Испанската корида е едно от последните зрелища, останали от Античността. Никой не може да каже кога са започнали испанските боеве с бикове, но те винаги са имали своите противници.
През 1567 г. папа Пий V забранява игрите и отлъчва всички аристократи от църквата, които продължават да ги организират. Забраната не ги спира и те продължават да набират популярност на полуострова. Затова църквата приема компромис – бикоборството отново е разрешено, но най-свирепите игри като масовия бой между бикове остават забранени.
Години по-късно, през 1700 г., роденият във Версай френски принц Филип д’Анжу става престолонаследник на испанската корона. Когато вижда любимия спорт на поверения му народ, той е изумен от варварския спектакъл и забранява на испанските благородници да участват в него.
Днес за едни коридата е традиция и изкуство (la fiesta brava – фестивал на смелостта), а за други – изтезание над животни. Проучване от 2015 г. показва, че само 19% от испанците подкрепят зрелището, докато 57% са против него. Убиването на животни не е начинът, по който се забавляват младите, нито тези с висше образование, нито тези, живеещи в големите градове. Те всички като дошлия от Версай Филип д’Анжу преди четири века са възмутени от варварския спектакъл.
Освен разделение между поколенията обаче коридата, както в древността са били и гладиаторските битки, е и средство за правене на политика.
Испанските политици пипат внимателно, защото не искат да отблъснат възрастния електорат и да си навличат протести. Те чакат спектакълът да изгуби своята публика от само себе си. И техният ход има своята логика – през 2007 г. са се провели 3650 битки с бикове в страната и с годините тази бройка се е стопила двойно до 1900 през 2014 г.
Както обаче и в много други страни, възрастните са най-активните участници на избори. Има го и факта, че в Испания националните избори са мажоритарни, което дава повече тежест на избирателите от провинцията. Затова и традиционните партии в страната не се заиграват с коридата.
Други партии като крайнолевите „Подемос“ искат да организират референдум в различни области, с които да прекратят зрелището. За тях това е опит пък да привлекат млади избиратели.
Но каталунските националисти имат далеч по-голяма идея от всички останали. През 2010 г. регионалният парламент на борещата се за независимост Каталуня налага пълна забрана на боевете с бикове в областта. Ходът има повече общо със сепаратизма, отколкото с правата на животните.
Като същинска корида националистите развяват червения плат пред испанската централна власт и чакат тя сама да влезе в капана. С този ход те, от една страна, се разграничават от испанските традиции, а, от друга, въвеждат популярна мярка. Но техният регионален парламент няма правомощието да стори това.
И шест години след влизането в сила на забраната тази седмица испанският конституционен съд я обяви за противоконституционна, защото Каталуня няма правото да налага подобна забрана.
Това предизвиква скандала, който сепаратистите търсят. Централната власт налага непопулярно решение над борещите се за независимост каталунци. Управниците на областта директно заявяват, че те няма да се съобразят със съдебното решение. “Конституционният съд може да решава каквото си иска, но ние вече решихме, че битките с бикове няма да се върнат в Каталуня”, заявява един от членовете на регионалното правителство.
В решението си Конституционният съд на Испания изрично заявява, че местната власт може да приеме мерки, с които да защити правата на животните, както в други области коридата е само символична и бикът не умира по време на спектакъла. Но това не успокоява страстите.
За Каталуня това не е просто битка за правата на животните, това е и битка за самоопределяне. Коридата освен традиция е преди всичко символ на Испания. Така нейното отхвърляне се превръща в символ на независимостта от испанската власт.
Хлябът и зрелищата – panem et circenses – винаги са били основно средство за управление. През 80 г. сл.Хр. римският император Тит Флавий трябва да се справи с две от най-големите бедствия, сполетявали империята. В Рим избухва пожар, който не може да бъде овладян три дни, а предишната година е изригнал вулканът Везувий, унищожил четири римски града. Народът му е обеднял, а мнозина са останали без дом и семейство.
Въпрос на време е техният гняв да се насочи към властта, но императорът намира решение. Той заповядва да се забърза строежът на новата величествена бойна арена в Рим, започната преди осем години от баща му. Така през 80 г. е завършен Amphitheatrum Flavium, който днес наричаме римския Колизеум. Там започват невиждани по мащаб гладиаторски битки и народът получава зрелището, което да утеши ежедневните му тегоби.
Две хилядолетия по-късно зрелищата остават средство за правене на политика, но те може да изиграят лоша шега на тези, които ги използват. Днес има предостатъчно забавления, които да грабнат масите, далеч по-пищни и зрелищни от това да гледаш как се убива бик. Така за едно ново поколение коридата от испанска гордост се превръща в неразбираем и свиреп ритуал, а неговото отрицание – в победоносна стратегия.
