SHARE

Възраждане на малките български градчета? Определено подобна радостна мисъл минава през ума на всеки, който види красотата, сътворена от децата в гр. Лом.

Един от пристанищните центрове на България, градът е целунат от влиянието на виенската архитектура и е един от най-живите възрожденски центрове на страната през XIX в. Той приютява едно от първите читалища, а ломските търговци се славят със стоката си навред из страната. Днес Лом се бори със съдба, сполетяла множество малки населени места в страната: млади хора, които бягат или в столицата, или емигрират извън страната; липса на възможности за работа и развитие; слабо развитие на регионално ниво. Градът обаче не е забравил своето наследство.

Трудностите, асоциирани с малкия български град, особено в Северозападна България, не спират учителите и учениците да творят. Така те преобразиха своя град за Великден с общи усилия, подпомогнати от общината. Огромните великденски яйца и зайци са направени по европейския проект „Заедно в училище“, който обхваща ученици от различни училища и възрастови групи и чиято цел е да приобщи малцинствените общности към пълноценен образователен процес. За проекта ни разказва Даниела Константинова, която работи във Второ основно училище „Константин Фотинов“ и е ярък културен деец в града. 

снимка: Румен Илиев
Снимка: Румен Илиев

Проектът подпомага и е съпричастен със семействата, като целта е трайно включване на децата в учебните изяви и обогатяване на тяхната обща култура на поведение, съхранявайки българските традиции и обичаи в различните етнически общности. Г-жа Константинова разказва, че децата са изключително ентусиазирани и работят в различни форми и направления, като нейната група, която наброява 14 деца в седми клас, усвояват и по-интересни методи и похвати в изящните изкуства.

Изкуството на децата радва всички в града. Снимка: Румен Илиев

Големите яйца за Великден са предоставени от община Лом по проекта, като всяко едно училище „прегръща“ идеята да декорира яйцата по свое вдъхновение. Децата не само развиват таланта си, но и получават удовлетворението от радостта на ломчани, които се разхождат по главната улица в приповдигнато настроение, възхитени от труда на учениците.

Рисували са деца от ОУ „Никола Първанов“, ОУ „Константин Фотинов“, ОУ „Климент Охридски“ – село Сталийска махала, ОУ „Кирил и Методий“ – село Замфир, ОУ „Кирил и Методий“ – село Ковачица, ОУ „Христо Ботев“ и СУ „Димитър Маринов“.

Снимка: Личен архив

В Лом учителката работи и в други проекти, свързани с изкуствата. С децата от пети и шести клас, както и с по-малки ентусиасти от втори клас те се учат да експериментират с различни материали и техники – декупаж, витражно рисуване, рисуване върху текстил, моделиране с глина, писани яйца, дори винтидж декорация и стиймпънк изкуство.

„Когато виждаш радостта на хората в очите и смисъла от това, което създаваш, имаш настроението и нагласата да вървиш напред!“, разказва г-жа Константинова.

Снимка: Румен Илиев
Снимка: Румен Илиев

Тази радост върви ръка за ръка с урока, че красотата около нас е отговорност не на друг, а на нас самите. Затова децата продължават напред с още творчество. Те изработват изкуство за всички традиционни празници, като Коледа, Нова година, Баба Марта. Междувременно тяхната учителка успява да ги вдъхнови да участват в конкурси на национално ниво, публични изяви в училището и общинската галерия и различни надпревари.

Снимка: Румен Илиев
Снимка: Румен Илиев

Реакциите са красноречиви – благодарение на учителите и децата градът за пръв път има толкова красива великденска украса, а в тяхното творчество гражданите на Лом и областта виждат силно послание: надежда за Северозапада. 

Великденското чудо тази година? Децата на Северозападна България, които преобразиха града си, а с това и неговите жители.

Заглавна снимка: Румен Илиев

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )