SHARE

Днес ви предлагаме и втората част от интервюто с Борис Бонев, един от основателите на „Спаси София“, с когото си говорим за проблемите на столицата, активността на гражданите и ролята на всеки един от нас за промяната на града ни към по-добро. (Вижте първата част от разговора тук.)

Иска ми се, говорейки за градския транспорт, да се прехвърлим и към замърсяването в София. Трафикът и многото автомобили са сред най-често посочваните причини за високите нива на замърсяване в столицата, а след акцията си преди седмица “Спаси София” повдигна много въпроси. Къде всъщност е проблемът – дали наистина е транспортът, отоплението на домовете или ТЕЦ-овете?
За съжаление, въпреки че има данни от НСИ и МОСВ, те са доста противоречиви по отношение на това кой е основният замърсител.

По наше мнение и предвид статистиките за замърсяването, основният причинител е отоплението на твърдо гориво, защото то е най-голямо в квартали, където има много къщи, с непрекъснато димящи комини. Няма голям трафик, но има много високи нива на замърсяване. След това като причинител се нареждат автомобилите и доказателство за това е измервателната станция на Орлов мост, където няма пушещи къщи, намира се съвсем близо до голям парк, но за сметка на това има огромен трафик.

Ние използвахме данните от сайта на Столичната община за качеството на въздуха. Те се подават към един китайски сайт – AQIcn.org – който много приятно визуализира данните. Но изневиделица в деня, в който общината обяви програмата си за справяне с мръсния въздух, формулата за изчисляване на замърсяването бе променена. Като резултат измерваните в „Павлово“ стойности от почти 300-350, което е много пъти над нормата, бяха занижени до 20-25. В момента цяла София не е замърсена, ако гледаме сайта на Столичната община.

Няма ли глобални стандарти за измерването на замърсяването?
Проблемът с измерването е, че в зависимост от това какво се включва във формулата за изчисляване на индекса на замърсяването резултатите се променят. Доколкото ми е известно, в Пекин основна тежест се дава на 2,5-микронните фини прахови частици, докато в България те дори не се измерват. А те са по-опасни, защото са много малки и човешкото тяло не може да се пребори с тях.

Истината е, че няма публична информация за формулата, с която МОСВ и Столичната община изчисляват резултатите. Но ето за дни, в които е видимо замърсяването, на сайта на общината данните са в зелено – няма замърсяване, а само допреди седмица са били в десетократен размер по-високи.

Това ми звучи като жестока фалшификация?
В момента събираме информация, за да можем, когато кажем: “Това е абсолютно неправилно”, да има с какво да го защитим. А да не говорим, че обещаните мерки за борба със замърсяването са почти copy-paste на обещаното през 2015 г. след срещата на кметовете в Париж около конференцията за климата COP21.

Намерихме статии още от 2013 г., в които се обещават много неща, но нищо не е свършено. Казват: “Купуваме нови автобуси”, но това няма как да е мярка за справяне със замърсяването, ако не се обяви с колко ще намалее общото замърсяване от тяхната смяна. При на практика миниатюрната роля на градския транспорт в замърсяването на София е абсурдно това да се извежда като мярка за справяне с мръсния въздух.

Има множество проучвания, които показват, че най-важните аспекти на градския транспорт не са дали автобусът е нов или лъскав, а да е бърз и редовен. И за пътниците това също няма чак такова значение, ако автобусите са на спирката точно в посочения в разписанието час и ще ги откара по най-бързия начин там, където искат да отидат.

И още нещо много важно, по статистика на НСИ въпреки разширението на метромрежата общият брой на пътниците в градския транспорт намалява. С покачването на билета на 1,60 лв. това не се промени. Затова и ние бяхме против това покачване – няма как 10 години да не променяш цената на билета, защото в един момент се налага да увеличиш с 60%. Това е онзи манталитет на българския политик – да не ядосаш избирателя, като му увеличаваш цените на услугите или данъците. Ако бяха увеличавали с по няколко процента по график, щеше да е по-безболезнено за хората и можеше да бъде аргументирано и защитено.

Цените на билетите бяха увеличени с 60%, но не беше казано какво се дава в замяна – интегрираната билетна система се чака от 10 години, а модернизацията на градския транспорт е много далеч от това, което трябва да бъде.

Същото е и с данъците – в София те не са променяни от години. И на обсъждането на бюджета за 2017 г. казах, че според мен Столичната община трябва да помисли вече за увеличаване на данъците. Защото в Скопие, в Белград, в Букурещ – в по-бедни или в малко по-богати столици в региона, данъците са по-високи. Трябва да стане ясно, че след още 3 години, когато влезем в новия програмен период (по оперативните програми на Европейския съюз – бел.ред.), София ще бъде обособена в отделен регион, който е над 75% от средното европейско ниво, еврофондовете рязко ще намалеят или финансирането ще трябва да бъде много по-високо. Накрая отново ще стигнем до момент, в който данъците не са увеличавани с години, няма да има пари за инвестиции и ще последва рязко увеличение.

Къде е вината на нас, гражданите, в този случай, ако градът ни не се управлява добре?
Вината ни е, че много мрънкаме. Ако ни кажат, че трябва да ни увеличат данъците, веднага ще скочим “Откъде накъде?”, а трябва да ни е ясно, че нещата не стават безплатно. Един град не може да се развива, ако няма приходи. И те не могат да са само европейски средства, трябва да има собствени приходи.

В случая обаче, отварям много голяма скоба, напълно оправдавам гражданите на София, защото Столичната община по никакъв начин не е доказала, че управлява добре техните пари. Аз съм готов да плащам по-високи данъци, но няма да подкрепя подобна идея, докато не съм убеден, че общината ще управлява по-добре парите ми. Кражбите са навсякъде, неефективното управление е навсякъде, а хората се борят буквално за елементарни неща от рода на това да имат тротоар или майките с колички да могат да стигнат до дома си или до детската градина.

Няма никакво желание за качество на всички нива, няма любов към хората в този град – а това смятам, че е много важно. Винаги давам за пример city planner-а на Ню Йорк, която е нещо като главен архитект – гледах нейна лекция на TED-конференция (вижте лекцията на Аманда Бърдън “Как обществените пространства вдъхват живот на градовете” тук). Там тя обяснява, че когато е заела поста, е имала нужда да разбере как функционира градът й, от какво имат нужда хората, затова е обиколила лично всяка една улица в Ню Йорк. И това се е случвало в продължение на години. И ние, в “Спаси София”, непрекъснато се питаме – Фандъкова не ходи ли по улиците на София?

Много приятели все още ме питат “Защо се върна от Франция?”, аз също често си задавам този въпрос, честно казано. Когато живеех там, имах усещането, че администрацията стои зад мен, че ако имам нужда от нещо, държавата ще ме защити. И още един пример за разликата – до мястото, където живеех в Париж, се планира строителство на нови метролинии през 2018 г. Още през 2014 г. ми се случи да ме спрат на улицата с информационни брошури с ясни обяснения за същността на проекта и покана за няколко обществени обсъждания за новата метролиния с информация кой ще бъде на тях. И всичко беше организирано, хората се изказваха културно и конкретно, отговаряше им се със срокове и те се спазваха. Почти пет години преди да започне цялото строителство!

В София общественото обсъждане представлява изготвянето не един проект и представянето му пред хората. Ако не ви харесва – “Sorry”.

Участието ти около всички тези каузи, нервите, вложеният интелектуален ресурс – как това се отразява на професионалния и личния ти живот?
Личен живот нямам, защото нямам време – ние наистина буквално изкарваме втори работен ден около всички каузи. Дори когато си мислиш, че си приключил поредния проект и можеш да си починеш, винаги идва нещо ново, за което трябва да се подготвиш с много четене.

По отношение на професионалния имам щастието да работя с колеги и шефове, които се радват на това, което правя. Аз обаче искам да съм напълно коректен с работодателите си, затова, ако ми се налага да отсъствам по час-два през седмицата, след това сумирам стриктно и си взимам почивен ден за насъбраното време.

Кога изпитваш истинско удовлетворение от всичко, което правиш?
Може би за пръв път се случи, когато на откриването на метростанция “Витоша” влязох в станцията и видях всички табели, които заедно с колегите ми в „Спаси София“ сме мислили до най-малката подробност.

Ако осъществим докрай и проекта за информационни стикери в градския транспорт, ще ми е много приятно да виждам текстовете, които аз и моите приятели сме писали, които сме правили като дизайн, дни наред сме измервали превозните средства модел по модел, гараж след гараж, за да сме сигурни, че ще помагаме на пътниците.

Това е мое лично удовлетворение, но такова за промяна в целия град все още не изпитвам. Табелата, стикерът, наредбата – това са все хубави неща и е чудесно, че са се случили, но ние не се самозалъгваме, че това е нещо значимо. Ще се зарадвам тогава, когато построят ново трамвайно трасе, когато ремонтират качествено едно такова трасе, когато си изпълнят обещанията от 2010 г. за нови тролейбусни линии, когато направят “Тодор Каблешков”, когато оправят поне центъра на София…

Но смятам, че от работата на “Спаси София” има ефект, защото кара властите да се замислят, да действат. Факт е, че след всяка наша публикация медиите задават въпроси.

От каква подкрепа имате нужда, за да бъде работата ви максимално ефективна и дори един ден да спре да има нужда от “Спаси София”?
Искаме подкрепа за идеите, които не са наши, а са общоприети, установени и приложени по целия свят. Навсякъде администрацията мисли какво прави и иска да го направи по най-качествения начин.

И аз искам да помоля всички хора в страната да се отърсят от неприятния манталитет да разчитат някой друг да ни оправи и да опитат сами да променят средата, в която живеят. Не трябва да се примиряваме с най-евтиното, най-базовото, трябва да искаме най-доброто! Защото, когато искаш най-доброто, дори да нямаш възможността или парите за него, ще получиш нещо приемливо. Ако се примиряваш с “Витошка” с клинкерни павета в цвят “боза”, тогава няма да получиш перфектни гранитни плочи с ковано желязо и ретро лампи, които няма да мръднат 20 години.

Поставяш си високи цели, за да постигнеш нещо. Ако си поставяш ниски цели или въобще не си поставяш такива, тогава не постигаш нищо. За съжаление, у по-голямата част от населението няма желание за по-добро, няма желание да сме първи в нещо. А аз искам да съм горд с града си и проектите, които се реализират. Да се гордея с хората, защото искам да са активни и ангажирани, искам да са коректни, честни и грижливи, а не Бай Ганьовци.

Говорейки си за това, какво за теб е патриотизмът?
За мен няма нищо патриотично в това да размахваш българското знаме и да крещиш как циганите или турците трябва да ходят еди-къде си, да се кичиш с тениска на Ботев и да се качваш на връх Шипка на 3 март.

Патриотизъм означава да спазваш законите, да си плащаш данъците, да се грижиш за средата, в която живееш, да се грижиш за хората около себе си – без значение дали са ти роднини, приятели или случайни минувачи. Означава да се стремиш с всяко едно свое действие да направиш държавата си по-добро място за живеене не само за теб, но и за всички около теб.

И все по-често срещам хора, които искрено искат да променят нещата, борят се за своите проекти със страст, която виждах у всеки един французин, когото познавам. Този тип гражданска активност, която прави едно общество успяло и развито, я виждам у все по-вече хора.

Вярвам, че ако направим така, че градовете ни да изглеждат нормално, ще задържим много повече хора в България. Както самият аз се върнах заради “Спаси София” и защото чувствам дълг към държавата си. Имам самочувствието на отговорен млад образован човек и не смятам, че трябва да я оставя в ръцете на биещите се в гърдите псевдопатриоти и крадите. Искам да съм тук, за да помогна.