„Ако направим връзка между фенове и футболисти, само така може да постигнем успех и да спечелим нещо голямо тази година.” Това съждение беше изказано от вратаря на „Левски” Боян Йоргачевич след успеха на сините с 4:0 над „Верея” в неделя. Странно е как един сръбски играч е прозрял това, което клубните ръководители на „Герена” не могат проумеят вече 7 години, преминали в безрезултатни опити да спечелят трофей.
Днес на „Левски” му предстои поредна промяна на мажоритарния собственик. Стотици хиляди привърженици на отбора очакват с нетърпение новия месия, който трябва да осигури светло финансово бъдеще на клуба. Досегашните изпълнители на тази незавидна роля Александър Ангелов, Иво Тонев и Николай Иванов видимо се провалиха в опита си да убедят феновете, че притежават капацитет да ръководят клуба. Тримата ще оставят след себе си над 13 млн. лева задължения за „Левски”, отбор, неспособен да се пребори за титлата или да постигне добро представяне в евротурнирите, както и новопостроена трибуна без козирка.
Очаква се Ангелов, Тонев и Иванов да бъдат заменени днес от „изключително богат, доказан, фин човек, а не човек от подземния свят”. Въпросното определение даде бившият конституционен съдия Георги Марков, който преди 10 години беше осветен като агент на Държавна сигурност под псевдонима Николай. За пред медиите именно Марков е най-активният посредник в сделката по прехвърлянето на мажоритарния пакет акции в „Левски”.
Промяната в собствеността на дружеството се очакваше още в началото на годината, след като на предишното общо събрание на клуба през ноември беше прието увеличаване на капитала от 30 669 974 акции на 43 669 974 акции с право на глас, или с 13 милиона акции, всяка от тях с номинал 1 лев. Парите трябваше да бъдат внесени от БТК до 23 февруари, но сделката не се състоя.
Възможните варианти за нов собственик на клуба, които медиите лансират, са два. Единият е живеещият в Лондон Спас Русев, който чрез люксембургската Viva Telecom е на път да финализира сделката за придобиването на БТК. Другият вариант е свързаният с Русев Любомир Минчев, който е в борда на директорите на фирмата за телекомуникационно оборудване „Телелинк“. В случая обаче не е от значение кой от двамата ще поеме издръжката на „Левски”, а защо би го направил, след като клубът (както и всички останали в българския футбол) съществува извън всякакви пазарни принципи.
Издържането на футболен клуб от финансов благодетел не е устойчива формула за успех. Рано или късно собственикът ще спре да дава пари за този губещ проект. Най-често това се случва заради промени в политическата конюнктура в страната и последвала липса на достатъчно обществени поръчки, спечелени от фирмите му. Не е тайна, че за да отделят средства за футбол, повечето собственици на клубове се радват на определени протекции и привилегии, които им осигуряват финансов комфорт. Въпреки това в общия случай парите се дават под формата на заем и остават дължими към собственика и след неговото оттегляне от клуба. Същевременно тази схема би следвало да осигури обществена подкрепа на съответните политически сили, които са дали благословията си за нейната реализация, но това не се случва.
Друг популярен начин за издръжка на футболен клуб в България е участието на отбора в мачове с предизвестен край. Заради икономическата ситуация в страната все по-рядко се срещат практики за източване на държавни и общински дружества чрез нелогични партньорства с професионални футболни клубове. Възможно е също така парите да са от влоговете в някоя банка или от някоя частна фирма със спорна собственост и начини на управление. Последният вариант стана популярен с похарчените от „Петрол Холдинг” десетки милиони левове за проекта „Черноморец” по инициатива на единия от собствениците – Митко Събев. Впоследствие стана ясно, че това е била и една от причините за разрива между него и другия собственик на холдинга Денис Ершов. Неяснотите и проблемите по прехвърлянето на акциите на БТК в последните месеци пораждат определени аналогии със случилото се в „Петрол”.
Независимо кой вариант на финансиране ще използва новият собственик на „Левски”, проектът няма да бъде перспективен, докато не се възстанови прекъснатата връзка между феновете и отбора. В основата на всеки един успешен футболен проект би трябвало да бъде лоялността на привържениците. Именно тя може да напълни стадиона и да донесе приходи от билети и абонаментни карти, постъпления от продажба на фенски артикули и най-вече от спонсорство и реклама. За съжаление, несъстоятелността на ръководителите му трансформира българския футбол в гротеска, която изгони феновете от стадионите.
И основната причина привържениците на „Левски” да не ходят на стадиона са не лошите резултати на отбора, а липсата на прозрачност, професионализъм и на нравствени принципи при управлението на клуба, които от своя страна рефлектират пряко и върху представянето на тима. Само с професионален мениджмънт, насочен към активизиране на феновете и изграждане на финансово независим клуб, може да се очаква съществена и устойчива промяна на „Герена”. Затова е по-важно не кои ще са собствениците, а кои ще са оперативните ръководители в „Левски”.
