Знаете ли кой е Спондж Боб Квадратни Гащи? Това е анимационен герой, който представлява жълта квадратна гъба с големи сини очи и стърчащи предни зъби, с трапчинки на бузите и лунички. Спондж Боб е майстор по правенето на балони с най-различни форми и размери. Любопитното в случая е, че характеристиките на въпросния герой изключително много се доближават до тези на Българския футболен съюз. Спондж Боб живее на дъното на Атлантическия океан, а БФС пребивава на дъното на европейския футбол. Сюнгерът попива огромни количества вода, а футболният съюз – финансови средства, но накрая и от двете излиза нещо изпразнено от съдържание.
Например представителният тим по футбол на страната ни е европейски лидер по най-много получени попадения в последните си пет мача заедно със състава на Лихтенщайн. Отборите на Япония, Дания, Люксембург, Франция и Швеция са вкарали на българските национали общо 21 гола. За сравнение, съставът на Андора, който е на 203-та позиция от 211 страни в ранглистата на ФИФА и е най-лошо представящият се европейски тим в последните години, е получил едва 11. Толкова са влезли и в мрежата на Люксембург, а в тази на Фарьорски острови дори с един по-малко.
Достатъчно е обаче да изгледате едва 2-3 от попаденията, получени от българските национали, за да разберете каква е първопричината и за всички останали. И тя е, че играчите в представителния тим на България съвсем заслужено биха влезли в учебниците по физика като нагледен пример за брауново движение – топлинно и хаотично движение на градивните частици. Истината е изключително проста – футболните клубове в страната произвеждат напълно неграмотни в тактическо отношение играчи. Успешното изграждане на технически качества в детско-юношеските школи също е под въпрос и епизодичните проблясъци на някои състезатели се дължат до голяма степен на вроден талант.
Показателен пример е и представянето на младежкия национален отбор на България до 21 години, който във вторник за пореден път приключи с неуспех кампанията си за участие на голям футболен форум. Същевременно връстниците им от Македония успяха да спечелят квота за участие на европейския шампионат в тази възрастова група през 2017 година.
По неофициални данни на територията на страната всяка седмица приблизително 100 000 деца и младежи на възраст от 3 до 18 години имат занимания с футболна топка. Броят на активните професионални играчи обаче е по-малък от 1000. Това означава, че по груби изчисления около 1% от малките любители на футболната игра ще получат реализация в този вид спорт и при това повечето от тях ще получават символични възнаграждения за труда си. Останалите деца и младежи просто ще преминат през футбола, родителите им ще платят немалка сума пари за техните занимания и екипировка и в най-добрия случай биха могли да напуснат терена без сериозни контузии. В много от тези случаи обаче се изискват и допълнителни жертви, като например липсата на качествено образование. Възпитаването на личностни качества също не е сред приоритетите на футболните „педагози” в страната. Финансовата зависимост на клубовете от родителските вноски поне редуцира псуването на децата от техните треньори по време на мач. Не са обаче рядкост случаите, в които малките футболисти са овиквани и психически малтретирани от резервната скамейка.
В крайна сметка въпреки сравнително широката основа на футболната пирамида в България накрая от нея в най-общия случай излизат полуграмотни, полуздрави младежи с изкривена ценностна система, които продължават да играят само за удоволствие в аматьорските минифутболни лиги в страната.
И всичко това се случва, защото БФС като сюнгер усвоява милиони евро от ФИФА и УЕФА, без да положи минимални усилия за изграждане на качествени футболни педагози в треньорската академия. Преди години футболният съюз заедно с организацията на професионалните футболисти успя да определи минимални осигурителни прагове за играчите, но такива за треньорите няма. Повечето специалисти, които се занимават с деца, взимат процент от таксите им. Това води до масовост на тренировките и невъзможност за индивидуална работа с изграждане на качества и предаване на познания. БФС така и не обърна внимание на талантливите деца в малки населени места, за които можеше да организира отделни школи и да ги пусне да участват в първенствата от нейно име. Не се въведе и етичен кодекс на треньора, който да предпази децата от реплики „ти си пълен некадърник” или „от теб нищо не може да стане”, защото те формират непълноценни личности, а не само неспособни футболисти.
Но всичко това води до нова асоциация между управлявания от БФС български футбол и Спондж Боб. Преди няколко години учени от Американската академия по педиатрия направиха изследване на деца, които непосредствено преди това са гледали епизод от този филм, и установиха, че те са „със силно занижени изпълнителни функции”. Вероятно затова анимационната продукция получи впоследствие прозвището „затъпител”.
