Ердоган търси начин страната му да се превърне в президентска република и междувременно обвинява лихварите за нейните беди. Хърватия официално избра своя нов проевропейски премиер, докато Македония потвърди предсрочните избори.
В същото време в Черна гора изборите биват оспорвани, което надига опасността от проруска агресия в страната.
Ципрас обмисля промени в кабинета
Гръцкият премиер Алексис Ципрас обмисля промени в кабинета. Причина за това е невъзможността на правителството да прокара реформи и спадащото одобрение към кабинета, предава „Екатимерини“.
Основен заподозрян, че ще загуби поста си, е енергийният министър Панос Скурлетис. Той е един от основните противници на приватизационните планове на правителството, които са част от договорените с кредиторите на страната реформи.
Председатят на Европейската централна банка Марио Драги също призова Гърция да се фокусира върху реформите в страната. Той даде и надежда на Атина за преразглеждането на дълга, като заяви, че ЕЦБ ще проучи въпроса за устойчивостта на гръцкия дълг. Едно от желанията на Атина е да се включи в програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ, като Драги заяви, че това е възможно, но трябва да настъпи подходящ момент. „Когато настъпи моментът, ние ще проучим независимо въпроса за устойчивостта на дълга. А дотогава е преждевременно да се спекулира и размахват сценарии“, заяви Драги в четвъртък, визирайки призивите на Атина за включването ѝ в програмата, предава агенция “Фокус”.
Междувременно Турция на два пъти през последната седмица наруши гръцкото въздушно пространство с турски изтребители. В сряда се е стигнало до пряк сблъсък между гръцките и турските самолети, но не и до въоръжени действия. В четвъртък турски изтребител отново е навлязъл в гръцкото въздушно пространство, при това два пъти. Турските машини са били изцяло оборудвани с въоръжение.
Откакто Гърция отказа да екстрадира преследваните от Анкара участници в опита за преврат, нарушенията от турска страна зачестяват.
Ердоган иска Турция да стане президентска република
Откакто Реджеп Ердоган стана президент през 2014 г., управляващите искат да засилят властта на държавния глава, като му дадат контрол върху изпълнителната власт. В момента de iure изпълнителната власт е инвестирана в министър-председателя Бинали Йълдъръм. Миналата седмица турският премиер заяви, че ще предложи спешно конституционна реформа, за да засили властта на президента.
Управляващите имат два избора – да прокарат промените през парламента, в който им трябват 367 гласа от 550, или да свикат рефендум, за който им трябват 330 гласа в парламента. Управляващата Партия на справедливостта и развитието има само 317 депутати и самостоятелно не може да предизвика дори конституционния референдум.
Трите опозиционни партии са против промените, но е възможно управляващите да съберат нужните гласове за референдум от отделните депутати. Турската медия „Хюриет“ се позовава на свои източници в управлението, като съобщава, че властта няма да предизвика предсрочни парламентарни избори, ако предложените от нея промени в конституцията на Турция бъдат отхвърлени в парламента или на планирания референдум.
Междувременно в петък Ердоган намери нова жертва на своята реторика – лихварите. Той обяви, че е “враг на лихвите” и те са “средство за експлоатация”. Заради несигурната ситуацията в Турция, главно заради авторитарните мерки на правителството и инфлацията (7,3%), в момента основният лихвен процент в страната е 13%.
Продължават и размириците в страната. Тази седмица турската армия е ликвидирала 21 членове на забранената Работническа партия на Кюрдистан, след като в азиатската провинция Хаккяри избухнаха сблъсъци между кюрдски бунтовници и турската власт.
Македонският парламент се разпусна и изборите остават на 11 декември
Миналата седмица управляващите от ВМРО-ДПМНЕ не искаха да разпуснат парламента, като се оправдаваха, че бюджетът не е приет. Опозицията ги обвиняваше, че те тактически бавят обсъждането на текстовете, за да протакат предсрочните избори до март 2017 г.
След среща с еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан миналия петък тази седмица парламентът прие бюджета (след 2-часов дебат) и се саморазпусна. Опозицията не успя обаче да прокара промени, които да подсилят специализираната прокуратура в страната, въпреки че за тях беше постигнато споразумение с ВМРО-ДПМНЕ.
Тази седмица специализираната прокуратура в страната проведе акция по повод незаконните подслушвания, извършени през периода 2008 – 2015 г., които предизвикаха и размириците в страната и принудиха управляващите да отидат на предсрочни избори.
В четвъртък екипи на специализираната прокуратура навлизат в централата на Управлението за сигурност и контраразузнаване, след като получават разрешение от съда за изземването на документи по разследването на незаконните подслушвания.
Вътре обаче те срещат съпротивата на служителите и директора на службата, които отказват да предадат документите. Така вече денонощие екипи на специализираната прокуратура дежурят на смени пред централата на контраразузнавателната служба, за да не бъдат тайно изнесени скритите доказателства.
Македонските медии определят ситуацията като “цирк”.
Сърбия: Винаги с ЕС, но никога против Русия
Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че страната му е поставена под натиск да се присъедини към подкрепените от Запада санкции срещу Русия, предава агенция “Фокус”.
„Сърбия иска да влезе в ЕС, но няма да направи нищо, което е срещу нейните собствени национални интереси“, отбеляза Дачич. „Ние искаме добри отношения с всички, но няма да работим срещу себе си“, подчерта министърът.
Друга новина от западната ни съседка е, че сръбското правителство ще изпрати хуманитарна помощ за сирийския град Алепо под формата на одеяла и лекарства.
Изборите в Черна гора са оспорени от загубилите
Проевропейските сили в Черна гора начело с управляващата Демократична партия на социалистите на премиера Мило Джуканович спечелиха изборите в страната. Управляващите обаче не спечелиха абсолютно мнозинство и ще трябва да сформират коалиция с малцинствените партии на бошняци, албанци и хървати, както и с партията на социалдемократите
Междувременно опозиционните партии твърдят, че е имало множество нарушения на изборите, но международните наблюдатели ги определят като честни.
От проруската партия Демократичен фронт, която иска Черна гора да не става член на НАТО, обявиха, че ако изборите са нечестни, то те биха опитали да свалят правителството със сила – оспорването на резултата може да е първа стъпка в тази насока.
Хърватският парламент избра Андрей Пленкович за министър-председател
Управляващата коалиция на дясната HDZ и център-дясната “Мост”, подкрепени от няколко независими депутати за мнозинство в парламента, приеха тази седмица мандата на Андрей Пленкович за следващ премиер с 91 от 151 гласа.
Пленкович, смятан за силно проевропейски политик, който не залита по популистка реторика, представи новия кабинет със седем вицепремиери – трима от HDZ и един от “Мост”. Седем министри от предишната, разпаднала се от скандали коалиция между HDZ и “Мост” запазват местата си.
Външен министър ще бъде приближеният на Пленкович вицепремиер Давор Стиер, който се смята за двигател на либералните позиции в партията.
