Имам съседка на 94 години. Вдовица. Веднъж я видях до оградата. Просто си стоеше там. Поздравих я, заговорихме се. Излязла да слуша, докато дъщеря ми свири на цигулка. Не знам как усукахме разговора към децата и тя ми разказа за внуците си. За това как все се канила да им говори и как времето минавало, а те учили само „от училището“. Как съжалявала, че не им е разказвала, че ги е „изтървала“. И как преди няколко дни зет й с внучката били на гости и говорили за някакви „шибани поляци“. Поспорили малко и се стигнало до „всички поляци са Scheisse, пък и не само поляците“.
– Скарах им се и им казах, че ако не бяха поляците, тук щеше да е Османската империя. Ако не бяха американците и французите, тук щеше да е комунизъм. Ако не бяха унгарците и чехите, нямаше да можем да построим отново града след войната. Тук бяхме останали само жени. Trümmerfrauen. Ако не бяха югославските и турските Gastarbeiter, тук щеше да е като в Братислава. Казах им го, но не ме разбраха. Предразсъдъци. Това е, от което трябва да пазиш децата си. Няма значение колко дипломи ще наредите по стената, когато не си ги научил да обичат. Да ценят. Ти си млад, но ние видяхме как най-обикновени хора за месеци се превърнаха в чудовища, пълни с омраза. Бяха готови да убиват само заради име в документ. И убиваха. Докато осъзнаем грешката си и се отърсвахме от омразата, същото започна да се случва в цяла Източна Европа. Малки хора избиваха всеки с мнение. Видяхме се отстрани и се уплашихме. Мъжът ми постоянно следеше новините и повтаряше колко се радва, че загубихме войната. А беше войник.
Знаеш как възрастните хора подскачат по темите. Как сменят насоките, копаят в спомените и ги изсипват, понякога съвсем неочаквано и уж без връзка с разговора до момента. Стоях там и слушах. За времето преди ВСВ, нарича го „тъмното време“. Че ние наричаме всяка епоха, от която се срамуваме, „тъмна“. Че във всеки език има поговорки, които свързват луната с романтика, а безлунието с престъпност. Как като била малка, постоянно й повтаряли, че когато луната залезе, изгрява злото. И как й се струва, че в нашият свят луната залязва. За нея се случвало за трети път. Помни как са изгряли Неонацизмът и Комунизмът. И колко я е страх. Говори ми как трябва да подготвим децата за залеза на луната. Ние. Как от училището има смисъл само ако децата са готови за него. Според нея в училището се учат само думите. Задължение на майката е да научи децата на смисъла на думите, а на бащата да им го покаже. Докато ми говори, си спомням част от песен на Chris de Burgh:
And then I’ll teach my children love,
Like every father should,
For we are part of every living thing,
And speak of half-forgotten words,
Like peace and joy and good,
For the world can only live when love can sing.
Бабата разказва. Има какво да каже, има и нужда да го каже. А в това време луната около нас залязва. Време за омраза…
*Автор: Димитър Георгиев, Виена. Текстът първоначално е публикуван във фейсбук, препубликуваме със съгласието на автора.
