Френските социалисти си избраха Беноа Амон за свой кандидат за президент, чиято изборна програма предвижда безусловен базов доход от 600 евро и други крайнолеви политики.
Така на първия тур на изборите на 23 април един срещу друг ще се изправят евроскептичната Марин льо Пен, републиканецът Франсоа Фийон, който е положително настроен към Владимир Путин, и социалистът Беноа Амон със своите утопични идеи за света.
Има и четвърти играч и това е младият Емануел Макрон, бивш министър на икономиката при Франсоа Оланд, който потрива доволно ръце от избора на твърде левия Амон и твърде консервативния Фийон вдясно, защото това отваря поле той да привлече много повече гласове от център-леви и център-десни.
За Financial Times той пише, че “Европа държи съдбата си в собствените си ръце” и казва как Европа, нагласите ни, политиките ни трябва да се променят, за да не се разруши постигнатото на Стария континент.
Премиерът на Великобритания Тереза Мей и американският президент Доналд Тръмп са прави. Вчерашният свят вече го няма. Днес хората по цял свят искат сами да избират съдбата си. Суверенитетът се превърна в голямата кауза на нашето време.
Изборът на Великобритания да напусне ЕС например трябва да бъде разбиран като предупредителен изстрел от тези, които приемат насериозно европейския проект. Референдумът не само рефлектира дълбочината на британския евроскептицизъм; той също така послужи като огледало за ЕС, показвайки нефункционираща и невдъхновяваща организация.
Консенсусът, който позволяваше Европа да бъде управлявана от елитите и за елитите, приключи.
Следователно трябва да създадем наново европейските институционални и демократични основи и да направим така, че всякакви нови правомощия на ЕС са разбрани и приети от гражданите му. В същото време трябва да защитаваме и засилваме този съюз, който позволява на европейските държави да говорят с по-висок глас на световната сцена. Скорошните коментари на Доналд Тръмп относно ЕС подчертават колко важно е това.
Президентът на САЩ не крие намерението си да наложи протекционизъм. Но протекционизмът е илюзия. Когато се въведат такива мерки – търговията намалява, икономическият растеж се забавя и именно слабите, „забравените“ хора, към които Тръмп се обърна след клетвата си, са тези, които страдат най-много.
Европейските правителства трябва да заявят ясно: ако САЩ желаят да налагат едностранни търговски или данъчни политики, които заплашват нашите фирми, работни места и данъчни приходи – то тогава ние ще променим нашите търговски политики и корпоративни данъчни правила като отговор.
Но в такъв случай губим всички. Реален, а не илюзорен суверенитет означава отваряне на границите за търговията, докато се вземат мерки срещу укриването на данъци и регулаторни политики, които решават икономическите проблеми на една държава за сметка на друга. Във вчерашния свят европейската сигурност беше работа на Америка. Г-н Тръмп обаче даде да се разбере, че възнамерява да намали намесата на САЩ по света.
В тази ситуация Европа е изправена пред избор. Пред нея стоят бежанска криза и терористична заплаха без прецедент. Досега идеята за обща европейска отбранителна политика беше учудваща.
През 1954 г., когато Европейската общност за отбрана се провали, Европа имаше общ враг и чрез НАТО силен съюзник. След падането на Берлинската стена този съюз продължи да съществува, въпреки че общият враг изчезна.
Днес Европа е изправена пред много врагове, докато съюзът е нестабилен. Не можем да се провалим отново. Трябва да създадем Европейски фонд за отбрана с постоянен щаб, който да ръководи планирането на операции и мониторинга. В основата на такава идея е френско-германският съюз, който е достатъчно силен, за да гарантира, че Европа може да действа убедително и ефективно в Близкия изток и Африка.
След Втората световна война Европа и САЩ работиха заедно, за да възстановят един разрушен континент – което доведе до създаването на Европейския съюз. Съвместната работа целеше защита на либералната демокрация от комунизма и тоталитаризма, както и борба срещу тероризма.
Това е ценно наследство. Но сега ние, европейците, сме сами. Можем да затворим очи и да се лъжем, че живеем във вчерашния свят. Можем да продължим с дребните боричкания, заслепени от фалшивия блясък на някакъв илюзорен суверенитет. А можем и да решим да действаме заедно, за да изградим нашето общо бъдеще.
Суверенитетът не се базира на абстрактни принципи. Французите не се освободиха от абсолютната монархия през 1789 г., декларирайки, че „принципът на всеки суверенитет е на първо място в нацията“. Истинското освобождение дойде през 1792 г., когато граждани от цяла Франция се изправиха в защита на революцията от чужди крале. Когато един народ взима самостоятелни решения, той става независим. Време е европейците да станат независими.
*Статията на Емануел Макрон е преведена от Александър Малинов.
