SHARE

Сто и девет депутати от българския парламент въведоха задължителното гласуване в България. Подхвърляно отдавна като начин да се противодейства на дисциплинирания манипулиран вот, свързван с ДПС (и авторът има този грях – подкрепял е задължителното гласуване в едни по–минали периоди от живота си), но и с другите политически проекти, които се занимават с купуване и прекупуване на гласове, днес то беше въведено в ИК като пародия на самото себе си, до степен депутатът от РБ Гроздан Караджов да предлага включването в кодекса на откъс от фейлетон на Алеко Константинов.

На театър, като на театър.

Последиците обаче не са много театрални. Налице е ново политическо мнозинство, което може да издържи по–дълго, отколкото си мислим, включващо ГЕРБ, ПФ, БДЦ, и по една щипка от Атака и от РБ (по двама депутати), които доказват, че могат да бъдат мобилизирани за всякаква цел, дори и безумна.

Затова и във Фейсбук се появиха предположения – „Това е първият ден от диктатурата на ГЕРБ. “

Каква ще е съдбата на този вариант на Изборния кодекс? Неясна. Депутати от ГЕРБ признали, че задължителното гласуване щяло да падне в Конституционния съд, но те го подкрепили от кумова срама, тоест от коалиционна култура. Някой ден, ах някой ден се надявам занимаването на Парламента и Конституционния съд с глупости да води поне до политически последици за инициаторите. Защото не е евтино и можем да занимаваме институциите с по–смислени неща, нали?

Защо ли не можахме да въведем абсолютната забрана на пушенето, но може би с желязна ръка ще въведем задължителното гласуване?

ГЕРБ научиха мурафета с „коалиционната култура“, и сега ни го прилагат за втори път с типичната си безпардонност – тоест избърсват си съвестта с коалиционните партньори, когато и както им отърва. Патриотичният фронт искал нещо и ние приемаме. Защо? Защото така, е аргументацията. Споменавал съм вече, че през декември коалиционната култура беше ниска и мачът на „Витоша“ Бистрица беше по–важен от конституционната реформа, когато трябваше да се гласуват мъчително трудно постигнатите компромисни текстове. Да, но сега, когато трябва да се гласуват ретроградни глупости, се гласува заедно и без излишни движения заедно с коалиционния партньор.

У нас стана навик на законодателя да не спазва и Закона за нормативните актове, който изисква императивно да се направи оценка на въздействието, тоест на очакваните резултати от въвеждането на ново законодателство – да даде оценка на възникващите разходи, на необходимостта от промени в държавната администрация (сегашната може да не може да обслужи процедурно закона) и затова трябва да подложи на обществено обсъждане законопроекта, заедно с доклада за оценката. Помните ли кога беше общественото обсъждане и дали четохте доклада за задължителното гласуване?

Нещо нямам спомен.

Отхвърлянето на район „чужбина“ е още едно доказателство, че на новото мнозинство мнението на избирателите не му е важно. Българите в чужбина? Ами те само се заяждат за разни огледала, за какво са ни.

Разделянето на изборите от референдумите? Събрахме ги защото беше по–евтино, а сега защо ги разделяме? Може би защото застрашават статуквото?

Дори само усложняването на избирателните списъци ще доведе до каши, от които не е ясно как ще се измъкваме. Избирателните списъци в момента се взимат от ГРАО, като имаме към тях и забранителен списък, в който са излежаващите наказания и невменяемите с акт от съда. Сега ще има още един списък, доста дебеличък (с милиони лица в него), с тези, които не са гласували на предишни избори и не са заявили в срок желание да гласуват на текущите избори.

Което означава, че ВСИЧКИ български гласоподаватели трябва да бъдат проверени дали са гласували (колко ли струва това на човек? левче?) и след това да се изготви още един дебел списък, така че избирателните комисии на следващите избори (понеже им е малко бумащината и в момента и предаването на резултатите в РИК става светкавично) да имат вместо два – три списъка. Първо гледат в списъка на ГРАО, след това гледат в списъка с отпадналите, накрая в забранителния. А всеки избирател ще трябва предварително и в срок да се провери дали не е попаднал погрешка в новия списък и да предприеме мерки да се запише, ако случайно е изпаднал зад борда. Но това няма да може да става в изборния ден.

От което следват… множество позитивни преживявания за някои гласоподаватели и за членовете на СИК. И щастие и светли бъднини за българската демокрация.

Защо го ручахме жабчето тогава?

Някъде около 1990г. в най–голямата мътилка на прехода, пред ЦУМ в София едни тарикати продаваха билетчета за моментална лотария. Идеята беше – купуваш си билетче, отваряш го (то е сгънато и залепено като плик с пин кода на дебитна карта) и вътре пише какво печелиш. Проста работа. Билетчетата бяха евтини и се харчеха. Около масичките на търговците винаги имаше шарена тълпа, представляваща различни социални групи и слоеве.

След няколко дни се разбра, че търговците са намерили по–лесен начин да печелят на гърба на балъците (тоест на гърба на гражданите) – взимат една фотографска масичка с няколко мощни лампи отдолу, слагат билетчето отгоре и веднага се вижда – печелиш ли или не печелиш. Казаха, че някои от търговците на билетчета били взели по тоя начин по няколко кожени палта, но изведнъж изчезнаха както се появиха. Защо ли така?

Припомням на сегашните управляващи – не играйте с белязани бюлетини! Който вади промени в Изборния кодекс, от тях пада от власт!

Страх от референдуми