Българите харчат най-много за съдебна система и са едни от най-недоволните за резултатите, показва публикуваното от Европейската комисия Информационно табло за ефективността и независимостта на правосъдните системи на държавите – членки на ЕС.
България се нарежда на предпоследно място по независимост, като близо 40% имат „лошо възприятие” за независимостта, а над 20% – „много лошо”. Това се дължи на влиянието на правителството и политици, на икономически заинтересовани лица, както и на статуса на съдиите, който не гарантира тяхната независимост, посочва изследването. Възприятията на компаниите относно независимостта на съдебната система са сходни, но „много лошото” мнение е дори по-силно застъпено. Недоверието на фирмите в съдебната система е изключително негативно за развитието на бизнеса в България.
В същото време България е на първо място по разходи за съдебна система спрямо БВП на държавата. Единственият критерий, според който се определя какви средства да се отпуснат на даден съд, са предишните осъществени плащания към съда. Останалите държави членки използват поне по още един критерий, най-често комплект от критерии на изпълнителната или съдебната власт. Въпреки голямата инвестиция правителството не взема предвид успеваемостта на съдилищата, проектите, в които те се включват, или броя на постъпващи дела.
Целта на доклада е да помогне на националните институции да открият слабите страни на съдебните органи и да вземат съответните мерки за подобряването им. Изследването се фокусира върху технически показатели, а не върху реални резултати на съдебните системи.
Докладът изследва скоростта, с която правосъдните органи разглеждат дела. Българската правосъдна система получава сравнително малък брой дела, които разглежда бързо и почти 100% от делата биват решени. Това се отнася за граждански, административни дела и дела, свързани с пране на пари.
Изследването се фокусира и върху ефективността на правосъдната система. Българските органи предлагат на гражданите голямо количество информация за законова помощ, компетенции на съдилищата, цени и т.н. Няма разлика в цените за стартиране на дело в зависимост от стойността на иска за разлика от други държави. Цените са сравнително ниски, но това е обяснимо и логично, предвид икономическите показатели на страната.
Добра е и комуникацията между съдебните институции и българските медии – има официлно лице, което информира журналистите за правните решения на всички инстанции. Обучението на съдиите преди встъпването им в длъжност също включва общуване с медиите.
България може да се поучи от други държави членки във връзка с онлайн достъпа до правосъдие. Съдебните решения са налични и онлайн, сайтовете са безплатни и се обновяват поне веднъж месечно, но правосъдната ни система не предвижда онлайн връчване на призовки или образуване на дело, за разлика от повечето държави членки. Следенето на етапите на производство е възможно в половината български съдилища. Няма информация относно употребата на информацонни технологии при комуникацията между адвокатите и съдилищата. Като цяло електронните технологии не са достатъчно добре застъпени в правосъдната система, а предвид средствата, разходвани за съдилищата, те биха могли да инвестират в тази насока и да улеснят достъпа на гражданите до правосъдие.
Друга подходяща сфера за инвестиции е обучението на съдиите. В отделните държави те получават различно следквалификационно обучение, но в България не се провеждат допълнителни курсове. В повечето държави се инвестира в обучителни инициативи, например за повишаване на квалификацията или за техническа грамотност. Сравнително малък процент съдии се включват в обученителни курсове в други държави членки.
Критериите за ефикасност показват, че българската правна система работи бързо и информира гражданите за развитието на делата, но това не означава, че институциите успешно се противопоставят на корупцията и на организираната престъпност в България. Скоростта на разрешаване на делата е важна, но не означава, че процесът е независим и в съответствие с върховенството на правото. Липсата на правосъдие и на усещането за правосъдие си проличава ясно в последния раздел на доклада – независимост.
Въпреки добрите резултати по част от критериите в действителност най-важна е независимостта на правосъдебната система. Тя гарантира, че съдиите се съобразяват с върховенството на правото и че делата са честни и независими, а не повлияни от чужди интереси и клиентелизъм. Оправданата липса на доверие в съдебната система е съществена спънка пред правилното развитие на институциите и на демокрацията. Не бързината е определяща, а качеството.
