Тази седмица акцентът сред новините е има ли политическа криза в странта и на какво се дължи тя?
Няколко събития водещи към подобно заключение:
- Най-висшият политически орган в държавата – Консултативният съвет по национална сигурност, безпрецедентно се провали.
- Налице е и челен сблъсък между президент и премиер за това кои изтребители да бъдат закупени, а Народното събрание “разследва” президента за действията на служебното му правителство.
- В правителството управляващото мнозинство се дистанцира от своя коалиционен партньор и вицепремиер, докато той поставя ултиматуми на медии от официалния сайт на Министерския съвет.
- Съществува и конфликт между президентството и Висшия съдебен съвет, след като държавният глава върна номинацията за председател на Върховния административен съд, а впоследствие медиите отбелязаха, че на общата снимка на КСНС главният прокурор и президентът единствени не се поздравиха.
- Тече друг скандал с Делян Добрев. От него стана ясно, че управляващото мнозинство е уязвимо, въпреки че неговият човек получи неочакваната защита от КРИБ и собственика на “Лукойл” Валентин Златев.
Това се случва на фона на критики от еврокомисар за предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС заради наличието на фашисти в управлението, скандали около ремонта на НДК и очертаващия се сблъсък между проруското крило на патриотите в лицето на втория по рейтинг политик и вицепремиер – агент „Иван“ Каракачанов, който си настоява за ремонта на старите руски МиГ-ове и ГЕРБ по темата за изтребителите.
Днес българският премиер отново затвърди тезата си, че конфликт по отношение на провала на КСНС няма и призова „За тези, които са участници в КСНС, при президента – вторник, 13.00 часът! Ако трябва да пътуват някъде, да пращат заместници в чужбина. Титулярите да бъдат на заседанието. Отсега да знаят, вторник, 17 октомври, 13.00 часът“.
Въпреки това напрежението между всички власти в държавата расте като събрахме коментари на водещи анализатори за случващото се в страната и това какво символизира провалът на Консултативния съвет по национална сигурност, и то по темата за борба с корупцията.
Адв. Александър Пелев, главен представител за България на CCI Competitive Intelligence AG и активно ангажиран със съдебната реформа страната коментира за „Терминал 3“:
„Не си спомням в над 20-годишната история на специалния управленски орган – КСНС, да се налагало президентът на Републиката да прекратява неговата работа поради толкова прозаична причина – липсата на кворум! Да не могат да се съберат на едно място по покана на президента поне 8 /осем/ от хората на висши държавни длъжности, от които зависи националната сигурност на страната, е почти скандално, независимо от причините.
На практика това е провал във функциите на този иначе така важен за формулирането на стратегически политики орган. Дали това е проява на признаци на политическа криза, трудно може да се каже с категоричност, най-малкото поради прозаичните обяснения, които някои участници дадоха за отсъствието или преждевременното си напускане на заседанието.
В същото време един ключов участник – министър-председателят участва, но със значително закъснение заради потушаването на протеста на ЕМКО под собствените му и тези на президента прозорци. Явно проблемите в отбранителната индустрия са били достигнали точка на кипене от такъв мащаб, че да вземат приоритет пред борбата с корупцията!
Очакванията ми са, че в крайна сметка на следващото продължаващо заседание, насрочено от президента Радев за 17 октомври, най-накрая членовете на КСНС ще възприемат една целенасочена позиция в посока действително справяне, а не фасадна борба с корупцията. Иначе случилото досега ще остави не просто усещане за лош вкус, задкулисност и липса на добро лично и политическо възпитание, а явно доказателство за липса на воля за справяне с най-тежкия проблем на българското общество!“
Неговият анализ се припокрива и с мнението на адв. Велислав Величков, експерт по конституционно право, бивш депутат от 38-ото Народно събрание и председател на НГИ „Правосъдие за всеки“:
„За пръв път КСНС при президента се разпада заради липса на кворум. Това е сигурен знак за разпадане на връзките, баланса и взаимодействието между властите, а оттук разпадът на самата държавност е опасно близо!
Изпълнителната и законодателната власт явно бойкотират президентската инициатива и роля по темата за антикорупционното законодателство. Въпросът е защо – дали заради темата или заради започналия явен процес на противопоставяне на мнозинството в НС с Радев.
Ще има поправителен в КСНС на 17 октомври, като ако и тогава не се стигне до консенсус по толкова важен въпрос, то явно ще последва взаимна война на две от властите с президентската институция, което ще има опасни последици за държавата като цяло.
Самият президент трябва да избере страна и това не трябва да е страната нито на ГЕРБ и управляващите, нито на опозицията, а страната на истинската съдебна реформа, до която той каза още в предизборната кампания, че ще бъде гарант като държавен глава и обединител на нацията!“
Междувременно скандалът с Делян Добрев и внезапната му защита от КРИБ и Валентин Златев също повдига въпроси за това дали в сектор енергетика няма да има промени, които да засегнат ключови играчи. Изказват се и съмнения дали това не е част от по-голяма интрига да бъде свалено правителството още преди началото на председателството на България на Съвета на ЕС.
„Не бих казал, че има структурни причини за такава криза. Може да има обаче турбуленции, свързани с (пре)разпределение на активи в енергетиката.“ коментира пред „Терминал 3“ бившият кандидат за президент и министър на енергетиката в първия кабинет на Борисов – Трайчо Трайков.
Възможността за „турбуленции, свързани с (пре)разпределение на активи в енергетиката“ е сценарий, който вече е свалял и слагал правителства в страната. Достатъчно е да си припомним сагата около правителството на Пламен Орешарски с АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“.
Днес също се обсъжда участието на Русия в газовия хъб „Балкан“, а само вчера премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на „Росатом“ по повод бъдещето на реакторите за АЕЦ „Белене“. Настоящият енергиен министър Теменужка Петкова обясни, че не се изключва възможността Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата, чието строителство беше замразено през 2013 г. Конкретни преговори по този въпрос обаче не са водени.
