SHARE

От разследващия екип на Bellingcat

Разследването е от екипа на Bellingcat, CNN, Der Spiegel и The Insider. Принос има и El Pais, Испания. Христо Грозев е основният изследовател на Bellingcat, с принос на Питер ван Хуис, Арик Толер и Йордан Цалов*.

  • В предишна поредица от разследвания Bellingcat разкри доказателства, че руската агенция за военно разузнаване – ГРУ – е била отговорна за отравянето, както на Сергей и Юлия Скрипал в Обединеното кралство (опит за покушение, довело до смъртта на един британски гражданин), така и за отравянето на Емилиян Гебрев в България. Също така се установи, че основната руска агенция за сигурност – ФСБ (Федеральная служба безопасности – Федерална служба за безопасност) – стои зад убийството на грузински гражданин, потърсил убежище в Германия.
  • В по-нататъшно разследване Bellingcat разкри доказателства, че Русия не е прекратила програмата си за химическо оръжие, а вместо това е прикрила способността си да го развива зад мрежа от държавни институти. След официалното закриване на руската военна програма за химическо оръжие през 2010 г. нейните основни учени са били преместени в институти, които се занимават с привидно граждански изследвания. В действителност тези учени продължават да разработват и произвеждат химическо оръжие за руските служби за сигурност.
  • Bellingcat идентифицира два института, които от 2010 г., изглежда, имат водеща роля в продължаващите научноизследователски и развойни дейности на програмите за нервно-паралитични вещества от съветската епоха, включително тези от типа „Новичок“. Разследването потвърди, че тези институти – този с прозаичното име Федералното държавно унитарно предприятие „Държавен научно-изследователски институт за органична химия и технологии“ (Федеральное государственное унитарное предприятие „Государственный научно-исследовательский институт органической химии и технологии“ – ФГУП «ГосНИИОХТ»), разположен в Санкт Петербург, така  и московското държавно предприятие „Сигнал“ – са били в тясна комуникация с агенти на ГРУ, свързани с двата опита за убийство в чужбина, използващи токсини от военен клас. ДП „Сигнал“, официално ангажиран с разработването на… напитки за спортно хранене (!), изглежда се е фокусирал върху изследвания за нанокапсулация. Това е сравнително нова технология, която би могла да позволи „смъртоносен токсин“ да бъде „опакован“ в друго вещество, позволявайки едновременно заблуда за произхода на отровата и нейното отложено проявяване на отровата.
  • На 20 август 2020 г. руският опозиционен активист Алексей Навални изпадна в кома по време на полет от сибирския град Томск до Москва, което доведе до аварийно кацане и хоспитализацията му в град Омск. Местните лекари и медицински специалисти, долетели от Москва, твърдят, че не са открили признаци на тежко отравяне. Два дни по-късно Навални е евакуиран в немската болница Шарите (Charite), където незабавно е диагностициран с тежко отравяне с инхибитор на холинестеразата. Немска военна лаборатория, две независими европейски лаборатории и Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) идентифицираха токсина като нервно-паралитично вещество, принадлежащо към групата „Новичок“. ОЗХО идентифицира токсина като инхибитор на холинестеразата, структурно наподобяващ известните варианти на „Новичок“, но такъв, който не е включен в списъка на забранените нервно-паралитични вещества, актуализиран след отравянето на сем. Скрипал през 2018 г. Това означава, че веществото, използвано срещу Навални, е от по-нов, неизвестен досега тип.
  • Правителствата на САЩ и Европа обвиниха руското правителство и по-специално ФСБ за отравянето на Навални, от което той оживя по чудо. Русия многократно отрече обвинението и твърди, че опозиционният лидер не е имала следи от нервно-паралитично вещество в тялото си, докато е била в Русия, и че ако той е бил отровен с такова от типа „Новичок“, това трябва да се е случило, след като е напуснал руската територия.
  • Понастоящем, никоя правоприлагаща агенция в никоя държава не разследва отравянето на Алексей Навални.

Съвместно разследване на Bellingcat, The Insider, CNN и Der Spiegel разкри голям обем данни за телекомуникациите и пътуванията, които намесват руската Федерална служба за сигурност в отравянето на видния руски опозиционен политик, Алексей Навални. Освен това, отравянето през август 2020 г. в сибирския град Томск изглежда се е случило след години на следене, започнало през 2017 г., малко след като Навални за първи път обявява намерението си да се кандидатира за президент на Руската федерация. През цялата 2017 г., както и отново през 2019 г. и 2020 г., оперативни служители на ФСБ от тайно звено, специализирано в работата с отровни вещества, са следели Навални по време на пътуванията му из Русия, пътувайки заедно с него на повече от 30 припокриващи се полета до същите дестинации. Възможно е също така да е имало по-ранни опити за отравяне на Навални, включително такъв в западноруския град Калининград само месец преди почти фаталното отравяне с Новичок в Сибир.

Нашето разследване идентифицира трима оперативни служители на ФСБ от тoзи нелегален отряд, които са пътували заедно с Навални до Новосибирск и след това са го последвали до град Томск, където в крайна сметка е бил. Тези оперативни работници, двама от които пътували под прикритие, са Алексей Александров (40 г.), Иван Осипов (44 г.) (и двамата са лекари), както и Владимир Паняев (40 г.). Тези трима агенти са били подкрепени и наблюдавани от още поне пет оперативни работници на ФСБ, някои от които също са пътували до Омск, където Навални беше хоспитализиран. Членовете на отряда комуникират помежду си по време на пътуването, с внезапни пикове на комуникация, непосредствено преди отравянето, както и през нощните часове (московско време), когато Навални напуска хотела си и се насочва към летището в Томск.

В хода на това разследване Bellingcat и неговите партньори също разкриват данни, доказващи съществуването на нелегална програма за създаване и използване на химическо оръжие, управлявана от членове на руските вътрешни разузнавателни служби (ФСБ). И телефонните дневници, и трудовите досиета показват, че тази програма се изпълнява под прикритието на звено на ФСБ, чиято формална задача е да извършва криминалистични разследвания на терористични актове и превенция на високотехнологични престъпления. Въпреки това, докато последното има легитимна разследваща дейност, една от ключовите му и тайни роли е да осигури прикритие на нелегално подразделение, включващо приблизително 15 оперативни работници с опит в химическата и биологичната война, медицината и специалните операции.

Изглежда, че това подразделение докладва на учен, който преди това е работил в руската програма за военно химическо оръжие в Шихани [Шиханы – градче в Саратовска област, Руска федерация, по времето на СССР е част от система от секретни, военни населени места – бел. ред.], където първоначално са разработени нервно-паралитично вещество от семействота на „Новичок“. Този учен е подкрепен от цяла мрежа от други специалисти по химическо оръжие, разпръснати в няколко управлявани от правителството институти. ДП „Сигнал“, идентифициран по-рано от Bellingcat, е един от тези институти.

Нашето разследване, също така, откри телекомуникации и данни за пътуване, които категорично предполагат, че опитът за отравяне през август, за да бъде отнет живота на Навални, е бил разрешен от най-висшите ешелони на управлението в Кремъл.

Институт за отровна криминалистика на ФСБ

Данните за телекомуникациите и пътуванията, получени и анализирани от Bellingcat и неговите партньори, показват, че Навални години наред е бил следван от екип оперативни работници от тайно подразделение на ФСБ. Членовете на този екип комуникират с експерти по органофосфатни токсини в седмиците преди пътуването на Навални през август 2020 г. в Сибир и интензивно го преследват през цялото това време, особено в дните и часовете преди отравянето му в Томск. Този екип работи под прикритието на Института за криминалистика на ФСБ, наричан още НИИ-2 (Научно-изследователски институт – 2) или като Военно поделение 34435.

Какво представлява Институтът за криминалистика на ФСБ?

Мащабната организация, първоначално създадена през 1977 г. като разследващо звено на КГБ с високотехнологична компетентност, предлага в момента услуги, вариращи от тестване с полиграф, разпознаване на глас и лица, до роботизирано обезвреждане на бомби. Подразделението играе ключова роля в разследването на всички големи инциденти със сигурността в постсъветска Русия, като взривовете в апартаменти през 1999 г., експлозията в подводницата „Курск“, обсадата Nord-Ost [акция на чеченски сепаратисти, взели за заложници повече от 850 зрители на разпродадената постановка Nord-Ost в московския театър „Дубровка“ през 2002 г., когато спасителната акция на руските специални части причиняват многобройни жертви – бел. ред.] и училището в Беслан, както и бомбардировките в метрото в Санкт Петербург. Това подразделение на ФСБ твърди, че има и някои по-езотерични постижения. Например способността им да определят ръста и образованието на заподозрян само въз основа на гласова проба, както и точният начин на смърт на Исус Христос.

Поделението е участвало и в проекти, които изглеждат политически мотивирани, като например предполагаемото идентифициране на следи от три вида наркотици през 2019 г. в проби от косата на опозиционен журналист (констатация, за която по-късно се установи, че се основава на фалшифициране на доказателства), както и заключение на лингвистична експертиза, че фразата „трябва да се борим“ от про-Навални блогър съдържа елементи на престъпно подстрекателство.

Докато легитимната цел на поделението са криминалистически разследвания, бивши съветски и руски разузнавачи, които са емигрирали на Запад, го определят като управляващо секретна лаборатория за отрови. По времето на Съветския съюз произвежда отрови, използвани за убийства на западни дипломати, украински националисти и съветски дезертьори. Бившият генерал от КГБ Олег Калугин заяви пред The ​​Guardian през 2018 г., че един от първите проекти на тази лаборатория на КГБ е подготвянето на пълна с рицин микротопка, използвана за убийството на българския писател-емигрант Георги Марков, убит в Лондон през 1979 г.

Бивш служител на КГБ, пребиваващ в момента в САЩ, който поиска да остане анонимен, потвърди пред Bellingcat, че основната лаборатория за производство на отрови на КГБ се намира на същото място, което това разследване е определило въз основа на големи по обем геолокационни телефонни метаданни като център на операциите за настоящата програма за отравяне на ФСБ, ръководена от Криминалистичния институт. Същото лице също така твърди, че сградата на лабораторията на КГБ е бил толкова секретна, че е бил използвана и като ситуационна зала от КГБ и от военните хардлайнери, организирали пуча срещу руския президент Михаил Горбачов през август 1991 г. Същото твърдение, както и точният адрес на тайната лаборатория – ул. Академик Варги № 2  в Москва – се съдържа и в изявление на Олег Калугин, цитирано през 2004 г. от руския вестник „Новая газета“.

Изчерпателен анализ на телефонни метаданни и данни за пътувания на общо 12 оперативни работници на ФСБ, свързани с Института по криминалистика, рисува картина на специализирано съоръжение за химическо оръжие, работещо в рамките на този институт, което има подобен профил като този на лабораторията, управлявана от КГБ от гореспоменатите бивши офицери от КГБ от съветската епоха. Освен това геолокационните телефонни данни показват, че членовете на това звено работят предимно извън защитено съоръжение с адрес на ул. Академик Варги 2а – идентичен с адреса, посочен от двамата бивши офицери от КГБ. Телефонните метаданни също така посочват второ място, на което оперативните работници от това поделение прекарват значително време: тайно, силно обезопасено здание на ФСБ близо до Москва, в микрорайона „Строител“ в град Митишчи (на руски език Мытищи). Трето място, което често се посещава от оперативните работници, е административната централа на организацията-майка на Криминалистичния институт, Специалният технологичен център, разположен на проспект Вернадскава (на руски език: Проспект Вернадского) № 12.

На картата са показани множество сгради, свързани с проследяващия Навални екип (Източник: Yandex)
Снимка с дрон на „защитеното сграда“ на Академик Варги (Източник: The Insider)
Снимка с дрон на „защитената сграда“ на Митишчи (Източник: The Insider)

Въз основа на анализ на метаданни от стотици хиляди телефонни разговори, изглежда, че тази програма се контролира от полк. Станислав Макшаков, военен учен, който преди това е работил в Държавния институт за органичен синтез в затворения военен град Шихани-1, известен също като военно поделение 61469. До официалното прекратяване на руската програма за химическо оръжие този военен институт осигурява изследвания и разработки за нови форми на химическо оръжие, включително нервно-паралитични вещества от типа „Новичок“, като част от общо 21 силно отровни бойни вещества. Позицията на Макшаков в операцията е ясна въз основа на неговия богат опит и хронологията на телефонните разговори между полевите агенти – членове на екипа – и неговите началници, включително генерал Кирил Василиев и генерал Владимир Богданов. Редът и честотата на тези обаждания показват, че тези оперативни служители са докладвали или са се консултирали с Макшаков и той служи на обща връзка между експертите по химическо оръжие, работещи в Москва и наземните оператори, проследяващи Навални в Русия.

Полк. Станислав Макшаков

Полковник Макшаков е подчинен на генерал Кирил Василиев, директор на Института по криминалистика на ФСБ. Кирил Василиев е химически инженер и специалист, наред с други неща, в идентифицирането на метаболити на веществата в биомедицински проби чрез хроматография на телата и спектрометрично изследване на телата (златният стандарт за идентификация на химическо оръжие в биомедицински проби). Без да разкрива принадлежността си към ФСБ, той също е съавтор на проучвания за ДП „Сигнал“, изследователския институт, който по-рано идентифицирахме като свързан с възобновената руска програма за химическо оръжие.

Кирил Василиев е подчинен на генерал-майор Владимир Богданов, бивш шеф на Института по криминалистика и понастоящем ръководител на неговата административна шапка – Специалния технологичен център на ФСБ. Той е и заместник-директор на мощната научно-техническа служба на ФСБ.

На снимката е генерал Владимир Богданов в рядко телевизионно интервю от 2007 г., когато все още председателства Института по криминалистика на ФСБ. В това интервю той може да бъде чут да описва ролята на Института като оглавяващ „борбата срещу шпионажа и екстремизма“.

Богданов е подчинен на директора на ФСБ Александър Бортников, който от своя страна се назначава от президента на Русия Владимир Путин.

Отрядът на ФСБ

Чрез анализ на метаданните на обажданията, припокриващите се полетни записи и изтекли преди това офлайн бази данни, ние идентифицирахме най-малко 15 оперативни работници, които изглежда работят в рамките на това тайно поделение на Института за криминалистика на ФСБ. Най-малко осем от тях – включително Макшаков – са били в тесен контакт на различни етапи от операциите за отстраняване на Навални и в дните и часовете преди отравянето му.

Изглежда също така, че е възможно да са правени опити да се отрови Навални поне веднъж, а може би и още два пъти. Телефонните данни показват, че тези оперативни служители поддържат редовна комуникация със Станислав Макшаков и работят предимно от същите две места – в сградата на ул. Академик Варги № 2а и в предградието на гр. Митишчи. Оперативните работници имат различни специалности: някои имат медицинска степен; други имат военно минало, свързани с химическото оръжие, а няколко други имат умения за специални операции.

Основният екип, участващ в проследяването на Навални, се състои от седем оперативни работници, които изглежда са в редовна връзка с Макшаков, ръководител на Института по криминалистика на ФСБ. Те пътуват със собствена идентичност или под прикритие, в зависимост от чувствителността на операцията. Основният екип се състои от следните лица:

Олег Таякин, кодово име Олег “Тарасов”, роден на 6 декември 1980 г.

Старши член на отряда на ФСБ, който обикновено координира други офицери и оперира предимно извън централния офис на ул. Академик Варги № 2а. Служил е в свързана с ФСБ база за Цпецназ (военно поделение 2006 г. в южния руски град Ессентуки́), както и във военно-космическото поделение 03523. През 2004 г. завършва Медицинска академия „Пирогов“ в Москва. Работил е като хирург, преди да се присъедини към Института по криминалистика на ФСБ.

Алексей Александров, кодово име Алексей „Фролов“, роден на 16 юни 1981 г.

Завършва медицинско училище в Москва през 2006 г. и работи като лекар в спешно отделение, а по-късно и като военен лекар, преди да се присъедини към ФСБ през 2013 г. Той присъства и на двата опита за отравяния през 2020 г. – едното е заподозряно от Навални и съпругата му в Калининград, а другото едва не завършва фатално в Томск. Работи на дълбоко прикритие с фалшиво име и очевидно телефони за еднократна употреба. Александров („Фролов“) изглежда е ключов член на екипа на оперативните работници и експертите по химическо оръжие на ФСБ, съдейки по физическата му близост до Навални, както и по факта, че той е пътувал под прикритие, и телефонните му контакти през седмицата, следвайки Навални в Сибир.

Иван Осипов, кодово име Иван “Спиридонов”, роден на 21 август 1976 г.

Лекар по образование. Присъствието му в социалните медии изведнъж се прекратява през 2012 г. Вероятно, когато той се присъединява към ФСБ.

Константин Кудрявцев, кодово име Константин “Соколов”, роден на 11 април 1979 г.

Служил във военна част за химическа война в Шихани. Завършва Военната академия за химическа и биологична отбрана в Русия, преди да се присъедини към Института по криминалистика на ФСБ.

Алексей Кривощеков, роден на 11 април 1979 г.

Работил в Министерството на отбраната, преди да се присъедини към ФСБ през или около 2008 г.

Михаил Швец, кодово име Михаил „Степанов“, роден на 3 май 1977 г.

Понастоящем регистрираният му адрес е на ул. Трубецкая № 116, гр. Балашиха [Московска област в непосредствена близост до Москва] – адресът на Центъра за специални операции на FSB. Както Bellingcat съобщи по-рано, Вадим Красиков, обвинен в Германия за организираната от ФСБ екзекуция през 2019 г. на чеченско-грузински гражданин, търсещ убежище в Берлин, прекара няколко дни в тази база, непосредствено преди пътуването си до Германия. Телефонните метаданни показват, че Швец разделя времето си между работата в базата за специални операции и в лабораторията на ул. Акад. Варги № 2a.

Владимир Паняев, роден на 25 ноември 1980 г. в Сердобск, Пензенска област

Служил е в граничната служба на ФСБ, а след това е съосновател на компания, продаваща антибактериални лампи, преди да се присъедини към Института по криминалистика на ФСБ. Вероятно случайно, живее в същата жилищна сграда като Навални. След отравянето в Томск адресната му регистрация беше променена на тази на централата на ФСБ, ул. Лубянка № 1.

Преди 2017 г. членовете на това поделение на ФСБ предприемат съвместни многократни групови пътувания до различни дестинации в Русия. Често те пътуват до райони, които обикновено са от интерес за ФСБ, поради сепаратистки или терористични дейности, като Чечения, Дагестан и Северна Осетия. Има обаче и много пътувания до други райони на Русия, където няма известни граждански вълнения, като сибирските градове Омск и Барнаул. Все още не е ясно каква задача може да е преследвала тази специализирана единица в тези региони. Телефонните данни от последните пътувания до Грозни [столица на Чеченската република – бел. ред.] и Минералние води [Ставрополския край на Руската федерация – бел. ред.] показват, че офицерите от това поделение си взаимодействат с регионалните служители на ФСБ от военното контраразузнаване и отдела за борба с тероризма и обикновено посещават регионалната централа на ФСБ по местоназначението им.

Полет, показващ Кудрявцев и Александров като пътници, пътуващи заедно (т.е. билетите им са закупени заедно) през май 2014 г. Източник: Cronos / Изтекла база данни за пътувания

Въпреки че подобни пътувания продължават и след 2016 г., изглежда, че в началото на 2017 г. основният фокус на това поделение се измества върху една фигура: Алексей Навални.

Забележително е, че членовете на това звено са използвали фалшивата си самоличност, почти изключително за работа, свързана с Навални. От петте фалшиви самоличности, които успяхме да открием досега, два са в паспорти (с фалшива самоличност), които уж са били издадени съответно през 2003 и 2015 г., но архивите на пътуванията показват, че те са били използвани за първи път в началото на 2017 г. – а именно, когато това звено на ФСБ започва да следи Навални. Останалите три фалшиви паспорта са издадени през 2020 г. и са използвани изключително за пътувания, свързани с операциите срещу Навални в Калининград и Томск.

Тридесет и седем съвпадения

Анализ на предишни пътувания на членовете на отряда на ФСБ показва, че те следят Навални поне от 16 януари 2017 г., само месец след като той обяви плановете си да участва в президентските избори през 2018 г. Като част от кандидатурата си за президент, Навални прави над 20 предизборни пътувания извън Москва през 2017 г. Членовете на отряда го последват в по-голямата част от тях, с изключение на няколко пътувания, които не изискват от Навални да остане през нощта в съответната дестинация. Общо, отрядът на ФСБ прави 37 пътувания до същите дестинации, до които Навални пътува със самолет или влак между 2017 и 2020 г.

Членовете на отряда пътуват обикновено на групи от по двама или трима – смесвайки не само различни членове на екипа на различни полети, но и редувайки своята реална идентичност и своета кодово име. Понякога пътуват под една идентичност в едната посока и ползвайки другата в обратната посока. Забележително е, че почти никога не са ползвали същия полет като този, с който е летял опозиционният политик, а са летели с паралелни полети, за предпочитане от и до други московски летища. По-често те вземат полет, който предшества – понякога с един ден – пристигането на Навални в определена дестинация.

Такъв начин на действие би бил в съответствие с професионалните практики за оперативна сигурност, за да сведе до минимум шансовете Навални или членовете на екипа му да забележат едни и същи пътници на различни полети. Също така този последователно прилаган метод вероятно би послужил за опровергаване на твърдението, че този отряд е натоварен просто да следи и наблюдава Навални, тъй като такава цел – в допълнение към това, че не изисква офицери, обучени по медицина и използване на химическо оръжие – би била по-добре постигната от по-голям брой служители на ФСБ, летящи в същия полет като него.

Всъщност от всички групови пътувания, предприети от членове на този екип на ФСБ през 2017 г., има само едно, което не се припокрива с пътуване, предприето от Навални. На 27 април 2017 г. офицерите Алексей Александров (пътуващ с фалшива самоличност като „Фролов“) и Владимир Паняев (пътуващ с истинската си самоличност) отлитат от Москва до южния руски град Астрахан и се връщат два дни по-късно, на 29 април 2017 г.

Но Навални не пътува до Астрахан. Както пише в блога си на 28 април 2017 г., той е закупил билет и е планирал да лети до Астрахан на тази сутрин, за да наблюдава откриването на местен избирателен щаб в града. Пътуването му става невъзможно поради тежко възпаление на очите след нападение срещу него, станало предишния ден, при което неидентифицирано лице хвърли разяждащо антисептично вещество по лицето му, когато Навални излиза от офиса си в Москва. В резултат на това нападение той се нуждаеше от спешна операция на дясното око.

Точното намерение на отряда на ФСБ, последователно да проследява Навални по време на президентската му кампания през 2017 г., не е ясно. Руски експерти по сигурността, включително пенсиониран руски служител по сигурността, интервюиран от Bellingcat, предполагат, че офицерите може би са следили опозиционната фигура, за да установят модел на поведение, планирайки потенциална бъдеща операция по отравяне. Като алтернатива, екипът може да е бил разположен в постоянен режим „в готовност“, в очакване на потенциално решение да се удари Навални.

След интензивното проследяване през 2017 г. членовете на ФСБ изглежда прекратяват пътуванията си в края на 2017 г. През декември 2017 г. руската избирателна комисия отказва да удостовери номинацията на Навални за официален кандидат, позовавайки се на неговото съдебно минало по дело, свързано с „Кировлес“, държавна компания за дървен материал. По това дело, в което на Навални се вменява присвояване, впоследствие Русия е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради липсващ елемент на престъпление. Но решението на ЕСПЧ доведе до повторен процес в Русия, в който се повтори в общи линии присъдата по първоначалното дело. Навални, също така, информира Bellingcat, че е направил много малко (ако въобще е направил такива) вътрешни пътувания през 2018 г.

След това през февруари 2019 г. член на този екип на ФСБ предприе припокриващо се пътуване с влак до Санкт Петербург, заедно с Навални. Изглежда, че това е единственият такъв случай през тази година.

Възможно е обаче други, но все още неидентифицирани членове (или неизвестни самоличности на известни членове) от отряда на ФСБ да са предприели повече пътувания с политика. В интервю за Bellingcat Навални сподели неразкрита по-рано информация, че по време на полет на дълги разстояния през 2019 г. (не може да си спомни точната дестинация) той е усетил симптоми, които той описва като много сходни по своята същност – макар и много по-малко тежки – от тези, които са завършват в почти фатална кома по време на полета му от Томск на 20 август 2020 г. По спомен той прекарва известно време в тоалетната на самолета, докато симптомите започнали да отшумяват. Тъй като към момента на пристигането му симптомите са изчезнали, той не е предполагал, че е бил нарочно отровен и не е потърсил медицинска помощ. Значението на този предшестващ инцидент нараства за него ,едва след като се възстановява от кома след отравянете през 2020 г.

Освен пътуването в Санкт Петербург, не е възможно да се съчетаят полети, предприети от Навални през 2019 г., с пътувания, извършени от известните самоличности на отряда на ФСБ.

На 28 юли 2019 г., докато е задържан заради обвинение в организиране на неразрешен протестен митинг, Навални страда от силен кожен обрив и възпаление на очите, което според лекаря му, може да е настъпило от докосване с неидентифицирано химично вещество. Той е хоспитализиран и е диагностициран с контактен дерматит и ден по-късно е върнат в затвора, след като официални правителствени медицински експерти заявяват, че не са открили следи от отрова в кръвните му проби. Няма реакция на искането му за разследване на случая от органите на реда.

Калининградското фиаско

Докато това разследване на действията на отряда на ФСБ срещу Навални преди 2020 г. е ограничено до данни за влакове и полети, документацията за техните операции през 2020 г. е значително по-подробна благодарение на метаданни за телефонни разговори, отнасящи се до няколко служителя в поделението. Анализът на регистрите на обажданията – който в много случаи включва данни за геолокацията на клетъчната кула – позволи възстановяването на комуникациите на отряда по времето, когато Навални е отровен в Томск, както и друг потенциален опит за отравяне на Навални. В последния случай, за който се съобщава за първи път, съпругата на Алексей Навални, Юлия Навальная, се сблъсква с подобни симптоми по време на пътуване, което прави със съпруга си.

Точно преди полетите си и тримата оперативни служители на ФСБ са си разменили множество телефонни обаждания с полк. Макшаков. Последният, от своя страна, е разменил телефонни обаждания с шефовете си Кирил Василиев и Владимир Богданов. След като тримата оперативни работници напускат Москва, те изключват мобилните си телефони и не ги включват отново, докато не се връщат обратно. Обаче поне един от тях – по всички индикации, този на Александров / ”Фролов” – използва номер за еднократна употребба, за да комуникира с командира си, Макшаков, по време на операцията.

Както в операцията в Калининград, така и по-късно в Томск, Александров изключва основния си телефон, веднага след като напуска Москва. Изглежда, че е използвал еднократен телефон за случая по време на операцията, говорейки със същите хора, както го прави на основния си мобилен телефон. След това отново е използвал собствения си мобилен телефон, след като се е върнал в Москва. Но в няколко злополучни инцидента, той случайно включва истинския си телефон, докато е на работа, следейки Навални. По-късно в това разследване ще разкажем подробно как няколко случайни позвънявания разкриват местоположенията му в Новосибирск и Томск.

На 3 юли 2020 г. Макшаков получава няколко текстови съобщения между 15:00 и 18:00 ч. московско време и един последен SMS, малко след полунощ. Комуникацията се засилва на следващия ден с общо 21 текстови съобщения през деня, последното от които – в 4:57 ч. сутринта (3:57 ч. местно време в Калининград). По-рано същата вечер в 23:21 ч. и тримата членове на отряда са резервирали билети за Москва в късния следобед на следващия ден, 5 юли 2020 г. След още няколко текстови съобщения през целия ден, триото отлита обратно за Москва, заедно в 16:55 ч. При пристигането си на летището Александров се обажда на Макшаков и, както се вижда от телефонните му метаданни, отива в сградата на ул. Акад. Варги № 2а.

На следващия ден, 6 юли 2020 г., се развиват две отделни сюжетни линии, една в Калининград и друга в Москва.

Както е реконструирано от две отделни интервюта с Алексей и Юлия Навални, рано сутринта на 6 юли – четвъртия ден от почивката им в Калининград – те решават да направят дълга разходка по плажа. Връщат се за кратко в хотелската си стая и след това излизат за късен обяд в близкото крайбрежно кафене. По пътя към кафенето Юлия Навальная изведнъж почувствала слабост. Когато стигат до кафенето и без никакви предупредителни симптоми, по думите й „почувствах се по-зле, отколкото когато и да било в живота си“. Съпругът ѝ я попитал какво не е наред и дали изпитва някаква болка, но тя не можела да определи конкретна част от тялото си, която да я боли. Пила малко вода и казала, че ще се върне до хотела, за да си почине, докато Алексей Навални остава в кафенето. Фактът, че Юлия Навальная се е почувствала зле, беше потвърден от спомена на управителя на кафенето Kactus в телефонно обаждане до Алексей Навални.

На връщане тя за кратко сяда на пейка и открива, че е почти невъзможно да се изправи. Казва, че трудно контролирала краката си, докато е вървяла само на 300 метра до хотела и е влизала в стаята си. Ляга на леглото, победена от неопределената си болест. След като съпругът й се завръща, тя решава да се върне да спи. Възстановява се, едва когато се събужда на следващата сутрин.

И Алексей, и Юлия Навальная казаха на Bellingcat, че не смятат, че трябвало да търсят медицинска помощ поради недефинирания характер на нейното заболяване. Алексей Навални вярва, че мистериозната болест, която жена му описва, е много подобна на „усещането за предстояща смърт“, което е изпитал на борда на самолета на 20 август, след като е бил отровен с „Новичок“. Според документ от 1992 г. на експертите по химическо оръжие F.R. Sidell и J. Borak, холинестеразни инхибитори като „Новичок“ могат да оставят мишената до голяма степен без симптоми „докато активността на […] AChE [холинестераза] не бъде инхибирана от 75 до 80 процента“. Това означава, че нелеталната доза от нервно-паралитичното вещество може да доведе само до временно или частично двигателно или дихателно увреждане.

Докато Юлия Навальная е обсебена от необяснимите си симптоми, в Москва има вълна от телефонна активност. Започвайки в 8:30 сутринта на 6 юли 2020 г., между тримата членове на отряда, които току-що са се върнали от Калининград, и техния шеф Макшаков. Последният на свой ред се обажда на началниците си, Кирил Василиев и генерал Богданов. Въобще, кръстосан огън от телефонни обаждания. Към 9 часа сутринта Макшаков, Василиев и Богданов вече са се обадили на Артур Жиров, директора на ДП „Сигнал“. Малко след 10 часа сутринта Жиров, а след него и Макшаков звънят на Олег Демидов, експерт по химическо оръжие, преди работил в 33-ти Военен институт със седалище в Шихани. Олег Демидов е съавтор на няколко патента, свързани с химическите оръжия, работейки за 33-ти Военен институт, включително патент от 2003 г. за „имитация на рецепта за бойна подготовка в условия на химическа атака“. След официалното си пенсиониране от 33-ти Военен институт той прекарва няколко години в базирания в Дубна „Институт за приложна акустика“, държавен институт, който формално няма дейност, свързана с химическо оръжие, но който е посетен от членовете на отряда на ФСБ, Таякин и Александров, през май и юни 2020 г., показват телефонните записи. От 2019 г. Демидов е служител в ДП „Сигнал“ и е в честа телефонна комуникация с поне петима членове на въпросния отряд на ФСБ.

След забързана размяна на обаждания между ФСБ и ДП „Сигнал“ през първата половина на деня, малко след 13 ч. генерал Богданов се насочва към летището и заминава за Калининград в 14:30 ч. Данните от геолокацията показват, че той е прекарал следващите няколко дни в централата на ФСБ в руския анклав, комуникирайки по телефона предимно с Макшаков, както и с химици от ДП „Сигнал“ и Института по криминалистика.

Докато вълната от телефонни комуникации на 6 юли 2020 г. и последвалото пътуване на Богданов до Калининград не могат сами по себе си да бъдат категорично свързани с Навални, има ясен модел от предишни пътувания, който показва, че пътуването на отряда на ФСБ – с Александров пътувал под прикритие – е бил част от операция, насочена срещу опозиционния политик. Предвид свързания с това прилив в комуникацията между членовете на отряда на ФСБ и неговите командири, и ДП „Сигнал“ (NB: комуникацията на 6 юли е изключително необичайна и е единственият път, когато Богданов се обажда лично на шефа на ДП „Сигнал“ Жиров в периода от май до ноември 2020 г.), логично е да се предположи, че експертите по химически оръжия от ДП „Сигнал“ са участвали или в планирането на тази операция, или потенциално в разследване post mortem, иli в планирането на бъдещ опит за отравяне на Навални.

Инфографика, описваща подробно маршрутите за пътуване на Навални и редица оперативни работници на ФСБ в Калининград и Сибир по време на инцидентите с атаките за отравяне на Навални. Източник: Bellingcat

Последен опит

В 13:39 ч. на 12 август 2020 г. трима членове на отряда на ФСБ – Александров, Осипов и Паняев – резервират полети за следващата сутрин до Новосибирск. Александров ще  лети като „Фролов“, а Осипов като „Спиридонов“. Само Паняев използва истинското си име. Дестинацията – четири часови зони на изток, в Сибир – не е избрана случайно. По това време ФСБ вече знае, че ключов член на екипа на Фондацията за борба с корупцията на Навални (ФБК) – ръководителят на нейното разследващо звено Мария Певчих – е купила билет за Новосибирск. По-рано в същия ден, на 12 август, основният екип на ФБК се е събрал в офиса си, за да обсъди плановете си за пътуване.

Отборът на ФСБ не би могъл да знае точно какво ще се случи след пътуването до Новосибирск. Навални и екипът му не са резервирали полети за връщане. След многобройни инциденти със сигурността, включително антисептичното багрило, което е увредило зрението му и предполагаемото отравяне при задържането му през 2019 г., той предпочита да държи плановете си за пътуване и екипа си скрити от любопитни очи и редовно да прави резервации в последния момент. Навални ще резервира двупосочен полет – не от Новосибирск, а от Томск – едва на 17 август 2020 г.

Това не е известно на екипа на ФСБ на 12 август, така че те резервират еднопосочни билети до Новосибирск. Ще резервират своите обратни полети едва пет дни по-късно – минути след като Навални е резервирал своя собствен полет за връщане на 17 август. Подобно на Навални, отрядът на ФСБ ще лети обратно за Москва от Томск, но ден по-късно от него, на 21 август.

Веднага след като тримата членове на отряда на ФСБ правят резервации за полети за заминаването си, Осипов се обажда на полковник Макшаков, който на свой ред се обажда на шефа си Кирил Василиев, ръководител на Института по криминалистика. През следващите няколко часа има непрекъсната размяна на обаждания между Макшаков и тримата членове на основния екип, които са резервирали полети до Новосибирск, както и останалите членове на отряда – Кривощеков, Кудрявцев и Швец.

С наближаването на вечерта друг член на отряда – Олег Таякин – се обажда на тримата членове, които ще летят на следващата сутрин. Записите от обажданията от по-късно тази седмица показват, че Таякин ще остане в Москва и ще комуникира с неизвестен човек интензивно чрез защитена чат-програма.

По-късно същата вечер, в 20:43 ч., Макшаков се обажда на генерал-майор Владимир Богданов от Специалния технологичен център на ФСБ. Малко след това един от заминаващите членове на екипа се обажда на началника на звеното на ФСБ на летище Шереметиево. На следващата сутрин триото ще замине оттам.

Докато Александров, Осипов и Паняев поемат с полет SU-1460 от Шереметиево до Новосибирск в 9:05 ч., техният колега Таякин се насочва от сградата на ул. Акад. Варги към друго московско летище – Домодедово. Данните за геолокация от телефона му показват, че той се е задържал на летището, без да се обажда на никого. Той остава там до малко след 11:00 часа и след това се връща в главния офис на ул. Акад. Варги.

Един полет заминава от Домодедово за Новосибирск в 11:20 ч. сутринта. В него е  [Мария] Певчих, водещият разследващ на ФБК. Месеци по-късно кадри от видеонаблюдение, изтекли към руски държавен телевизионен канал, ще покажат, че Певчих е била следена и наблюдавана през целия ден, започвайки от момента, в който тя е напуснала апартамента си в Москва рано тази сутрин.

На следващия ден, 14 август 2020 г., в 15:34 ч. по томско местно време, Александров прави една от двете си сериозни грешки в оперативната сигурност. За кратко включва основния си телефон, което довежда до пинг [софтуерна програма за администриране на компютърна мрежа, използвана за тестване на достъпността на устройство в мрежа с интернет протокол (IP) – бел. ред.] на данни за геолокация. По това време той се намира в близост до базова GSM станция на проспект [Георги] Димитров № 2 – близо до хотела, където Мария Певчих е резервирала стая. Телефонът също ще бъде в границите на клетката от антената на друг хотел – този, в който Навални и неговият екип ще се настанят по-късно същия ден.

Записите от обажданията от следващите три дни показват, че Олег Таякин остава в главния щаб на ул. Акад. Варги № 2а в Москва, като само за кратко ще се прибере два пъти вкъщи през целия този период. През повечето нощи той непрекъснато прави и получава засекретени телефонни обаждания по voice-over-ip [програма, базирана на обаждане по Интернет – бел.ред.] с неизвестно лице. Ще звъни на Макшаков рано всяка сутрин. Макшаков от своя страна ще се обажда на Богданов след всяко входящо обаждане от Таякин.

Един заблуден байт в Томск

Поради факта, че очевидно Александров – и вероятно другите двама от екипа – са използвали нови еднократни телефонни номера по време на пътуването до Сибир, Bellingcat и неговите партньори все още не успяват да определят точното им движение, извън получената информация за резервацията на полета и случайното неспазване на протоколите за сигурност.

Данните за обажданията от останалите членове на отряда, които са използвали редовните си телефони, показват, че тяхната експлоатация е имала два периода на особено висока активност – един вечерта на 16 август и един през нощта на 19 август 2020 г. Това може да се установи както от честота на взаимодействията, както и появата на нощни разговори между Макшаков и неговите шефове, от една страна, и Таякин, Кудрявцев и Кривошеков, от друга.

Първият пик – на 16 август – идва по време на последния пълен ден на Навални в Новосибирск. На следващия ден той и екипът му ще се отправят с автомобил към Томск, три часа и половина път на север.

Късно на предишната вечер, 15 август, обратно в Москва – в 23:07 – Богданов се е обадил на Макшаков. През цялата тази нощ – рано сутринта в Новосибирск – Богданов и Макшаков си разменят няколко други текстови съобщения между 3 часа сутринта и 5 часа сутринта по московско време (7 часа сутринта – 9 часа сутринта новосибирско време), помежду които има множество текстови съобщения между Макшаков и членовете на отряда Швец и Кривощеков.

По-късно Навални и неговият екип резервират обратните си полети от Томск до Москва за сутрешния полет на 20 август. Малко след това, показват данните за резервации на авиокомпании, екипът на ФСБ купува билетите си от Томск до Москва за следващия ден – 21 август.

Вторият пик на комуникация е през нощта на 19 август – изглежда, че това съвпада с времевия период, в който Навални е бил отровен в Томск.

В 16:21 ч. московско време (20:21 ч. Томско време) Владимир Паняев изпраща текстово съобщение до Макшаков. Това е третото текстово съобщение, което Паняев ще изпрати на началника си на този ден, първите две са изпратени рано сутринта. Малко след изпращането на този SMS, Навални отива да плува в местна река в района на Томск – рутинно действие, което се е превърнало в ритуал по време на всичките му пътувания с екипа на ФБК. Той е далеч от хотела – и стаята му е оставена без надзор – за около 2,5 часа. Връща се в хотел Xander в 23:00 ч и се среща с екипа си – току-що приключили вечерята си – в бар Velvet на хотела.

Докато всички седят на бара, около 23:15 ч. Навални поръчва коктейл „Блъди Мери“. Барманът го изненадва, като казва, че нямат необходимите съставки, и вместо това предложил коктейл „Негрони“ Negroni. Навални приема предложението, но ни каза, че не можал да отпие повече от една глътка, тъй като „коктейлът имаше вкуса на най-отвратителното нещо, което съм поемал в живота си“. Около 15 минути по-късно той напуска групата и се насочва към стаята си. Малко след полунощ Мария Певчих му изпраща текстово съобщение с няколко последващи въпроса за работата си, тъй като тя трябва да остане в района, за да завърши документален филм за борба с корупцията. Той не отговоря, тъй като си е легнал.

Приблизително по същото време, 20:08 ч. московско време, Кривощеков се обажда на Макшаков. В 20:37 ч. Таякин комуникира за кратко с някого чрез месинджър. Малко след това той се обажда на Макшаков, докато едновременно с това осъществява връзка за пренос на данни. Той разговаря с Макшаков четири пъти през следващите няколко минути, последният път в 20:44. Това е 44 мин след полунощ в Томск.

Четири минути по-късно, в 00:48 ч., Александров прави втория си гаф с оперативната сигурност. Той отново включва редовния си телефон. Телефонът е включен само за кратка секунда, но това беше достатъчно дълго, за да може да обмени един байт данни с мрежата на мобилния телефон. Телефонните данни, прегледани от нашия разследващ екип за този телефон, поставят устройството близо до антена за GSM в централната част на Томск, само на хвърлей северно от хотел Xander

Картата показва данните за триангулацията, отбелязваща местоположението на устройството, северно от хотела на Навални в нощта на отравянето.

Безумната сутрин след това

В 6:00 ч. на 20 август 2020 г. екипът на Навални се е събрал във фоайето и го чака да слезе от стаята си и да отпътува за летището със своя помощник Кира Ярмиш. Поръчано е такси. Но Навални закъснява – което не е характерно за него. Но се появява в 6:05 сутринта.

Точно тогава – в 02:05 ч. Московско време – Кривощеков изпраща текстово съобщение до Макшаков. След това Макшаков изпраща съобщение на Таякин, който си е бил у дома. Таякин незабавно изпраща съобщение обратно в 2:08 ч. и се насочва към офиса около 3:40 ч. сутринта. Пристига в сградата на ул. Акад. Варги след малко повече от час. Междувременно – в 4 часа сутринта по московско време – самолетът на Навални е излетял от Томск за летище Домодедово в Москва.

Около 30 минути след излитане Навални усеща началото на тежко отравяне и се срива в безсъзнание, след като се опитва да се освежи в тоалетната на самолета. Пилотът отклонява самолета до най-близкото летище – Омск – около 5:15 ч. московско време и след кратко първоначално закъснение поради фалшива аларма за бомба на летището, пилотът успява да приземи самолета в 6 ч. сутринта московско време. Медицински персонал на спешна помощ е пристигнал незабавно и слага атропин на Навални – мярка, която германските лекари нарекоха животоспасяваща.

Точно в 6 часа сутринта Макшаков се обажда на Кривощеков. В 7:11 сутринта Макшаков се обажди на генерал-майор Богданов.

Междувременно в 5:36 сутринта Таякин е напуснал офиса и се насочва към летище Домодедово. Данните от мобилния телефон показват, че той е пристигнал в близост до летището около 6:27 сутринта, но е спрял на няколко километра от него. Той прави гласово обаждане от там и изчаква до малко след 7 часа сутринта, когато когато си тръгва, без никога да влезе в района на летището. В 7:06 сутринта той се връща до офиса на ул. Академик Варги и остава там, обменяйки обаждания с Макшаков и други членове на екипа, а в 11:30 сутринта отива до кабинета на Богданов на проспект Вернадскава № 12. Остана там един час и след това потегля обратно към офиса на ул. Академик Варги.

По-късно същата нощ Таякин също отлита за Сибир. Резервирал е билета си в 12:05 ч., по време на престоя си в офиса на Богданов.

Две внезапни пътувания на дълги разстояния

Точно след полунощ на 20 август, докато Навални е в критично състояние в болница в Омск, Таякин се обажда на началника на звеното на ФСБ на летище Домодедово. В този момент той се приближава към летището и ще лети до Горно-Алтайск – малък град на около пет часа път с кола от Новосибирск. Напуска Москва в 2:40 ч. сутринта и след като кац по-късно тази сутрин, се насочи направо към офиса на ФСБ в центъра на града.

Не можахме да установим какво може да е направил Таякин в Горно-Алтайск – град с 60 000 души, който е на девет часа път с кола от Томск и на 13 часа път с кола от Омск. Въпреки това, близкият град – Бийск [руски град в Южен Сибир – бел. ред.] – е приютил едни малък институт – Институтът по проблемите на химическата енергия – който има специални отношения с Института по криминалистика. Според данните за проведени обществени поръчки този институт е предоставил на Криминалистичния институт „услуги за производство на фармакологични вещества“, както и „изследователски и експериментални услуги в областта на химията“. Този институт, също така, претендира за изобретението през 2018 г. на „нано-сорбент за премахване на следи от химическо оръжие от заразени места“. Най-важното е, че поне един член на отряда на ФСБ – Александров – съгласно телефонните записи, е в чест телефонен контакт с учен от този институт: Михаил Василишин – инженер-химик с фокус върху експерименталните възможности за химическо производство.

Таякин прекарва остатъка от деня в офиса на ФСБ в Горно-Алтайск, вероятно използва мястото за срещи и след това се премества в курортна зона на юг от града. Около 18 ч. Московско време Таякин и Макшаков започват обмен на текстови съобщения. Размяната приключи в 18:21 ч.

В 19 ч. болницата в Омск, която първоначално отказва да пусне Навални до Германия за лечение, внезапно променя решението си и разрешава медицинската му евакуация.

Два дни по-късно, на 24 август, тримата членове на отряда на ФСБ, които са били в Томск по време на отравянето му – Александров, Осипов и Паняев – се завръщат, като взимат полет от Горно-Алтайск до Москва.

Внезапното появяване на Таякин в Горно-Алтайск – на близо 4000 км от Москва – не е единственото изненадващо пътуване на член на отряда на ФСБ по време на отравянето на Навални. Само ден след като триото Александров, Осипов и Паняев пристигт обратно в Москва, техният колега Кудрявцев – обучен специалист по химическо оръжие – отлита от Москва за Омск на 25 август 2020 г. Той остава в града по-малко от 10 часа, шофирайки от летището до центъра на града и тръгвайки обратно към Москва по-късно същата нощ.

Към този момент Навални вече е напуснал Омск и започва дългия си път към възстановяването в Берлин. Обаче дрехите и личните му вещи, които са били с него в болницата в Омск, са останали там. И ако някой от тях съдържа остатъци от токсина, с който Навални е отровен, те биха могли да послужат, за да се стигне до неговите отровители.

До днес Навални и семейството му не успяват да получат отговор къде се намират дрехите му.

Заключение

Текущото разследване разкрива големи обеми от данни, уличаващи най-важната руска агенция за сигурност, ФСБ, че следи Навални за дълъг период от време, използвайки оперативни специалисти, които имат специализирано обучение по химическо оръжие, химия и медицина – набор от умения, несъвместим с редовните практики за наблюдение. Тези оперативни работници са били в близост до опозиционния активист в дните и часовете от времевия диапазон, през които той е бил отровен с военно химическо оръжие. Те са били в близост до Навални поне още веднъж, когато член на семейството е почувствал необясними симптоми, съответстващи на несмъртоносна, случайна доза от същия токсин. По-рано те са следили опозиционния политик по време на над 37 пътувания през последните четири години. Като се има предвид тази напълно неправдоподобна поредица от съвпадения, доказателствената тежест за невинно обяснение изглежда е изцяло върху руската държава.

Това независимо разследване, което ще бъде разширено в бъдещи материали, е особено важно, тъй като никоя държава не е предложила своята юрисдикция за разследване на отравянето на Навални, политически активист, блогър и бивш кандидат за президент, със забранено химическо оръжие. Такъв мълчалив отказ за разследване означава отлагане на задължението за разследване в Русия – държава, която не само е замесена в самото престъпление, но и официално отказва да започне официално разследване.

* Йордан Цалов е един от създателите на ТерминалНО и бе негов отговорен редактор

Оригиналният текст можете да видите тук

SHARE