Тероризмът не е акт на война.
Тероризмът е престъпление.
Тероризмът не предполага битки и примирия.
Затова, за кой ли път, в Европа няма война. „Война“ не е просто метоним за смъртоносно насилие, а юридическо и фактическо събитие от определен мащаб. Война ще има, когато обществото се раздели на враждуващи армии по произволен признак. Има кошмарна трагедия във Франция, вероятно продиктувана от екстремна идеология (не знаем още със сигурност) и/или особености на френската постколониална история.
Загинаха французи, славяни, араби – тероризмът не подбира хората, само външният символизъм на изтреблението е от значение. Датата, мястото, зрелището на смъртта. Така работят и поръчковите убийци на мафията. Тероризмът има функционална вътрешна логика, като всеки друг вид демонстративна престъпност/безредица. В основата на тази логика е да се създаде усещане за несъразмерна заплаха, която да доведе до резки и рестриктивни промени в системата-мишена, които да доведат до нейното постепенно самоизяждане.
Защото тероризмът може да има всякакви маски и веруюта, но по същество неизпълнимите му манифести и изисквания са козметични – единствената истинска цел на всеки терор е тотален срив на равновесието в системата на прицел. Защото само тази цел е вечна и генерира кръговрат на отмъщението и злорадството, който зарежда с енергия централната за всеки терорист илюзия за лична власт над човечеството.
