Започна председателството на Съвета на ЕС на Естония, държава с население от 1,3 милиона души, отскубнала се от захвата на СССР по същото време, по което и България.
Малка Естония, обаче има сериозни амбиции за нейното председателство, особено в сферата на електронното правителство и своободния обмен на данни. За амбициите на Талин разказва Алекс Баркър за Financial Times.
Хеви метъл, катерещи се по стени тролове и версия с гайда на “Ода на радостта” – нищо традиционно нямаше в церемонията по откриването на първото председателството на Естония на Съвета на ЕС.
Това, което президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарече “шумно”, но “специално шоу” в Талин миналата седмица, успя да предаде амбициите и самочувствието на малката балтийска държава, която е прегърнала дигиталната революция в публичния сектор.
“Всъщност Европа е велика отново”, казва Юри Ратас, 39-годишният премиер на Естония, който говори с Financial Times успоредно с поемането на председателството на ротационен принцип, което надзирава работата на страните – членки на ЕС.
Естония е една от най-дигитално свързаните страни в света, а правителството функционира почти без хартия. За тях ще е удоволствие да прекарат следващите шест месеца в това да притесняват аналоговата икономика на ЕС, докато прокарват идеи за електронно правителство и свободната циркулация на данни из Европа.
Но правителството на г-н Ратас може да се окаже в капана на по- неблагодарна роля: разпънато от политическата свада на ЕС.
Председателството на Естония започва през юли вместо през януари заради политическия разрив: вота Брекзит, заради който Обединеното кралство пропуска реда си.
Най-голямото предизвикателство обаче ще бъде друго: разделението Изток-Запад по линията на законодателните предложения, които или изглеждат в безизходица (имигрантската реформа), силно разделящи (трудовите реформи, водени от Франция ), или обречени на перипети (руският газопровод “Северен поток 2” през Балтийско море до Германия).
Г-н Ратас иска да събере “позитивната енергия”, която извира от Брюксел след избирането на проевропейския Еманюел Макрон във Франция и завяхването на популизма на континента. Но мотото на естонското председателство – “единство чрез баланс” – е алюзия към трудностите, които предстоят.
Едно решение бе относително лесно: подходът към преговорите Брекзит. Планът на ЕС е да остави колкото е възможно повече на комисията за преговори. “Всички 27 държави разбират, че ще има единни преговори за Брекзит, няма да има 10, 15 или 27 различни договорки”, казва г-н Ратас. “Брекзит е урок за останалите 27”, добавя той. “Този съюз се основава на доверие и емоция и сега сме емоционални, искаме силно да бъдем заедно.”
Все по-трудно е да бъде видяна солидарността в патовото положение на миграционната политика. Полша и Унгария са на преден план в лагера, отказвайки задължителни квоти за бежанци. Усилията за намиране на компромис изглеждат почти изчерпани.
“Това е много трудна тема”, казва г-н Ратас. “Някои държави членки използват израза за “червени линии”. Да се намери това решение, да се разреши този въпрос е трудно.”
Проблемът ще бъде труден за заобикаляне, тъй като Италия иска повече помощ от ЕС, за да се справи с наплива от мигранти в централната част на Средиземно море.
След това идва и Русия. Докато Естония се подготвя за председателството, Москва планира да премести приблизително 100 хил. души персонал за военни учения през септември, близо до границата с балтийските държави, които половин век са под съветско управление.
По време на председателството си Естония трябва да надзирава създаването на мандат на Европейската комисия за преговори с Русия за газопровода “Северен поток 2”. Германия вижда газопровода като търговски въпрос, но той е чувствителна тема за други страни членки като Полша, среща опозиция от САЩ и причинява разделение между и във институциите в ЕС.
Керсти Калюлайд, президент на Естония, го сравнява с усилието на страната си да се отдели от старите съветски електроснабдителни мрежи. “Стоя тук и казвам, че е политически проект, който няма икономически аргумент”, казва тя относно усилията на Естония да увеличи енергийната си независимост. “Ако всички на масата за преговори за “Северен поток 2” направят същото, бих била съгласна с това.”
Талин ще предпочете да насочи следващите няколко месеца към политика, която е обсебила нацията: електронно правителство и електронно жителство. От независимостта си през 1991 г. Естония се превръща в една от най-технологичните, дигитално-фокусирани държави в Европа.
Гласуването се провежда онлайн и 95% от данъците се плащат по този начин. Г-н Ратас се хвали, че спестената хартия на месец би била “на височина колкото Айфеловата кула”. Естония предлага на много граждани по света правото да станат електронни жители и да имат достъп до дигиталните услуги на правителството. Около 22 хил. са записаните – включително нарастващ брой британци, притеснени относно Брекзит.
Но дори по отношение на дигиталната реформа, председателството на г-н Ратас ще се изправи срещу традиционни препятствия. Реформа относно авторското право е сред големите незавършени части от закона и е оформяна от традиционната, по-консервативна франко-германска линия. Въпреки че няма връзка с политиката, личното признание на г-н Юнкер каза достатъчно: “Не бива да го казвам, но трябва да го кажа – аз все още нямам смартфон”, призна си той на събитие, на което присъстваше и г-н Ратас в Талин.
Заглавна снимка: Хеви-метъл групата Metsatoll по време на официалната церемония по започването на естонското председателство на Съвета на ЕС в Талин.
Превод: Йоанна Маринова
