Играта се превъртя. Хората, които искат реформи, са определящият електорат
Агенция „Галъп Интернешънъл Болкан“ публикува своето социологическо проучване за политическите нагласи на българския избирател. Изводите от него са повече от интересни, защото те доказват за пореден път, че политическата платформа, която се продава на българския избирател, изобщо не го впечатлява.
Забрани за носене на бурки, ограничаването на гласа от чужбина, възхода на „Шоуто на Слави“, популистките референдуми и русофилските молебени не са дневният ред на обществото. Те са единствено атракция, която влияе на малката, но очевидно изключително шумна ксенофобска и путинофилска общност.
Какво показва проучването на „Галъп Интернешънъл Болкан“? „Близо 25% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, ако изборите се провеждаха сега, а над 12% – за БСП. Над 5% обявяват, че ще гласуват за ДПС, близо 5% – за партиите на Реформаторския блок, а над 4% – за партиите на Патриотичния фронт. 3% са готови да гласуват за АБВ, а други 3% декларират, че биха гласували за формация на Станислав Трифонов. Близо 3% е потенциалният електорат на „Атака“, а 37% заявяват, че не биха гласували“ се казва в анализа на агенцията.
От това могат да бъдат направени следните изводи.
1. Патриот-популистите с удоволствиие проиграха шанса да формулират просветена патриотична политика и останаха в тихите, но миризливи води на политическия попфолк.
Формациите, биещи се в гърдите с „Булгар, булгар!“, наречени Патриотичент фронт (събиращ според проучването 4,3%), евентуалната формация на Станислав Трифонов (3%) и Атака (2,6%) събират общо 10% от вота на гражданите.
След месеци, в които общественият дебат бе завладян от национал-популистка пропаганда, се оказва, че тези формации имат сравнително малък потенциален електорат. Нещо повече – вотът е разпръснат сред трите формации, като едната още е несъздадена и с пълна неяснота дали ще се състои, а и никой не съумява да консолидира този вот.
Опитите на Валери Симеонов да се наложи като новия закрилник на патриотарщината очевидно не постигат успех, тъй като бурките не са основната тема за българското общество. Очевидно и акцията със скандалните промени в Изборния кодекс, които уж целели ограничаването на вота от Турция и които се целеха право в сърцето на радетелите на „националната държава“, също не бележи успех.
От друга страна, от социологическото проучване се вижда, че Станислав Трифонов е заел пространството, което на предишните избори бе окупирано от Николай Бареков. По данни от ЦИК на миналите избори за Бареков са гласували 5,7% от избирателите при 49%-на активност – точно такъв е и дялът на вота, според проучването, за потенциалната партия на Станислав Трифонов.
Изводът е, че крайната десница може да консолидира около една десета от вота на българите и това се отнася както за личностите, така и за политическите им платформи.
От тук следва въпросът дали тези формации ще успеят да се обединят за следващите избори (по начина, по който се коалириха Бареков и ВМРО, за да преминат прага на изборите за Европейски парламент). Такива сигнали вече бяха получени, след като лидерът на „Атака“ Волен Сидеров заяви, че е готов да търси обединение с другите националистически формации. Ход, който ще го спаси от изпадане от политическата сцена окончателно, ако остане сам (видно от същото проучване).
Обстоятелствата около крайната десница, обаче, са далеч по-важни за партиите от център-дясното.
2. Център-дясното изглежда като отличник с фалшива диплома, който сам си пише оценките и сам не им вярва
Проучването на Галъп ясно сочи, че ако изборите бяха днес, ГЕРБ щеше да е незаобиколим фактор за съставянето на правителство (25% подкрепа).
Това обаче няма да бъде достатъчно. Реформаторският блок заедно с ГЕРБ събира 30% от електоралните нагласи. Проблемът за двете партии е, че те не съумяват да убедят достатъчно граждани, че са способни да проведат нужните реформи в публичния сектор.
Изводът е, че ако от ГЕРБ и РБ искат да разширят своя електорат, те трябва да заемат посока към центъра и да се борят за гражданите, които доскоро се опитваха да пренебрегнат – гласуващите в чужбина, гражданското общество настояващо за реформи, включително радикална съдебна реформа, малкия и среден бизнес, търсещ по-интензивно икономическо развитие.
Поемането в обратна посока е напълно безсмислено. Прилагането на крайно десни и популистки политики засяга много по-малък сегмент от обществото – 10% – и за него, както стана вече ясно се борят множество формации, които ГЕРБ и РБ няма как да надминат по „патриотарщина“.
В същото време 36,9 % са нежелаещите да гласуват. Това, което обединява тази категория от хора, е тяхното неодобрение към правителството и институциите в страната, а както нееднократно доклади на ЕК сочат – нестабилността в страната и ниският икономически растеж се дължат на нефункциониращата съдебна система, монополите и корупцията, парализиращи функциите на държавата.
Възприемането на политики, които са насочени към решаването на тези проблеми, ще бъде и ключът към завръщането на отвратените да гласуват, а ГЕРБ и партиите от Реформаторския блок няма как да сформират самостоятелно правителство без подкрепата на част от нежелаещите да гласуват.
За тях – пренебрежителното определените от всяко статукво като „умните и красивите“, а всъщност хората, които желаят действителни реформи в публичната сфера – би следвало да се борят и формациите от ляво. Но…
3. Лявото захвърли европейските вносни дрешки на ПЕС, закичи се с георгиевска лентичка и изрови от тавана миризливите казашки ботуши на дядо си.
И така стигаме до т.нар. „левица“. Проучването показва, че БСП продължава да бъде втора политическа сила (12,4%), а АБВ по никакъв начин не е съумяла да се наложи като алтернатива на БСП със заетите от нея 3%.
Слабият резултат на Първанов отново е индикатор, че за БСП пътят също е към центъра. Крайнолевият популизъм е превзет от „Атака“, а заедно с нея за русофилския вот се бори и АБВ. В новата ни история БСП е постигала успехи на изборите единствено, когато се е борила за вота на проевропейски настроените граждани. Така, с посредствен успех, Станишев успя да привлече достатъчно недоволни от управлението на ГЕРБ граждани през 2013 г. (и с немалка изборна манипулация чрез аферата „Костинброд“), които се оказаха достатъчни да съумее да сформира мнозинство в парламента, заедно с ДПС, но невъзможна без решаващата помощ на „Атака“.
Това, разбира се, е в пълен контраст с настоящата политика на БСП и доказателство е пълната им неадекватност като опозиция по време на гласуването на промените в Изборния кодекс. Депутатите от „столетницата“ критикуваха ветото на президента, а след отхвърлянето му се разписаха с чисто нови поправки, които предлагат отмяна на електронния вот.
Заключение
Популизмът в България има своя праг – както левият, така и десният. И кардинална грешка за водещите партии в страната ще бъде да преследват подобни политики. Ключовият електорат в страната не е нито ксенофобът, нито русофилът, а онези, които искат да видят икономически ръст, съдебна реформа, честни избори и европейски ценности в българската политика. Те са общността, която държи властта отговорна и те са гласоподавателите, търсещи реални политики в политическите партии.
Настоящият курс за подкрепа на популистката и националистическа политика на Валери Симеонов е губещ за ГЕРБ. Българските граждани са видели достатъчно шоу, месии, гимнастички и безплатни таблети. За съжаление, те още не са видели онези важни реформи, за които всички политици им говорят, но си остават само мираж от преди изборите.
* Терминал 3 не обсъжда истинността на данните и репутацията на агенцията. Представяме нашия прочит на така оповестените данни.
