Джеймс Матис осъжда президента Тръмп, описва го като заплаха за Конституцията
В извънредно изявление бившият министър на отбраната подкрепя протестиращите и казва, че президентът се опитва да обърне американците един срещу друг
От Джефри Голдбърг, главен редактор на сп. “The Atlantic”
Джеймс Матис, уважаният генерал от морската пехотя, който подаде оставка като министър на отбраната през декември 2018 г., за да изрази протеста си срещу политиката в Сирия на Доналд Тръмп, досега мълчеше за представянето на Тръмп като президент. Но сега наруши мълчанието си със залпов огън по целия борд, осъждайки президента за разделяне на нацията и обвинявайки го, че е наредил на американските военни да нарушават конституционните права на американските граждани.
„Наблюдавах разгръщането на събитията тази седмица, ядосан и ужасен“, пише Матис. „Думите „Еднакво правосъдие съгласно закона“ са издълбани във фронтона на Върховния съд на Съединените щати. Именно това искат протестиращите. И правилно. Това е полезно и обединяващо търсене – такова, зад което всички ние да застанем. Не трябва да се разсейваме от малък брой закононарушители. Протестите се дефинират от десетки хиляди съвестни хора, които настояват да спазваме ценностите си – нашите човешки ценности и нашите ценности като държава.“ Той продължава: „Ние трябва да отхвърлим и да подведем под отговорност онези, които се подиграха с нашата Конституция.“
В своето обвинително слово Матис критикува безпощадно президента за това, че е настроил американците един срещу друг.
„Доналд Тръмп е първият президент през живота ми, който не се опитва да обедини американския народ – дори не се преструва, че се опитва. Вместо това той се опитва да ни раздели”, пише Матис. „Свидетели сме на последствията от три години на това преднамерено усилие. Свидетели сме на последствията от три години без зряло лидерство. Можем да се обединим без него, опирайки се на силните страни, присъщи на нашето гражданско общество. Това няма да е лесно, както показаха последните дни, но ние го дължим на своите съграждани; на миналите поколения, които проливаха кръвта си в защита на нашето обещание; и на нашите деца.„
Той продължава, като представя контраста между американския етос на единството и нацистката идеология. „Инструкциите, дадени от командванията на нашите войски преди десанта в Нормандия [по време на Втората световна война – бел. ред.] напомнят на войниците, че ‚нацисткият лозунг за унищожаването ни … е „Разделяй и владей“. Нашият американски отговор е „В Съюза е силата.“ „Трябва да призовем това единство, за да преодолеем тази криза – уверени, че сме по-добри от нашата политика.“
Недоволството на Матис от Тръмп не беше тайна в Пентагона. Но след оставката си той аргументира публично – и подложен на много критики – че би било неподходящо и контрапродуктивно бивш генерал и бивш министър в кабинета да критикува действащия президент. Да го направи, обясни той, би застрашило деполитизирания статут на военните. Когато го интервюирах миналата година по този въпрос, той каза: „Когато напуснеш администрацията заради ясни различия в политиката, трябва да дадеш на хората, които все още са там, възможно най-много свобода да защитават страната ни. Те все още носят отговорността да защитават този наш голям експеримент.“ Той обаче добави: „Има период, в който дължа мълчание. Но не вовеки. Това няма да продължи вечно.„
Този период вече окончателно е приключил. През изминалия уикенд Матис стигна до заключението, че американският „експеримент“ е пряко застрашен от действията на президента, на когото някога е служил. В изявлението си Матис изяснява, че реакцията на президента на убийството на Джордж Флойд от полицията и последвалите протести са предизвикали неговото публично осъдително изявление.
„Когато се присъединих към военните, преди около 50 години“, пише той, „положих клетва да подкрепям и защитавам Конституцията. Никога не съм си представял, че при каквито и да било обстоятелства на войници, полагащи същата клетва, ще бъде разпоредено да нарушават конституционните права на своите съграждани – още по-малко да осигуряват със сила сцена за причудливи снимки на избрания главнокомандващ, с военните началници стоящи редом с него.“
Той продължава с непряка критикаа спрямо сегашния министър на отбраната Марк Еспер и други висши служители. „Трябва да отхвърлим всяко мислене за нашите градове като за „бойно поле“, на което нашите униформени военни са призвани да „победят“. Милитаризирайки нашите ответни действия, на което станахме свидетели във Вашингтон, D.C., ние създаваме конфликт – фалшив конфликт – между военното и гражданското общество. Той ерозира моралната основа, която осигурява надеждна връзка между мъжете и жени в униформа и обществото, което те се заклеват да защитават и от което самите те са част. Поддържането на обществения ред е задължение на гражданските държавни и местни лидери, които разбират най-добре своите общности и са отговорни пред тях.
Ето и цялото изявление на генерал Матис:
В СЪЮЗА Е СИЛАТА
„Наблюдавах разгръщането на събитията тази седмица, ядосан и ужасен. Думите „Еднакво правосъдие съгласно закон“ са издълбани във фронтона на Върховния съд на Съединените щати. Именно това искат протестиращите. И правилно. Това е полезно и обединяващо търсене – такова, зад което всички ние да застанем. Не трябва да се разсейваме от малък брой закононарушители. Протестите се дефинират от десетки хиляди съвестни хора, които настояват да спазваме ценностите си – нашите човешки ценности и нашите ценности като държава. Ние трябва да отхвърлим и да подведем под отговорност онези, които се подиграха с нашата Конституция.
Когато се присъединих към военните, преди около 50 години, положих клетва да подкрепям и защитавам Конституцията. Никога не съм си представял, че при каквито и да било обстоятелства на войници, полагащи същата клетва, ще бъде разпоредено да нарушават конституционните права на своите съграждани – още по-малко да осигуряват със сила сцена за причудливи снимки на избрания главнокомандващ, с военните началници стоящи редом с него.
Трябва да отхвърлим всяко мислене за нашите градове като за „бойно поле“, на което нашите униформени военни са призвани да „победят“. У нас трябва да използваме нашите военни само при поискване от страна на щатските губернатори, и то в изключително редки случаи. Милитаризирайки нашите ответни действия, на което станахме свидетели във Вашингтон, D.C., ние създаваме конфликт – фалшив конфликт – между военното и гражданското общество. Той ерозира моралната основа, която осигурява надеждна връзка между мъжете и жени в униформа и обществото, което те се заклеват да защитават и от което самите те са част. Поддържането на обществения ред е задължение на гражданските държавни и местни лидери, които разбират най-добре своите общности и са отговорни пред тях.
Джеймс Мадисън пише във Федералист 14, че „Америка, обединена и с нищожни военни сили или дори без нито един войник, представлява по-непревземаема крепост за всяка чужда амбиция, отколкото Америка, разединена, със сто хиляди ветерани, готови за бой“. Не е необходимо да милитаризираме отговора си на протестите. Трябва да се обединим около обща цел. А това започва с гаранцията, че всички сме равни пред закона.
Инструкциите, дадени от командванията на нашите войски преди десанта в Нормандия [по време на Втората световна война – бел. ред.] напомнят на войниците, че ‚нацисткият лозунг за унищожаването ни … е „Разделяй и владей“. Нашият американски отговор е „В Съюза е силата“. Трябва да призовем това единство, за да преодолеем тази криза – уверени, че сме по-добри от нашата политика.
Доналд Тръмп е първият президент през живота ми, който не се опитва да обедини американския народ – дори не се преструва, че се опитва. Вместо това той се опитва да ни раздели. Свидетели сме на последствията от три години на това преднамерено усилие. Свидетели сме на последствията от три години без зряло лидерство. Можем да се обединим без него, опирайки се на силните страни, присъщи на нашето гражданско общество. Това няма да е лесно, както показаха последните дни, но ние го дължим на своите съграждани; на миналите поколения, които проливаха кръвта си в защита на нашето обещание; и на нашите деца.
Можем да преминем през тези времена на изпитания по-силни и с обновено чувство за цел и уважение един към друг. Пандемията ни показа, че не само нашите войски са готови да принесат върховна саможертва в името на безопасността на общността. Американците в болници, хранителни магазини, пощенски станции и други места също са поставили живота си на фронтовата линия, за да служат на своите съграждани и на своята страна. Знаем, че сме по-добри от злоупотребите на изпълнителната власт, на които станахме свидетели на площад Лафайет. Трябва да отхвърлим и да потърсим отговорността на тези, които се подиграха с нашата Конституция. В същото време трябва да помним за „по-добрите ангели“, за които говореше Линкълн и да слушаме тях, докато работим за обединението.
Само чрез възприемане на нов път – което всъщност означава връщане към първоначалния път на нашите основополагащи идеали – отново ще бъдем страна, на която се възхищават и я уважават, както у нас, така и по света.
