На 24 май имаме навика да наблягаме на втората част от името на празника и почти забравяме за първата. Разбира се, че в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост е важно да си припомняме за АБВ-то и неговата история, но ми се струва още по-нужно да си говорим за българската просвета и култура и как изглежда тя в настоящето.
Защо? Защото имаме съзвездие от българи, живи и сред нас, творци и артисти, които да празнуваме – и които често остават позабравени от държавата, както и от честванията, които днес са се превърнали в леко скучен навик.
Литература
През последното десетилетие българската литература преживява второ Възраждане. През декември романът на Капка Касабова „Граница“ стана книга на годината в Шотландия, а през януари т.г. спечели престижната награда Stanford Dolman.
Георги Господинов продължава да покорява международни литуратурни светове и вселени, внасяйки в тях пъстро-сивата шарка на България – последната покорена от творчеството му държава е Турция, където книгите му се приемат изключително добре. Неговият нов сборник със свръхкратки истории „Всичките наши тела“ излезе символично за празника онзи ден. През последната година Господинов е в Ню Йорк по покана на Нюйоркската обществена библиотека.
Друг голям български автор – Захари Карабашлиев, спечели Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за най-новия си роман „Хавра“. „Единствената война, която си заслужава да водим, е тази срещу невежеството“, заяви той по време на получаването на наградата.
С малко по-задна дата е първият роман на Мирослав Пенков, чиито разкази „На Изток от Запада“ се превърнаха в бижуто на българската съвременна проза. Портретът на България в разкази е издаден в 11 страни и донесе няколко награди на автора, а новият роман „Щъркелите и планината“ получава изключително висока оценка от читателите и критиката.
„Пътеписи за душата на България“ на Иванела Самуилова; „Чамкория“ на Милен Русков, която се превърна и в театрална постановка; „Земя и сенки“ на превърналата се в меценат на българската литература Елизабет Костова – списъкът на стойностни български творби, публикувани за последните година-две, продължава.
„В България има невероятно богат фонд от материали, за които да се пише. Твоето поколение в момента създава книги за различните промени, през които странaта, техните животи и животите на родителите им са преминали. Когато започнахме работа, имаше двама или трима съвременни български писатели, преведени на английски, а сега са много повече. Разбира се, това не е само наше дело – с някои от тези творби сме помогнали ние по различни начини, но много са се случили благодарение на тази вълна от промени и усилия, които се влагат в развитието на различни културни аспекти и всичко това е много вълнуващо“, казва самата Костова пред „Аз чета“ .
Кино
Откъде да започнем? „Посоки“ на Стефан Командарев пренесе България до фестивала в Кан, а тепърва ни предстоят и другите два филма от поредицата, която е замислил авторът.
„Докато правехме филма, а и след това, имаше гласове, които викаха: “Абе, с този филм няма ли да се изложим пред чужденците”, и други от тези архетипни страхове на българина. Само че се оказа, че реалността е съвсем друга. И във Франция, и в други държави “чужденците” гледаха филма, вълнуваха се, смееха се на смешните места, натъжаваха се на тъжните и накрая казваха: “Браво, че сте направили този филм. И при нас положението е същото”.
Когато отидохме да благодарим на селекционерите на фестивала в Кан, че са ни избрали, попитахме какво натежа, за да избeрат български филм в основната програма за пръв път от 29 години.
И те казаха: “Това са шест истории на шест таксита – да, те са в София, но могат да се случат във всеки един европейски град”, разказа Командарев, като цялото интервю с „Терминал 3“ може да прочетете тук.
Не само немската публика, а и немската преса е възхитена от Посоки/Directions. Ето няколко цитата:„(…) филмът е…
Публикувахте от Посоки/Directions в 9 май 2018 г.
В селекцията на фестивала в Лока̀рно през 2016 пък присъстваха “Слава” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева и “Безбог” на Ралица Петрова, който спечели “Златен леопард”. Френският Le Monde сравни режисьорите ни с течението Nouvelle Vague, заявявайки, че “Новото българско кино е историята на едно семейство, на една малка общност, която си оказва подкрепа, за да прави филми с оскъдни средства”. Помагаме си, заемаме си камери, обективи, работим заедно над сценарии”, разказа пред изданието Вълчанов.
Няма как да не споменем и сензацията на последната година – „Възвишение“. Създаден по романа на Милен Русков, проектът отбеляза най-добрия старт за български филм за последните 7 години и вторият най-добър, откакто се води статистика изобщо. За „Възвишение“ си говорихме с продуцента Иван Дойков тук.
И, разбира се, за финал се връщаме малко по-назад със „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев по разказа на Георги Господинов, която стигна до номинация за „Оскар“ в началото на миналата година. За това ви разказахме тук.
Теодор Ушев пък дебютира с първата си изложба „Като в тъмно огледало“ в България по-рано тази година.
Театър и музика
Българинът и ученик на Марсел Марсо – Герасим Дишлиев, игра на сцената на Националната опера в Париж в „Бохеми“, като неговата история ви разказахме тук.
Оперната прима Соня Йончева бе наградена преди месец за „Изключителен принос към операта“ на 13-ите годишни награди OPERA NEWS Awards. Тя продължава да пее в Metropolitan Opera, Teatro alla Scala, Paris Opéra Bastille.
Теодосий Спасов представи новия си проект „Фолклорът среща джаза“ в нечуван досега музикален експеримент, в който два ансамбъла срещат традицията с вечно променящия се джаз – с невероятен резултат!
Случващото се на театралната сцена в България е толкова много, че просто избирам да ви препратя към lovetheater.bg, където са изброени множеството успешни постановки и театрални проекти, сред които и как операта срещна кукления театър за пръв път на родна земя. Словата на Галин Стоев, който грабна наградата в категория режисура, ви представихме тук.
По време на фестивала “Данаил Чирпански” пък в България дойдоха театрални училища, които никога досега не бяха играли на родната ни сцена. За това събитие може да прочетете повече тук.
Предизвикателствата
Невероятната сила на българската съвременна култура може да се равнява единствено на предизвикателствата, пред които тя е изправена.
Издателите например водят борба за намаляване на ДДС-то върху книгите, което би ги направило по-достъпни за читателите. В момента данъкът е 20%. За сравнение – хазартът не се облага с данъци.
Трябва ли книгите да станат лотарийни билети, за да са достъпни за всички?ДДС на книги – 20%. ДДС на хазарт – 0%….
Публикувахте от Manol Peykov в 23 май 2018 г.
И ако френският Le Monde говори достатъчно за финансовите предизвикателства пред кинотворците, докато протестиращите музиканти от БНР извадиха на показ грозната реалност колко струва културата у нас, то парите далеч не изчерпват проблемите.
Столицата на културата за 2019 година Пловдив загуби най-голямото си културно събитие тази година: Нощта на музеите и галериите бе отменена след проблеми с властта. Успяхме да говорим и с Веселина Сариева – създателката на събитието, което е неделима част от културата на Пловдив.
Но въпреки че предизвикателствата са много, намират се и много просветители, които да се борят с тях. Кампанията “Писател назаем”, цели да раздвижи обучението по литература например, а за втора поредна година театър „Българска армия“ стартира кампанията „Дари книга, ела на театър“, в която може да участвате до 28 май.
Друго предизвикателство борят автори като Христо Христов, Вили Лилков, Георги Господинов, Борислав Скочев, Илия Троянов – тяхното дело да разкажат историята на тъмния период 1944 и 1989 г. не може да бъде определено с друг епитет освен „просветително“.
Тези имена и тяхното творчество са само част от причините, поради които българското културно настояще заслужава точно толкова внимание, колкото и миналото. Днес празнуваме не само тези имена, но и много други, които не успяваме да споделим тук. Оценявани високо по цял свят, те се превръщат в неделима част от българското културно наследство и със сигурност ще бъдат част от бъдещото образование в областта на литературата, историята, музиката и изкуствата.
Българската култура се възражда напук на обстоятелствата. Не забравяйте да я отпразнувате подобаващо – и не само днес!
* Бележка от автора: В оригиналния материал новият сборник със свръхкратки истории на Георги Господинов погрешно бе назован „роман“. Редакцията е направена на 28 май 2018 г.
