В настоящия 460-местен Сейм не може да откриете представител на лява партия. Управляващите са национал-консерваторите от “Право и справедливост”, а опозицията се води от умерено дясната партия “Гражданска платформа”.
Полша е шестата по население държава в Европейския съюз. Нейният глас и нейната политика имат отражение върху останалата част на континента. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск е бивш министър-председател на Полша от умерено дясната “Гражданска платформа”.
През 2015 г. обаче поляците върнаха на власт крайнодесните “Право и справедливост” заедно с техния пожизнен вожд – Ярослав Качински. Навремето двамата братя Качински са били едни от борците срещу комунизма в страната. Еднояйчният близнак на Ярослав Качински – Лех, се смята за бащата на полския национализъм – критикуващ както политиката на Германия, така и на Русия и президент на страната до 10 април 2010 г. На тази дата той загива в самолетна катастрофа край гр. Смоленск, Русия, когато държавна делегация отива да помене жертвите на Катинското клане по време на Втората световна война.
През 2006 и 2007 г. Полша е наричана “страната на близнаците” – Лех Качински е президент, а неотличимият му брат Ярослав е премиер на страната. Още тогава двамата братя критикуват ЕС и се застъпват за по-авторитарни политики. През 2015 г., след смъртта на Лех Качински, тяхната пария “Право и справедливост” се връща на власт. За премиер е избрана Беата Шидло, но конците на управлението продължават да се дърпат от Ярослав Качински.
Правителството не губи време в това да установи своеобразен авторитарен режим. Още с началото на управлението то иска да обезсили конституционния съд на страната и да назначава без конкурс директорите на обществените радио и телевизия. Междувременно правителството се опитва да блокира взимането на решения в ЕС заедно с унгарския им колега Виктор Орбан.
Действията им биват критикувани от Европейската комисия и тя започва наказателна процедура за нарушаване на върховенството на закона във Варшава, като заплашва, че може да се стигне и до отнемане на правото им на глас в Съвета на ЕС. В края на този месец изтича крайният срок, даден от комисията за това Полша да преразгледа намерението си да обезсили Конституционния съд.
На Качински му трябва беззъб пазител на основния закон, защото иска да прокара консервативни закони, които нарушават човешките права.
Пример за това какво може да последва в една безправна Полша видяхме съвсем наскоро. Управляващите искаха да въведат пълна забрана за абортите в страната. Полша вече е една от двете страни в Европа, където абортите са забранени, но има известни “компромиси” – напр. може да се прекъсне бременността, когато зачатието е станало в резултат от изнасилване или при опасност за живота на майката.
До онзи ден управляващите искаха да се въведе забрана без изключения, а жените и лекарите да ги грози затвор, ако извършат аборт по каквото и да било причина. Това бе част от цялостната програма на управляващите – те вече са спрели финансирането за ин витро процедури и възнамеряват с нови законопроекти да стигнат и по-далеч, макар тоталната забрана за аборти да отпадна засега под натиска на многохилядни протести.
В подобна атмосфера кметът на 97-хилядното градче Слупск се оказва главен герой в опазването на смисъла. Един от първите му актове, който скандализира консервативна Полша, е, че той сваля портрета на Йоан Павел II от своя офис – за да напомни, че държавната власт е секуларна и църквата няма място в офиса на кмет.
Тази година той също така реагира на коментар на местен учител в социалните мрежи за това колко страшни и вредни са имигрантите. Роберт Биедрон решава да заведе бежанско семейство в класната стая на учителя, за да я попита кое е толкова страшното.
Днес той е един от силните гласове срещу забраната за аборти и предупреждава, че Полша е на път да се превърне в “авторитарна демокрация”.
Заради своята сексуална ориентация навремето той е бил пребиван по улиците, дори докато е бил депутат. “Но знаех, че това е единственият начин. Трябваше да се изправя пред хората, за да може те да получат шанса да си променят мнението за гейовете.”
Биедрон прави и символични бракосъчетания на гей двойки от цялата страна, въпреки че в Полша те са забранени.
Биедрон е на 40 години и вече редица опозиционери виждат в него шанс да олицетвори опозицията в страната. Днешното правителство печели своето мнозинство единствено с подкрепата на 37,6% от населението. Това дава основание на опозицията да твърди, че прокарваните от официалната власт политики не са представителни и всички останали имат нужда водач, който да е своеобразен символ на различното. Но Биедрон не е почитател и на полската основна опозиция – умерено дясната “Гражданска платформа”. Той напомня, че тогавашният премиер Доналд Туск е обещал да въведе граждански съюзи и да не коленичи на свещеници – нищо от което не е изпълнил.
Разединената опозиция е и причина Качински да е властелинът на Полша – той може да представлява само една трета от поляците, но те всички са обединени зад неговия образ. За разлика от тях опозицията няма облик и отчаяно си търси символ на промяната.
