SHARE

Днес е паметен ден – за него няма да дойде ничий „освободил ни“ патриарх, затова може и да не разберете за тази годишнина.

На 29 март 2004 г. България се присъединява към най-големия военен съюз НАТО – и нещо повече, – прави първата си значима стъпка към Запада от разпада на комунистическия режим.

За съжаление, отбелязваме тази годишнина с мълчание – не само по случай повода, но и на действия.

България е една от малкото страни, които не отзова руски посланици след химическата атака на Кремъл във Великобритания, при която освен че бе поразен Сергей Скрипал, който по последна информация има 1% шанс да оцелее, бяха засегнати и други 20 граждани на страната.

Днес чуваме призиви от ГЕРБ и зам.-председателят на партията Цветанов България да се присъедини към демократичния свят.

Но от устата на българския премиер само преди дни чухме оправдания – „коалиционният партньор“ нямало да одобри, „руският патриарх ни беше на гости“, Волен Сидеров дори щял да свика коалиционен съвет по повода.

Има нещо изключително унизително в това България – 14 години член на НАТО и 10 години член на ЕС, да зависи от Волен Сидеров за външната си политика. Да се страхува от реакцията на Москва и да се опитва да пази „неутралитет“.

България не може да бъде неутрална.

Само преди няколко години видяхме последиците от това да не си член на НАТО. Украйна – бореща се за европейско бъдеще – бе нападната от Русия, нейни територии превзети, в конфликт, който продължава вече 4 години. Преди това същото сполетя Грузия през 2008 г.

Ако България не бе член на НАТО, каква щеше да е гаранцията, че нямаше да видим същата агресия към България през всичките тези години? 

Северноатлантическият договор е единственият гарант, че ако някой нападне страната ни, то той ще е извършил атака над целия Запад и срещу най-големите армии в света.

България не може да бъде неутрална и защото тя е на фронта на хибридната война. Ако днес Западът е шокиран от хакерските атаки, ченгеджийските номера, пропагандната машина, финансовите обвързаности на политици с Кремъл, то това е своебразен modus vivendi в Източна Европа – тук тази пропаганда, тези агенти на влияние, тези зависимости определят политиката и подкопават основните ценности на страната от години.

Правителството ни прие доклад за националната сигурност през 2017 г., в който посочи, че Русия е основната заплаха за стабилността на региона и води пропагандна кампания и използва агентите си за влияние в страната.

Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“, сочи докладът.

Нещо повече: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности.

Наистина ли, след като това е официалната позиция на българското правителство и подобна е тази на всичките ни западни партньори, ние може да пазим неутралитет при извършеното над европейска земя с нервнопаралиптично вещество от военен клас?

Днес посланикът на Обединеното кралство Ема Хопкинс отново потвърди, че „имаме сериозни съдебномедицински доказателства, правени в независими лаборатории, че Скрипал е отровен от Кремъл“.

„Време е да кажем: „Стига толкова!“

Също така знаем, че на съюзническите страни е предоставена висококласифицирана информация, обикновенно пазена само за „петте очи“ – Обединеното кралство, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и Канада, – но в случая разпространена и до други държави от НАТО, както съобщи Independent.  

Наистина ли българското правителство може да си затвори очите? И да се измъква с „оригинални“ ходове като това да отзове само българския посланик от Русия, за когото е публично известно, че е по-скоро служител на Кремъл, отколкото на страната, изпратила го на дипломатическа служба. 

Наистина ли България бе нужно да бъде сред страните в черно на тази карта, показваща държавите, отзовали руски дипломати в последните дни?

Страната ни можеше да използва повода, за да даде ясен знак, че тя вече е част от общността на свободният свят. Наместо това тя избра позорът да бъде страничен и колеблив наблюдател.

А най-грубото прозрение е тишаната. Никой не критикува България, посланиците уважават българската позиция, никой не изпраща патриарси да ни държат унизителен тон на вечно задлъжнели роби.

Това е да си суверенна държава, част от свободния свят. Сам носиш отговорност за действията си и биваш третиран с уважение от своите съюзници дори когато това не им харесва. 

 

И това празнуваме днес – фактът, че дори българският ни елит да продължава да бере страх и поклонничество на Русия, страната ни все пак е сред онези, които знаят какво означава свобода.

SHARE