Преди най-светлите празници – Коледа и Великден – папата изнася специално обръщение „Към града и към света“ (Urbi et Orbi) от величествената базилика „Св. Петър“ в Рим.
Подобна традиция имаме и у нас – преди Коледа и Нова година, вождът държи реч „Към ДПС и територията“ от своите сараи в Бояна.
И от посланието обикновено разбираме важни неща за състоянието на държавата и нейното бъдеще.
„Дори определени медии и социални мрежи го приравняват с неформален визионерски форум на ДПС“, сам Ахмед Доган каза за своята реч.
Само че на визионерската реч ѝ липсваше визия. Тя, досущ както се управлява страната, бе изпълнена с високопарни слова за решаване на инцидентни кризи.
Такъв проблем е „Булгартабак“ и докладът на турските служби, където е посочено, че корпулентната фирма е източник на контрабанда.
„Въпреки това ние сме добронамерени – отбелязва Доган, – дори сме длъжни да продуцираме добросъседски отношения с Република Турция и да й помогнем в диалога й с ЕС. Разбира се, според нашите скромни възможности.“
Посланието е ясно. Нека намерим начин да се разберем с Турция, защото раздорът в отношенията на ДПС с Анкара след прокуждането на Лютви Местан създава пробеми за бизнеса.
А за „Булгартабак“ вече разбрахме, че никой в страната няма да се заеме със случая. Първо, докладът никой не го беше получил, след това никой не искаше да го чете, никъде не се споменаваше „Булгартабак“, прокуратурата била затрупана с друга работа и накрая главният прокурор каза, че ще разбере как така и откъде накъде Турция излиза с такъв доклад.
В речта се и напомня, че ДПС въпреки своята проруска позиция и факта, че държи избирателите си в крепостна зависимост, е горд член на европейските либерали и влиянието ѝ изглежда става все по-голямо:
„Изключителното активиране на външните контакти с европейските либерални партии е безпрецедентно в историята на ДПС“, спомена Ахмед Доган.
След това Доган се обръща и към медиите, чиито представители както при речта на папата, така и на Догановата реч стоят отвън в очакване на величеството слово.
„Уважаеми колеги, представители на четвъртата власт, покажете какво можете. Дайте вашия позитивен дял в общата отговорност за стабилността на България! После си дискутирайте темата за връзката на свободата и отговорността на Словото.“
Или с други думи – мълчете и не клатете стабилността.
И идва най-важното послание.
„Има ли партия, която е готова да управлява страната след евентуални предсрочни избори? Моята преценка е, че няма такава политическа сила от опозицията, която може да поеме отговорността за управление на страната към днешна дата.“
Но Доган изглежда знае, че ако правителството не се съобразява с ДПС, то „няма да има по-дълъг живот от няколко месеца. И отново влизаме в опасната спирала на предсрочни избори само и само да си намерим място в централната властова система на държавата.“
Една партия, водеща се „в опозиция“, заявява, че ще крепи властта. Едни „европейски либерали“ защиват управлението на уж мразените от тях „националисти“. Един „оттеглил се от политиката“ вожд говори как може да свали правителството за броени месеци.
А отвън стои българската журналистика, на която й се казва да мълчи, да не клати „стабилността“.
Това е режимът и такава е картинката. Речта на Доган не е визионерска, както той я определи, тя е симптоматична – за една тъжна действителност, в която на думите на агент на ДС от някакви сараи се гледа като на най-важното политическо събитие за страната.
