Един различен генерал. Със Съби Събев разговаря Александър Кръстев.
Ген. Събев, какъв беше личният ви мотив да се включите в изборите и в политиката изобщо?
Това е моя лична кауза – европейското и евроатлантическото развитие на България, което съм отстоявал през последните 22 години. Фактът, че у нас има политици и политически партии, които проявяват ясни индикации за преосмисляне на този избор, ме накара да се включа в политиката, след като получих покана. Преди това – 10 години откакто напуснах армията, не съм се занимавал с политика.
Като гражданин на тази страна, като патриот и човек, който е посветил целия си живот за сигурността на род и родина, се почувствах длъжен да се отзова на поканата. Още повече тя беше отправена към мен като председател на единствения проатлантически офицерски съюз – неправителствената организация в обществена полза “Атлантик”. И след консултация с колегите от управителния съвет решението беше, че е добре да приемем и като жест към запасното воинство, запасния генералитет – една ниша, която не се използва достатъчно активно от нашите политици.
В настоящата кандидатпрезидентска надпревара сякаш обаче има повече военни, отколкото в предишните, най-вече в основните двойки кандидати. На какво се дължи според вас тази тенденция?
Да, забелязва се по-широко разчитане на бивши военни и това говори добре за тях. От друга, очевидно е, че като че ли политическите лидери у нас се изхабиха и започнаха да търсят изявени военни лидери, които да влязат в политиката, да допълнят политическото лидерство, в което започна да се чувства определен дефицит.
Мисля, че е положително военните, които са добре подготвени и дисциплинирани, хора с високо чувство за отговорност, да се отзовават на такива покани. В много други държави висши военни са се оказвали много добри държавници и администратори. Очевидно, конкретно в случая, партиите търсят силни кандидати, силни лидери и във военната област – хора, които са напуснали армията.
Напоследък се засили популисткото антиевропейско и антиатлантическо говорене. Чухме го дори от устата на премиера. Какво означават според вас тези тенденции, симптом ли са за нещо?
На първо място, това не отправя добри послания към нашите съюзници. Такъв тип говорене е характерно главно за левите партии, отчасти и за националистическите партии в България. Но в тези послания много ясно прозира проруско влияние, готовност да бъдат защитавани повече руските национални интереси, отколкото българските. А да говориш против организациите, в които България членува и е най-сигурна и най-защитена, е необяснимо, да не кажа по-силна дума.
Включвам и изказванията в тази посока на нашия премиер, които аз отдавам повече на емоционална основа. Но те са доста противоречиви – не можеш един път да обвиняваш Европейския съюз за проблеми в сигурността на България или по икономически въпроси, а друг път да казваш, че ЕС е най-добрият съюз, в който членува България. Същото е и с НАТО – веднъж да обявиш, че ще предприемеш стъпки за изтегляне на нашия контингент в Афганистан, друг път да говориш, че страната ни е лоялен член на алианса. Тази противоречивост е необяснима и не е характерна за други политически лидери в съюзните държави от НАТО и Европейския съюз.
Дали според вас тази непоследователност ще бъде забелязана от българските избиратели?
Надявам се да бъде забелязано – аз и в други интервюта съм посочвал, че в изказванията си премиерът не трябва да се ръководи от емоциите си, а от здравия разум, като държавник на една от най-високите позиции в страната. И това, че реагира емоционално, не е добре за него като министър-председател.
Но можем да отдадем това и като предизборно говорене. Ако се цели да се покаже, че той има балансирани позиции не само към страните от НАТО, но и към други държави – Русия и по-отдалечени държави, може и на това да се отдаде, да. Но за предизборни цели във всички случаи подобно говорене е вредно за авторитета на България в тези организации.
Споменавайки Русия, миналата седмица САЩ официално признаха, че Русия се намесва в тяхната предизборна кампания чрез кибератаки. В същото време Путин започва отново да плаши света целенасочено с ядрена опасност – прави учения и мести ядрени бойни глави в Европа, медиите там разпространяват информация, че се готви бюджет като за война, той самият стигна до крайна агресия в Сирия, ужаса в Алепо, а на този фон Тръмп каза, че Сирия е Русия. Къде е България на фона на тези външнополитически събития?
Бих искал първо да поясня поведението на Русия на международната арена, защото тя все повече се изолира и конфронтира със западния свят. Разбира се, когато говорим за тази страна, трябва да имаме предвид руския управляващ елит, който започва все повече да вреди на собствената си страна, и да се надяваме, че все повече руснаци ще осъзнават това.
Заплахите на Русия и включително кибератаките станаха като че ли основен външнополитически инструмент за страната за оказване на влияние, за постигане на определени цели. Така че обвиненията, които САЩ отправят към тях, са съвсем основателни. Макар че да определиш кой в момента провежда кибератака изглежда трудно от техническа гледна точка, има ясни доказателства откъде идват корените на такава атака. За тази цел САЩ изграждат все по-солидни способности за киберотбрана.
Тези заплахи от страна на Русия, които ескалираха дори в анексия на територия на съседна държава, в агресия и подтикване към бунтовни действия в източните региони на Украйна, това, че държи под контрол две зони от територията на Грузия, включително Приднестровието, няма как да се оцени положително от международната общност. Между другото, няма друга страна, която да е анексирала чужда територия и така грубо да се намесва във вътрешните работи на съседни страни. Затова и бяха наложени санкциите на Русия. И България като страна от ЕС и НАТО би трябвало да оценява съвсем адекватно такава политика, с много ясен сигнал, че не може да я приеме. И няма как да пледира за отмяна или намаляване на санкциите, когато целият ЕС счита, че те трябва да бъдат продължени. Така че ние като кандидатпрезидентска двойка считаме, че санкциите трябва да бъдат продължени, докато не бъдат премахнати причините за тяхното налагане.
Мащабната и все по-засилена военна дейност на Русия, която създаде опасения за националната сигурност на прибалтийските държави, Полша, Румъния, се засили особено от 2013 година насам и най-вече преди агресията срещу Украйна. Такива мащабни военни учения в мирно време и тяхното внезапно обявяване и провеждане нарушават редица международни договорености по този въпрос и поставят под въпрос изцяло поведението на Русия като велика сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Много добре разбирате, че едно учение с участието на 100 или 150 хиляди души, с внезапно задействане, с включването на стратегически ядрени сили, с мащабно прехвърляне на техника и въоръжение е, меко казано, неприемливо поведение. Русия има дългосрочна програма и страната очевидно има желанието да я завърши въпреки тежкото икономическо състояние, в което изпада.
Но милитаризацията на Крим, доминирането на Русия във военно отношение в Черноморския регион вече започва да създава проблеми и на държавите от НАТО. Няма как алиансът да приеме това без отговор, такава е същността на организацията – всяка страна, която усети някаква заплаха или риск, го споделя в Северноатлантическия съвет, обсъжда се, взимат се решения за предприемане на мерки. Така е и в случая – НАТО трябваше да отговори с предно разполагане на сили, със създаване на по-мащабни сили за бързо реагиране, с наземно и въздушно присъствие, надявам се в края на октомври да бъде взето решение и за конкретните форми на морско присъствие в Черноморския регион. Но на Русия трябва да бъде ясно показано, че няма как да бъдат търпени и оставени без последствия всички нейни действия по милитаризация на Черно море. Тя не искаше Черно море да става “натовско езеро”, но няма как и НАТО да се съгласи то да стане “руско езеро” – Черно море трябва да си остане един неутрален басейн, в който всеки има право за развиване на търговски отношения, използване на морските линии за комуникация и т.н.
Как стои България на целия този фон?
България е на правилното място – сигурна и защитена в рамките на НАТО и Европейския съюз, и не трябва да има опасения за националната си сигурност при негативно развитие на международната среда и действията на Русия. Страната ни дори трябва да стане още по-активна във формирането и осъществяването на политиките за сигурност и отбрана на организациите, в които членува.
Разбира се, България със своите възможности трябва в международен план да се стреми да провежда такава политика, която да снижава напрежението, което се получава в нашия регион, в Близкия изток, Северна Африка.
Мисля, че полагаме усилия в тази посока, но доколко е ефективно, това е друг въпрос.
Създаването на обща европейска отбранителна политика ще помогне ли за българската сигурност?
И сега съществува общоевропейска политика за сигурност и отбрана, но с приетата наскоро глобална стратегия на ЕС целта е тази политика да стане още по-активна и ефективна, да се операционализират военните способности на съюза, създадените бойни групи и координацията ни. Тук страната ни също трябва да показва повече активност.
Разбира се, европейската политика за сигурност и отбрана още не е довела до формиране на общоевропейска армия, за която вече има заявки от много страни. Но като военен специалист трябва да ви кажа, че формирането на една такава армия никак не е лек процес. Изисква промяна на националните законодателства, бюджетирането на разходите за нейната подготовка. Затова усилията са повече към по-тясна координация и създаване на възможност тези бойни групи на ЕС действително да бъдат ползвани в операция. Досега те бяха инициирани, носеха дежурство, но поради една или друга причина и най-вече нежелание на страните не бяха включени в мироопазващи операции.
Какво липсва досега в активната дейност на вицепрезидентите у нас през последните няколко мандата?
Личните ми впечатления са, че вицепрезидентите прекалено много стояха “в сянка” през последните години. Действително президентът има основни правомощия по функционирането на президентската институция, но мисля, че вицепрезидентите могат да бъдат в много по-голяма степен съпричастни и активни към това, което той развива като политика. Затова бих желал да видя по-голяма динамиката на дейността на вицепрезидента – той трябва всячески да подпомага президента за постигането на целите и дейностите, с които се е ангажирала президентската институция.
Вицепрезидентът трябва работи по-активно с българите в чужбина, както и по демографската криза в страната. Затова и като кандидатпрезидентска двойка издигнахме инициатива за формиране на съвет по развитието на демографската политика. Засега това съществува като комисия към едно от министерствата, но нерешаването на този проблем налага той да бъде издигнат на най-високо държавно равнище. Там да се съберат всички власти в България, включително гражданското общество, и да се търси едно съвременно и ефективно решение за пречупването на този негативен тренд в демографията на България.
Трябва да има по-добра публичност и отчетност от страна на вицепрезидента около предоставянето на убежище за чуждестранни граждани и предоставянето на българско гражданство. Защото според мен не се използват напълно всички възможности за хора с доказани български корени, които желаят да имат българско гражданство, да го получават по улеснени процедури.
От друга страна, нужно е много внимателно да се процедира за чужди граждани, които по някаква причина искат да инвестират в България и да получат българско гражданство. Който иска да допринесе сериозно към икономиката на страната, да е готов да предостави повече ресурси, за да получи гражданство. Разбира се, във всичко това трябва да се търси баланс, не трябва да се допуска нарушаването му в дадени региони или общини, така че населението там да стане преобладаващо с едно вероизповедание, особено от хора, които нямат български корени.
Демографската политика се отнася и до предоставяне на по-големи бонуси на хора, които желаят да имат повече деца, да има повече детски градини, социални помощи, здравеопазване и образование. И институциите, които имат отношение към тези политики, трябва да бъдат събрани на най-високо равнище именно при държавния глава, за да се получат реални резултати и решение на демографските проблеми.
Ако спечелите изборите, макар и с ограничени правомощия, вие ще бъдете част от администрацията на главнокомандващия на Българската армия. Досегашният президент беше силен защитник на идеята за нейната модернизацията, включително чрез закупуването на нова техника. Какво ще можете да свършите като вицепрезидент?
Вече заявих няколко пъти, че ще бъда в максимална помощ на президента по изпълнение на функциите му в областта на сигурността и отбраната, доколкото съм експерт в тази област. За да почувства този гръб по отношение на тази реформа и модернизация на Българската армия и като главнокомандващ.
Във всички случаи ще съветвам модернизационната програма, която беше приета от Народното събрание, програма “2020” и планът за развитието на въоръжените сили до 2020 година, а и след нея, да стартират възможно по-скоро и да се изпълняват динамично – да се ангажира правителството сериозно с нея, включително с отпускането на допълнителни ресурси, за да може тя да приключи.
Защото ние сме непростимо изостанали с модернизацията на армията – не може да си 12 години член на НАТО и да имаш проблеми с оперативната съвместимост. Да не можеш поради липсата на такава съвместимост и непритежаването на модерно въоръжение и бойна техника да участваш във високоефективни и високоинтензивни военни операции.
В този смисъл зависими ли сме?
За съжаление, продължаваме да бъдем зависими от руското оборудване в нашата армия, с което трябваше да започнем да скъсваме още от 2004 година. Така че аз напълно подкрепям усилията на президента Плевнелиев, който много силно се ангажира с модернизацията на Българската армия, и тези негови усилия трябва да продължат. Наистина е важно, ние от “Атлантик” постоянно говорим по този въпрос.
Настъпват някакви промени, положителни, но и доста позакъснели, така че едно от усилията на президентската институция, ако спечелим изборите, ще бъде със сигурност в тази посока.
Какъв е Трайчо Трайков като човек и какъв президент ще бъде?
Аз го познавам лично отскоро, но като човек е много добронамерен, откровен, почтен и отговорен. Диалогичен е с хората, има навика да изслушва всички мнения, но и да отстоява своите разбирания, когато е убеден, че това са най-правилните позиции по даден въпрос. Той го показа и като министър.
Нямам никакви съмнения, че ще бъде изключително отговорен президент, както го заявява и в своите послания. Президент на всички българи. Уверен съм, че ще направи всичко необходимо за върховенството на закона в нашата страна, защото той е дълбоко убеден, че една от основните причини за състоянието на страната е именно липсата на върховенство на закона, който да постави препятствие пред всякакви картели, корупция, задкулисие и т.н.
Ще направи всичко необходимо хората да почувстват своето право на справедливост, реализирано и чрез съдебната система, и ще бъде човек, който твърдо отстоява националните интереси на страната. Те вече са били негов приоритет в публичната му дейност, включително и като министър, така че аз нямам никакви съмнения, че той ще продължи да ги изпълнява и след това.
Също така, сигурен съм, че той ще ускори европейското развитие на България, което някои сили у нас се опитват да забавят или дори спрат. Ще активизира дейността в НАТО, доколкото ще бъде водач на българската делегация на срещите на високо равнище на алианса. Най-общо казано, ще даде нужната сила на всички българи да се чувстват свободни, каквото е и мотото на нашата кампания.
Много се радвам, че бях номиниран за негов вицепрезидент.
Последният въпрос е традиционен за нашите интервюта, но и вие вече засегнахте темата: Какво е патриотизмът за вас?
Аз лично правя разлика между патриотизъм и патриотарство. За мен всеки български гражданин, който има претенциите да бъде патриот, трябва да поставя над всичко интересите на страната си, да я обича истински, да вярва, че това е най-доброто място за живеене, да се чувства горд, че е българин. Да бъде ангажиран с европейския път на развитие, който е избран от страната – защото наистина няма алтернатива на това. Също така да чувства национална гордост от постиженията на България и на българите както в границите на страната, така и извън тях, не само спортни, а и културни, икономически и т.н.
Истинският патриот трябв да бъде съпричастен към българите в чужбина, да поддържа добри връзки със своите близки и приятели зад граница и да не се поддава в никакъв случай на външни влияния. Защото у нас признателността към Русия за това, че сме освободени от нея, като че ли засенчва и измества настрана другите качества, които трябва да притежава човек, за да бъде български патриот.
Има много примери в нашата история и ние трябва да се учим от тях – хора, които са поставяли преди всичко интересите на страната и по някога са навличали сериозни страдания от това. Такива са и Левски, и Раковски, и Ботев, и Стамболов, и други, които много добре са разбирали целите на руската имперска политика. И много интересен ще бъде отговорът на “патриотите” за анексията на Крим и Източна Украйна днес, но и защо България бе освободена едва в последната Руско-турска война. Защо не се е случило по-рано, за да добие статута, който са имали Гърция, Сърбия и Румъния. Разбира се, никой не може да премахне чувството на благодарност, но то не е било основната причина за Руско-турската война и това си личи от публикуваните през последните години архиви. Но ние трябва да бъдем благодарни за това, че руските имперски интереси са съвпаднали с националния интерес на българите през този период.
С две думи, трябва да има много ясни критерии за патриотизъм и трябва много ясно да се разграничава с какво Русия е защитавала страната ни и с какво е вредила. Не трябва да забравяме, че 45 години сме били под нейно влияние, което далеч не ни е донесло толкова добро, което се опитват да ни убедят левите сили и левите “патриоти”.
