Мюнхен, 22.07.2018, протест.
Мюнхен е един от най-богатите немски градове. Средната работна заплата е €22,60 на час. Блоковете са „санирани“, не бродят бездомни кучета, инфраструктурата е идеална, магистралите са топ и градинките са зелени.
Германия е на 16-а позиция по свобода на словото, а ние на 111-а.
Германската здравна система е смятана за една от най-добрите в света. Там политиците не крадат или ако крадат, влизат в затвора. Природата не се унищожава, инвалидите получават адекватни помощи, а средната пенсия е 1072 евро.
Та се чудя какво правят тия 10 000 души, на които ВСИЧКО им е наред, на площада в поройния дъжд?! Протестират под наслов „Стига подстрекателство“.
С една дума, не им вдигат тока, нито убиват нечии кози и овце. Просто не са съгласни с позицията на управляващите и политиката на баварското правителство.
За какво е протестът? Срещу безотговорната политика на разединение под надслов „Стига подстрекателство“.
Разделението и подклаждането на конфликти не води до нищо конструктивно. И въпреки че някои не са съгласни с мен, става въпрос точно за принципи и демокрация!
Странното е, че вместо да си извлечем поука за гражданско общество, започнаха спорове за самия протест. Нашето силно развито чувство за конспирации веднага реагира на факта, че протестът е организиран. Да, протестът е организиран. Има ли неорганизирани протести? Нима фактът, че около 130 организации са призовали към този протест, между които професионални, граждански, църковни групи и културтрегери, го прави нереален?!
Не е ли нормално доста хора да работят в името на демокрацията? И протестът не е за или против, а е принципен против САМОТО РАЗЕДИНЕНИЕ и подстрекаването на конфликти! Това е протест срещу крайностите! Десетки хиляди са излезли в дъжда за някакви голи принципи?!
А ние, когато осъзнаем, че гръбнакът и движещата сила на демокрацията са принципите, а не цената на парното, тока и козичките на баба Дора, чак тогава ще имаме държава.
Автор: Биляна Амбарева
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с нейно разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
