SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. В интервю за немското издание Spiegel тя коментира надигането на Тръмп и националистите в Европа, както и заплахите пред които е изправен Западът от “популисткия интернационал”.

Г-жо Апълбаум, ще бъде ли светът по-опасно място при американския президент Доналд Тръмп, или трябва да бъдем спокойни?

Светът винаги е бил опасно място. Сега е опасно по друг начин, защото световният ред, който познаваме от края на Студената война, се трансформира радикално. Всички институции, които опазваха мира и насърчаваха световната търговия, ще бъдат отслабени – НАТО, ЕС, НАФТА – и отношението на Щатите с други страни също ще се променят.

От какво най-много ви е страх? 

Не искам да предвещавам бедствие. Но ме е страх от нова руска окупация на части от Източна Европа. Или руска кампания за упражняване на влияние в Германия или други части на Европа, целяща да направи континенталната политика по-недемократична. Притеснявам се и от търговска война, а дори и истинска война между САЩ и Китай.

Смятате ли, че тези неща могат да се случат в краткосрочен план? 

Много зависи от това кой ще печели споровете в администрацията на Тръмп. Джеймс Матис, новият секретар по отбрана, заяви, че стои зад НАТО на 100%. Ако Обама бе казал това преди шест месеца, щяхме да го считаме за скучно послание. Така се менят времената.

Тръмп не вярва на традиционните медии и създаде нов вид публична сфера в Twitter. Това подкопава ли демокрацията?

Проблемът е по-голям. Тръмп се научи как да работи в свят, в който хората вече живеят в много различни реалности – в който четат новините от препоръките на Fecebook и вярват в определени факти. Други, които живеят в различна реалност, познават други определени факти. Той никога не се опита да достигне до всички американци, никога не призова за обединение, не се опитва да очарова или убеди. Той просто благодари на хората, които са гласували него, и смята, че останалите са загубеняци.

Мислите ли, че все пак остана нещо общо между гласоподавателите на Тръмп и опонентите му?

Да вземем един относително тривиален въпрос – случаят, в който се подигра на репортер инвалид по време на кампанията си. Той продължава да казва “Не съм го правил” и изглежда има хора, които вярват в това. Въпреки че има видеоклип, на който се вижда, че го прави. И въпреки достъпа до клипа не всички са го виждали или искат да го видят.

В частност Тръмп убеди избиратели от работническата класа да гласуват за него…

Да, въпреки, че най-бедните американци гласуваха за Клинтън, мнозина относително богати хора гласуваха за Тръмп и като цяло е грешка да се смята, че икономиката обяснява Тръмп. САЩ се справят относително добре и икономиката значително се подобри от 2008 г. насам и нивата на безработица са ниски. Мисля, че причините работническата класа да го избере са културни: “Ще върна онези работи, които бащите ви са имали” и по подразбиране онзи по-бял, по-прост следвоенен свят, когато Америка няма истински икономически конкурент. 

Мислите ли, че при президента Тръмп Щатите ще станат по-авторитарна държава?

За разлика от повече европейски страни полицията в САЩ е децентрализирана – дори ФБР си имат областни звена. Промяната на конституцията е дълъг и мъчителен период. Това казано, той може да подкопае някои от традиционнитe институции, които трябва да го следят – най-вече пресата, но също така многообразието на правителството и етичните организации на Конгреса, както и държавната администрация.

Тръмп често говори как се възхищава на Путин. Ще бъде ли това ново приятелство?

Не мисля, че който и да от двамата наистина има приятели. Но Тръмп открито се възхищава на Путин от години, без задръжки. Дори изглежда, че го въздига в култ. Нито членовете на кабинета му, нито държавните служители в Пентагона или в Държавния департамент споделят нагласите му обаче. Така че не знаем до какво ще доведе тази администрация.

Тръмп нарича НАТО отживелица, докато флиртува с Путин. Какво ще се случи с НАТО?  

Американците отдавна смятат, че НАТО не си върши работата и че европейците не допринасят достатъчно. Тръмп забърза падението на атлантическата солидарност, като внесе и омраза също така и към съюзниците на САЩ. Бъдещето на НАТО сега до голяма степен зависи от европейците. Могат ли да набелязват заплахите, да се подготвят и въоръжават сами, без Щатите?

Вие какво мислите?

Най-голямото ми опасение е, че Европа няма да отговори. Особено Германия. Истината е, че вие не искате да използвате армиите си, не искате да плащате за тях, не се чувствате комфортно с военното ръководство. Но европейската сигурност може да зависи от Германия, Франция, Британия и една-две други страни и е по-добре още отсега да се мисли за възможността Европа сама да подсигури киберзащитата си, противодействието на тероризма и конвенционалната си обрана.

Европа е заета от множеството си кризи – с висока безработица в много региони, с бежанци и Brexit. После идват Тръмп, Путин, надигането на десния популизъм. При това положение как континентът ще изгради обща политика на отбраната?

Може да си спестите време, като осъзнаете, че надигането на десния популизъм и феномена Тръмп са свързани. Даже може да се разглеждат като един и същ проблем.

Това не е ли малко семпло? Франция има сериозен проблем с тероризма, който захранва популистите, Германия е изправена пред миграционно предизвикателство. В САЩ все повече нараства разделението между партиите и разликата между богати и бедни. 

Но езикът на популистите е подобен. Какво е посланието на Тръмп наистина? Както казах – носталгично “Да направим Америка велика отново”. Той има същата визия за “истинската” Америка – една, която предшества глобализацията, имиграцията, феминизма, гражданските права, технологичните промени – една илюзия за 50-те години на миналия век, към която сега можем да се върнем. Такава визия имат и европейските националисти за собствените си държави. Това не е много различно от езика, който използва Марин льо Пен или части на Brexit движението.

Как се спори с носталгията? 

Не можем да продължаваме с мантрата “всичко е наред”. Отговорът трябва да се крие в ново послание към младите хора, което набляга на добрите страни на нашата епоха и също така предлага привлекателни предложения за бъдещето. Някой европейски политици се опитват да направят точно това – френският кандидат за президент Емануел Макрон, Ciudadanos (от исп. – “Гражданите”) в Испания и Nowoczesna в Полша (от пол. – “Модерните”). Има ранни наченки на преосмисляне на либерализма, който не е нито десен, нито ляв в традиционния смисъл.

Стават ли ненужни партиите? 

Не, но имаме грешните партии. Старата битка между християндемократи и социалдемократи вече няма значение, най-малкото защото социалните структури, които стоят в основата на тези партии – църквата и синдикатите – губят значението си. Националистите и популистите осъзнаха тази промяна по-рано и сега остатъка от политическия свят трябва да разбере, че политическите линии са преначертани и е време за промяна.

В Лондон Тереза Мей се надява да намери партньор в Тръмп – права ли е? 

Хора, близки до Тръмп, са ми казвали, че Британия след Brexit е единственият въпрос от външната политика, който го интересува, защото той мисли, че референдумът в кралството му е постлал пътя. Той се надява, че може да помогне на Британия да напусне ЕС, като им предложи търговска сделка и навярно с нея нанесе щета за ЕС. Притеснявам се, че Мей, която е отчаяна за съюзници и “успех”, ще падне в този капан и Британия ще изгуби много по-голямата си търговия с Европа, за да спечели търговска сделка с Щатите, която няма да е в полза на Британия.

Съюзите между националистическите правителства модел ли са за бъдещето?

Иронично да. Стив Банън, главния стратег на Белия дом, изглежда, си представя съюз между Тръмп, Льо Пен, Геерт Вилдерс и Найджъл Фараж. Наречето го “популисткия интернационал”, братско обвързване нанационалистическото дясно, което обединява хората, които искат нови и нови граници. 

Въпреки че тези популисти са враждебно настроени към интернационализма. 

Те имат общи виждания. Мразят ЕС, мразят НАТО, не харесват търговията, възхищават се на Русия. Много от тях са финансирани от Путин. 

Свидетели ли сме на разпада на Запада?

Писах статия преди година и половина, че може и да сме достигнали края на либералния световен ред. По онова време за много хора тази идея изглеждаше малко истерична. Сегане излгежда толко истерична. Трябва да се притесняваме.

Рискуваме ли война? 

Както съм казвала, има богат набор от най-лоши сценарии: Тръмп e изключително войнствен, а както знаем руснаците не е като да се свенят от факта, че имат ядрени оръжия. Те говорят за тях непрестанно.

Мислите ли, че рискът от ядрен конфликт се надига?

Съветският съюз беше към 70-те и 80-те относително стабилен и предсказуем. Путинова Русия е далеч по-променлива. Ядрената политика реално е в ръцете на един човек или малка група хора вместо в ръцете на огромен партиен апарат. Възможността за грешка е по-голяма сега.

Незачитането на международния правов ред не е уникално за Русия. Китай, Турция и някои европейски държава започнаха да се държат по все по-авторитарен и капризен начин. Проваля ли се демокрацията? 

Вярвам че демокрацията може да оцелее. Но със сигурност е вярно, че еуфорията през 90-те – ерата, в която демокрацията се разпространяваше и все повече и повече народи я намираха за привлекателна – приключи. Тръмп не причината, а по-скоро симптомът на тази промяна. Глобализацията по естествен път отне от властта на националните политици и хората усещат това. Хората в нашата забързана дигитална епоха не са доволни от бавния в сравнение демократичен процес. Много млади хора – и някои възрастни – искат да разберат: “Защо всички отнема толкова време? Не може ли някой просто да реши и да продължаваме напред?”.

Какво можем да направим срещу този гняв и недоволство? 

Не може да продъжаваме да предполагаме, че политиката е нещо, което се решава от далечни лидери в отдалечени столици. Протестите не са достатъчни също така. Ако хората, които искат да отделят време за демонстрации, бяха готови да работят за кандидати в местните избори – или самите те да станат кандидати – тогава много повече щяха да постигнат. Ако всички тези катаклизми водят до по-голямо участие, то тогава имаме малкия шанс в крайна сметка да постигнем по-жизнени демокрации. Алтернативата е, както подсказахте, да се разпаднат демокрациите вкупом.

*Интервюто е проведено от Кристоф Шоерман и Гордън Репински

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.