SHARE

Любомир Авджийски бе в Истанбул в седмицата между 6 и 13 август. Той направи серия от интервюта с журналисти и активни граждани. След опита за преврат в Турция на 15 юли, ситуацията в страната е основна тема на българските и международни медии. Това, което не е особено застъпено, обаче, е мнението на младите и образовани турци, както и на самите потърпевши от извънредното положение и чистката в Турция. Терминал3 ще публикува ексклузивно тази поредица от интервюта с турски журналисти и активисти като ще запазим анонимността на някои от тях от съображения за сигурността им и опасността от репресии. 

Тя е на 27 г., архитект, участник в протестите за парка Гези през май 2013 г.

Страхуваш ли се след опита за преврат и от какво? Какво се случи на 15 юни?

Да, всъщност страхувам се. От една страна икономиката на страната не изглежда никак добре. От друга – много политически анализатори предупреждават, че има няколко човека, които са свързани с Гюлен и са в позиция на власт, както в армията така и в правителството, поради което може да има втори или дори трети опит за преврат. Колкото и да не искам това правителство да управлява, превратът не може да бъде решение.

Ердоган сякаш успя да възстанови своя образ в очите на своите привърженици, след като се беше провалил при предотвратяването на последните бомбени атаки, както и последните дипломатически взаимоотношения с Русия и Израел. Вече има огромна група от привърженици на Ердоган, които няма да се поколебаят да използват насилие и които не уважават правото на живот, което всеки има. Тези хора започнаха да показват повече и повече своите реакции – често под формата на насилие или чрез вербален или физически тормоз спрямо тези, които не изповядват същата религия или идеология. Смятам, че тази насърчена поляризация в нацията ще добива още по-сериозни нива.

Бих казала, че наистина метежът беше огромна „точка на пречупване“. Този ден може да бъде означен като денят, в който войната между Ердоган и Гюлен достигна ново ниво. Икономиката също беше засегната сериозно, откакто много собственици на бизнеси, които бяха свързани с Гюлен сега са или в ареста или са разследвани или просто трябваше да се откажат от бизнесите си. Също така, след опита за преврат Ердоган вижда възможност да настоява за депортирането на Гюлен и дори да говори, че е възможно развалянето на сътрудничеството между двете страни – САЩ и Турция.

Какви хора подкрепят Ердоган и защо го подкрепят?

Смятам, че има три основни групи, които подкрепят Ердоган. Има едни хора, които просто са били свидетели или им е разказвано за времената, в които е имало тежки политически различия, често завършващи с насилие и с липса на адекватни икономически и политически позиции на световната сцена и не на последно място – с бедност. Друга група, според мен, подкрепят Ердоган и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) просто, за да запазят или да разширят бизнесите си. Последната група, която ми е най-трудно да разбера, е сляпа или е свикнала с всички икономически сътресения, с безбройните случаи на незаконни действия на правителството, които водеха до насилие или до толерантност към насилието, фактът, че като страна загубихме много свои съюзници и още много негативи. Мисля си, че това са хора, които гледат към всеки, който е в позиция на власт. Те не се интересуват кой е човекът с власт, а просто имат нужда да видят фигура, на която да се покланят. Мисля също, че има една малка група, която гласува за ПСР, защото вярва, че нищо няма да се промени, тъй като няма силна опозиция и никой не е разпознат като лидер.

Ердоган и Гюлен от една и съща порода ли са или има разлика?

Мисля, че можем да кажем, че и двамата живеят заради властта и винаги са жадни за още. Тяхното сътрудничество е от 15, може би и повече години. Гюлен имаше финансовите ресурси и вече изградена мрежа с поддръжници, но той не беше политически лидер, а Ердоган беше такъв. Вземането на властта беше основната цел, поради която те работеха заедно, но предполагам, че желанието на Ердоган да има цялата власт, е причината да се обърнат един срещу друг.

Какво знаеш за опита за преврат? Бяха разпространени различни версии. Какво мислят хората тук?

Първоначално помислихме, че това е дело само на армията, а не на хората свързани с Гюлен, след което връзката с Гюлен беше разгласена. След това ни мина през умовете, че това може да е шоу, в което Ердоган и правителството искат да изглежда сякаш успешно са предотвратили метеж. Беше трудна за вярване тази липса на организация и липса на човешка сила, в тъй наречения опит за преврат. Има и още една разпространена версия  – че е бил един напълно подготвен преврат, но правителството е научило за него и е принудило организаторите да действат прибързано. Ние все още не знаем реалния отговор на този въпрос. Медиите, включително световните, са доста ефективен инструмент за генерирането на идеи и версии.

Мислиш ли, че опозицията е адекватна в момента? Има ли партии и политици, които са реален коректив на правителството?

Не мисля че настоящите опозиционните партии – Републиканската народна партия и Националистическата партия (Партия на националното действие) са адекватна опозиция. Демократичната партия на народите (ДНП) изглежда също има своя собствена адженда. Много гласуваха за тази партия, най-вече след протестите за парка Гези, вярвайки, че това от една страна е „партията на всички“ и от друга поради примера, който дадоха за толерантност между турци и кюрди по време на протестите за Гези. Но през последните три години те също направиха някои действия, които изглеждат като изоставяне на хората, гласуващи за тях. Разбира се, има политици, журналисти и артисти, които не се страхуват да застанат срещу всички несправедливи и незаконни действия на правителството, но те са много малко на брой.

Демокрация ли е Турция сега? Какво е бъдещето на страната според теб?

Технически, да. Но аз мисля, че демокрацията е за добре образованите нации, затова реално не е. Не искам да звуча песимистично, но както казах по-рано, смятам, че нашите хора ще бъдат манипулирани чрез религията или чрез грандиозна показност и парадиране с власт. Враждуващите групи стават все по-нетолерантни едни с други. Много от нас мислим за напускане. Отделно от нетолерантността, ние не вярваме също, че Турция ще се превърне в страна, която отдава необходимата важност на научното и техническото развитие, човешките права, медицината, изкуството, равенството между мъжете и жените и др.

* Снимка от протестите за парка Гези през май 2013 г.

SHARE
Любомир Авджийски е координатор на правната програма „Мисия Правосъдие“ към Института за пазарна икономика и е правен анализатор. Една от основните цели на програмата е анализ на правните системи и застъпничество за върховенството на правото в България и Европа.