На 1 февруари 2017 година се навършват 72 години от края на най-големия процес на т.нар. Народен съд, в резултат на който след 9 септември 1944 година в България са убити близо 3000 души, а над 7000 българи са избити без съд и присъда.
1 февруари е ден на памет и преклонение пред жертвите на комунизма. Това е ден, в който всички, които споделяме ценностите на демокрацията и виждаме развитието на България като свободна държава, трябва да сведем глава пред хората, чийто живот и съдби са потъпкани от комунистическата диктатура.
Обективността изисква да приемем, че в България е имало хора, отговорни за политически репресии и убийства в годините преди и по време на Втората световна война. Имало е също и хора, отговорни за обвързването ни с нацистка Германия, един краен античовешки престъпен режим. Въпросът за отговорността на тези хора не може да бъде отричан. Т.нар. Народен съд след 9 септември 1944 г. обаче е нещо друго.
Народният съд не е нито легитимен, нито справедлив съд на лица, виновни за репресии, убийства или обвързване на България на страната на нацистите по време на Втората световна война. Той е форма на брутална политическа репресия по заръка и модел на Йосиф Сталин и болшевишкия режим в Москва срещу един основен кръг от публични фигури в България, които се разглеждат като пречка пред установяването на комунистическа диктатура в страната. Народният съд не е съд, а акт на политически терор, инструмент на насилие за установяването на тоталитарен режим по руски образец, който откъсва страната ни от Европа и свободния свят за десетилетия наред.
Народният съд трябва да бъде еднозначно и категорично осъден, защото представлява облечен в привидно правна форма акт на масово политическо убийство. Дори да има хора, които е трябвало да носят отговорност за престъпления, извършени преди и по време на Втората световна война, именно Народният съд лишава страната ни от възможността да направи това по обективен и справедлив начин.
Липсата на ясно и категорично осъждане на Народния съд днес означава само едно – липса на истинска съпричастност към демокрацията и обществения порядък, основан на свободата на личността и правата на човека. Липсата на осъждане на терора на Народния съд днес означава прикрита готовност за такъв терор отново утре.
*Снимка: Асен Величков, vesti.bg
