SHARE

Кой ще направи Русия отново велика?

Да се твърди, че Русия има свой кандидат за Белия дом звучи налудничаво. Това, обаче, напоследък е мисъл, която споделят мнозина. “До този петък за кремълска конспирация в помощ на Доналд Тръмп само се шепнешепише New York Times, “Доналд Тръмп полезният идиот на Путин ли е?”, пита Washington Post. Други отиват по-далеч – Foreign Policy попита дали Тръмп е пионката на Путин, американският икономист и нобелов лауреат Пол Кругман нарече милиардера “Сибирският кандидат”, a издания като Slate го обявиха за Марионетката на Путин”.

Как се стигна до тук? Причината сега да започнат масови обвинения към републиканския кандидат са изтеклите във WikiLeaks имейли на ръководството на Демократическата партия, които навеждат на мисълта, че председателят на партията Деби Уосърмен Шулц е помагала на Хилъри Клинтън да спечели първичните избори. Това, разбира се, разгневи почитателите на Бърни Сандърс, който изгуби надпреварата, а г-жа Шулц бе принудена да обяви, че ще подаде оставка след края на партийния конгрес.

От кампанията на Клинтън твърдят, че руски хакери, работещи за Кремъл, стоят зад пробива и целта е лявото крило на партията да бъде отказано да гласува за Клинтън. Времето също е доста подходящо за подобен скандал. Конгресът на партията представлява четиридневна реклама на кандидатите, излъчвана по всички медии, а моментът е удачен и Бърни Сандърс да прикани почитателите си да подкрепят Клинтън.

За момента обаче, тези мечти високи останаха встрани. Левите делегати на конгреса освиркваха всяко споменаване на Хилъри Клинтън, дори когато Сандърс ги подкани да я подкрепят.

Съмненията

Притесненията за връзки между Тръмп и Путин не са от днес. Двамата си размениха комплименти още в самото начало на кампанията за републиканските първични избори. Нюйоркският бизнесмен е участвал в няколко проекта с руски олигарси, а кремълски тролове бяха активизирани в подкрепа на кампанията му. Основната причина за тревога, обаче, далеч не са някакви комплименти или миналото му на бизнесмен, а конкретните политики и идеи на Тръмп ако стане следващия президент на САЩ.

Засега той прилича на човек, посветил кампанията си на изпразнени от смисъл клишета (Take Back Control; Make America Great Again), които от време на време украсява с някой друг ксенофобски, сексистки или расистки коментар. За кандидат с толкова малко детайлни предложения е изумително в каква конкретика навлезе за отношенията на САЩ и НАТО.

В интервю за New York Times Доналд Тръмп спомена, че ако членките на НАТО не си плащат на САЩ разходите по тяхната отбрана, то тогава Тръмп като президент ще им каже “Поздрави, ама се отбранявайте сами.” Това изказване постави под съмнение най-сериозния стълб на европейската отбрана, а именно член 5 от договора на НАТО.

Член 5 гласи, че ако дадена страна членка бъде обект на външна въоръжена атака, това означава че всички страни, включително най-мощната – САЩ, стават обект на атака и съответно ще предприемат въоръжени отбранителни действия. А Тръмп предлага лека модификация – да, САЩ ще изпълнят съюзническите си задължения, но само ако съюзниците са си платили „сметката“, каквото и да означава това.

Накратко, Тръмп въведе хипотетична възможност САЩ да не си изпълни задълженията по Северноатлантическия договор при руска агресия в Европа и така засили опасенията, че играе обща игра с Путин.

Друг съмнителен ход бе премахването на текстовете в защита на Украйна от платформата на републиканците. В основния предизборен манифест на партията имаше предложение да се включи подкрепата на републиканската партия за санкциите срещу Русия, а на украинската армия да бъдат “предоставени смъртоносни отбранителни оръжия”.

Когато разбраха за тези пасажи, от екипа на Тръмп започнаха да настояват подкрепата за санкциите да бъде премахната, а думите “смъртоносни отбранителни оръжия” да бъдат заменени с „подходяща помощ“, което на политико-дипломатическия език може да означава всичко, дори и никаква помощ, или примерно съвети.

А именно отношението към НАТО и към кризата в Украйна са две от най-важните позиции на САЩ спрямо Русия, и именно екипът на Тръмп желае те да бъдат преосмислени.

Съветниците

Защо? Отговорът може би се крие в ръководството на Кампанията – неин мениджър е Пол Манафорт – лобист на редица диктатори и на олигарси, близки до Кремъл. Една от „звездите“ в портфолиото му е бившия украински президент Виктор Янукович, който бе свален след проевропейските протести в страната през 2013-2014 г. Манафорт е работил дълги години за него. Самият Янукович в момента се укрива в Русия.

Манафорт помогна на Янукович да бъде избран за президент на Украйна през 2010 г. и впоследствие представляваше интересите му пред Вашингтон, включително и по отношение промяната на курса на страната от ЕС към Русия.

А Манафорт не е единственият, чиито следи водят към Кремъл. Друг от съветниците на Тръмп, Картър Пейдж, е бивш консултант на Газпром, който продължава да притежава дялове от енергийната компания. Само преди няколко седмици Пейдж посети Москва, където изнесе лекция в сегашното работно място на бившия български финансов министър Симеон Дянков – икономическият университет Руска икономическа школа, (РЭШ/New Economic School), в която разкритикува външната политика на САЩ. Според него тя „лицемерно се фокусира на идеи като демократизацията, неравенството, корупцията и промяната на политическите режими“, а политиката на Русия и Китай, според Пейдж е основана на „ненамеса“, „толерантност“ и „уважение“. В допълнение той нарече руската външна политика „отбранителна“, а съюзът НАТО – „излишен“. Присъствали на лекцията твърдят, че това е била една от най-скучните лекции по икономика, която не е съдържала нито една цифра, което пък повдига резонния въпрос – а какъв е бил тогава смисълът от нея? Дали всъщност под маската на скучна икономическа „лекция“ не се крие истинската външнополитическа доктрина „Тръмп“? Според Bloomberg Politics, „Пейдж е надежден защитник на руските намерения, който представя американските политици като зациклили в манталитета на Студената война. “

Картър Пейдж пред РЭШ

Друг съветник на Тръмп по външната политика е Ричард Бърт, който е член на борда на Алфа Банк, най-голямата търговска банка в Русия. Бърт е бил заедно в редакционната колегия на изданието National Interest с Алексей Пушков (и с Хенри Кисинджър!), председател на комисията по външни работи към Държавната дума (руският парламент), който през септември 2014 г. беше включен в санкционния списък на Украйна и който преди време обвини България, че се е отказала от суверенитета си в полза на САЩ.

Голямата картина

Присъствието на толкова много лица с интересни биографии с руска връзка в най-близкото обкръжение на кандидат-президента Доналд Тръмп прави много деликатно положението и на американските служби за сигурност. Според американските закони, щом партията номинира своя кандидат за президент, всичките 15 специални служби започват да се отчитат и на него за най-важните неща, които вървят по каналите на разузнаването, за да има равнопоставеност между кандидатите.

Представители на разузнаването вече заявиха, че няма да брифират Тръмп, ако на срещите присъства и неговият съветник Манафорт, зад когото се точи дълга редица финансови скандали, и всичките, по един или друг начин, свързани с Русия.

Кандидатурата на Тръмп вече създаде колебания на източните граници на НАТО, от Прибалтика до Черно море. Трите малки прибалтийски държави са сериозно разтревожени от спекулациите, че защитният чадър на НАТО може да бъде поставен под условие, а Украйна, която има остра нужда от защитата и подкрепата на западните си съюзници, има риск да претърпи ново външнополитическо поражение след холандския референдум, който ѝ отказа асоцииране с ЕС.

България също не я чака нищо добро, ако подозренията за общи действия на Тръмп и Путин се оправдаят. Страната ни не е чак толкова далеч от Русия. Несигурността около българската югоизточна граница също нараства, след като Ердоган използва неуспешния опит за преврат, за да установи единолична диктатура, а конфликтът в Сирия и Ирак е далеч от приключване, съответно не се вижда в близка перспектива решение и на въпроса с бежанците. На юг е финансово проблематичната и евроскептична Гърция, на запад е Сърбия, на която хем ѝ предстои присъединяване към ЕС, но която има и най-тесни отношения с Русия на Балканите. В такава ситуация е въпрос на опазване на националния интерес на България да имаме надеждни и  стабилни съюзници, които да не се колебаят да я подкрепят в труден момент.

Проблемите в реалния свят, до които би довело избирането на Доналд Тръмп за президент, са неизброими. Въпросът е, дали американският избирател ще осъзнае, че живее в реалността, или подобно на британския ще се влюби в семплите решения и в празните обещания, които все повече се доближават до телевизионен сериал или до реалити шоу, отколкото до истинска политика. А зад маската на глуповатото шоу остава скрито далеч по-страшното послание.

Заглавна снимка: стенопис от литовския художник Mindaugas Bonanu, показващ страстна целувка между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

По материала работиха Йордан Цалов и Константин Павлов – Комитата