SHARE

На 20 декември 2012 г. Сотир Стефанов Цацаров, председател на Окръжен съд – Пловдив, беше избран за главен прокурор. По това време малко хора от много кратък списък от запознати знаеха името му. Дори за тесни специалисти по наказателно право името му не беше известно. Въпреки това Цацаров изведнъж огря небосклона на правосъдната ни система и се оказа, че страната ни е с неограничени възможности. Председателят на един окръжен съд, чието име не може да произнесе нито един посланик от ЕС, изведнъж стана топ номинация за главен прокурор.

Официално кандидатурата му бе издигната от цели седем членове на предишния състав на Висшия съдебен съвет. Каква солидна подкрепа за съдия (дори не прокурор), който беше сравнително непознат дори за своите колеги сред висшите съдилища и прокуратури?! Номинацията е подкрепена от премиера Бойко Борисов (колкото и да не му се иска да се връща днес към този въпрос) и от тогавашния министър на вътрешните работи – вездесъщият властелин на структурите на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Още докато върви изборът за главен прокурор, смятаният за фаворит на ГЕРБ за поста председател на Пловдивския окръжен съд, Сотир Цацаров признава в интервю пред Би Ти Ви, че съпругата му, Меглена Цацарова, нотариус в Пловдив, наистина е участвала в сделка с имот, при която в нотариалния акт е била посочена многократно по-ниска от реално платената цена. Тази информация бе изнесена за първи път от „Биволъ“, който съобщи, че съпругата на бъдещия главен прокурор и колежката ѝ Адела Кац-Бояджиева, съпруга на адвокат Иван Бояджиев, са купили през 2008 г. две овощни градини от по 2, 9 дка край село Костиево, Пловдивско, и по искане на продавачката (така твърдят купувачите) в нотариалния акт е записана 120 пъти по-ниска цена от реално заплатената – 1000 лв. вместо 119 151 лева.

Да не мислите, че това би могло да доведе до бламиране избора на Цацаров за главен прокурор? Няма как да стане!

Може би в страна с истински независима съдебна власт и орган, който действително отстоява тази независимост (а не ВСС), би се случило, но това не е България! Един месец преди председателят на Пловдивския окръжен съд да бъде избран за главен прокурор на Република България, медии разкриват, че неговата съпруга е била замесена в симулативна сделка с недвижими имоти. Седем години по-късно подобен вид нарушения на законодателството са в основата на скандал, наречен “Апартаментгейт”. По този повод скоро с позициите си се разделиха зам.-председателят на ГЕРБ и председател на парламентарната им група Цветан Цветанов, министърът на правосъдието, Цецка Цачева, заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева и заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов.

За Сотир Цацаров обаче това не бе повод за оттегляне от надпреварата през 2012 г. Напротив, той обясни, че въпреки че съпругата му е придобила въпросните имоти и в нотариалния акт действително била записана симулативната и нереална цена от 1000 лева, местните данъци и такси по тази сделка били платени не върху 1000 лева, а върху реалната цена?! Цацаров тогава не представи каквото и да било доказателство, за да докаже тези си твърдения и да обори предположението, че е налице укриване на местните данъци и държавни такси.

Закономерно, краят на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров бе ознаменуван от същия скандал – придобиване на евтини, но луксозни имоти от безнаказани представители на властта. В края на 2018 г. главният прокурор и съпругата му придобиват вила в летовището “Св. Константин” в Родопите, над гр. Пещера, срещу само 30 000 евро. Отново сайтът “Биволъ” разкри сделката и фактът, че не можете да купите подобна къща в района за по-малко от 60 000-70 000 евро.

Както започнал мандатът, така и приключил…

На 26.11.2018 Сотир Цацаров и съпругата му, Меглена, придобили в „Св. Константин“ еднофамилна вилна сграда с площ по документи 75,000 кв.м за 58 674.90 лв. (точно 30 000 евро по фиксинга на БНБ). Къщата е изградена на мястото на бивш пионерски лагер. Според разследване на “Биволъ” разгънатата застроена площ на къщата на височайшето семейство е двойно по-голяма от съществуващата на хартия – 139, 75 кв.м. Така вилата, довършена през 2018 година (чисто нова), струва на Цацаров по около 200 евро на кв.м. Към всички други разкрити несъответствия за вилата могат да се причисляват и съмнения за това, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е антидатирано. Както и разрешението за строеж…

Това са само имотните скандали, в които Цацаров успя да се забърка през последните 7 години. Те касаят личния морал (или по-скоро липсата на такъв) у магистрата, както и системния проблем на българското наказателно правосъдие, в което липсва орган, който може да разследва действията на главния прокурор. При всички положения трябва да се признае, че имотните “неволи” на Цацаров не носят онази заплаха за обществото, която носят несполуките му в непосредствените му функции – защита на правовия ред и сигурност в страната, безкомпромисни разследвания на корупцията по високите етажи на властта и т.н.

Вместо това мандатът на Цацаров ще остане под знака на следните брутални провали:

  • аферата Костинброд;
  • фалита на КТБ и провалите на разследанията на свързани с нея фалити и вторичното й ограбване;
  • „ЦУМгейт“ ;
  • „Апартаментгейт“ .

Горният списък е без претенции за изчерпателност, но по него „ТерминалНО“ ще резюмира седемгодишния престой на Сотир Цацаров начело на българската прокуратура в следващите дни.

Така или иначе, след около 5 месеца официално приключва мандатът на сегашния главен прокурор и на 15 юли започва процедура по номиниране на кандидати за поста, за който бившият главен прокурор на Република България Татарчев каза, че “над него е само Бог”, а Цацаров направи всичко по силите си, за да докаже на целия цивилизован свят, че е точно така.

Номинациите ще се правят от членовете на ВСС от прокурорската колегия – 11 на брой. Съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Тези (най-малко) трима членове не могат да правят повече от едно предложение. Това означава, че предложенията могат да бъдат само краен брой – 4.

Приетата хронограма за избора, изготвена от самия обвинител №1, предвижда 4 заседания на ВСС в двуседмичния период между 15 и 29 юли, по време на които могат да се правят предложения.

По всичко личи, че самият Цацаров ще играе най-важната роля при издигането на предложенията. Той и неговите политически покровители са доказали отдавна, че владеят напълно прокурорската квота на ВСС. Знае се, че предпочитаните кандидатури от Цацаров и статуквото в съдебната власт на този етап са две: на заместник главния прокурор към ВКП Иван Гешев и на заместник главния прокурор към Националната следствена служба Борислав Сарафов.

Любопитно обстоятелство между другото е, че двамата са завършили един и същи курс във Висшия институт на МВР (напоследък наричан иронично “Магнаурската школа”) през 1994 г. Били са състуденти, а според някои били и близки приятели.

Статуквото обаче, този път има съществен проблем. Много по-сериозен от привидно “невинния” имотен гейт на Цацаров от 2012 г. – всеки един от двамата стига до процедурата за избор на главен прокурор с тежко накърнена репутация.

Делото срещу кмета на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка беше знаковото дело, което целеше PR фанфари за прокуратурата и за Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както и с обилно отразяване в медиите на един корпулентен депутат от ДПС. Това дело трябваше да изстреля Гешев и шефа на КПКОНПИ, Пламен Георгиев, сред главните кандидати за обвинител № 1.

Но, както се случва в една нездравословна и окуражаваща некомпетентността и интригата среда, каквато бе създадена около тези обвинения, делото по-скоро придоби чертите на фарс. Престараването на прокуратурата, прилагането на непропорционални репресивни мерки спрямо подсъдимите и невъзможността да докажат част от обвиненията в съда по-скоро за пореден път разклатиха още повече и без това крехкото доверие не само в прокуратурата, но и в монтирането начело на топ овластените специализирани разследващи органи.

На всичкото отгоре Гешев се оказа замесен по напълно недопустим начин с основния свидетел по делото – бизнесмена Александър Ваклин. В своя публикация “Фрогнюз” разкри, че Детелина Ханчева, с която зам. главният прокурор Иван Гешев живее на семейни начала, е съдружник с бизнес партньор на строителния предприемач Александър Ваклин – Марио Кърковски. Гешев не счете за нужно да отговаря на публикациите. Заяви, че не се е запознавал с тях по чисто “хигиенни” съображения. На фона на сериозността на тези обвинения обаче обяснението изглежда детинско. В резултат на публикациите започна проверка в КПКОНПИ, която все още не е приключила. Висяща проверка в комисията изглежда на повечето специалисти към момента като абсолютна пречка Гешев да бъде предложен за кандидат за главен прокурор. Между другото в това мнозина прозират дългата ръка на Цветан Цветанов, който бил запазил контрола си върху КПКОНПИ. Затова проверката на Гешев нямало да приключи до процедурата по номинации. Цветанов играел за своя кандидат – Пламен Георгиев – който точно като своя покровител “поизгоря” в скандала “Апартаментгейт” покрай незаконната си тераса с барабекю и джакузи и напълно необяснимо ниски цени на придобиване на няколко апартамента. В момента обаче в поведението на КПКОНПИ експертите в бранша откриват всъщност фронт на противоборство между Цветанов и Цацаров, подкрепян от Пеевски и ДПС.

И Борислав Сарафов не бе пощаден от разразилия се през тази година скандал “Апартаментгейт”. “Биволъ” разкри и имотните придобивки на сина на зам. главния прокурор по разследването. На крехката възраст от 21 години Боби Борислав Сарафов придобива два луксозни апартамента на крупната стойност от 540 000 лв. Подозренията са, че дори тази сериозна сума не е пазарната стойност на апартаментите, за които таткото е платил всъщност много повече. Тези разкрития за необяснимо богатство ще преследват Сарафов и го правят напълно неподходящ за ролята на обвинител № 1.

Всички тези обстоятелства диктуват на Цацаров и покровителите му да действат много внимателно, с много ограничен брой предложения, които да направят тактически в последния момент, за да поставят Пленума на ВСС пред свършен факт при окончателното гласуване, което ще се състои на 14 ноември 2019 г. При всички положения на поддръжниците на сегашния главен прокурор ще им бъде много по-трудно да инсталират нов “върховен жрец” в прокуратурата, ако перифразираме знаменитото изказване на бившия “главен” Иван Татарчев.

Снимка: Веселин Боришев, „Клуб Z“

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.