Когато Киро Глигоров, македонски президент в началото на 90-те години, определи като „смешно“ името Бивша югославска република Македония, което „до няколко месеца“ ще отпадне, едва ли е предполагал колко време и какви политически бури на Балканите и в страната му ще предизвикат опитите Македония в крайна сметка да се отърси от това нелепо наименование.
„Северна Македония“ беше компромисът, до който достигнаха премиерите на Македония и Гърция след мъчителни преговори и след огромна вътрешна съпротива и в двете страни и който беше закрепен с подписите им на 17 юли 2018 г. в село Псаридес (Нивици) на брега на Преспанското езеро.
Обстоятелствата около сключването на двустранния договор са дълбоко символични за традиционно оплетените и с дълбоки корени в миналото отношения. Преспанското езеро днес е гранично езеро, където се събират границите на три държави – Македония, Албания и Гърция, и където въпреки прекрасните природни дадености сътрудничеството между тях и туризмът почти не съществуват.
Населението на гръцките села, разположени покрай езерото, е двуезично и се справя почти еднакво лесно както с комуникацията с туристите от вътрешността на Гърция, така и с гостите от Македония и от България. На около 3 километра от мястото на подписване на договора, в Малкото преспанско езеро, се намира остров Свети Ахил, където в останките от огромна за времето си базилика е разположен и гробът на цар Самуил, който също успя през последните няколко години да влезе в центъра на политическия дебат, сдобивайки се с внушителни паметници и в София, и в Скопие, а костите на живелия преди малко повече от хилядолетие цар се съхраняват в Солун и също са ставали повод за пререкания и политически престрелки.
Но нито македонският премиер Заев, нито гръцкият – Ципрас, не се уплашиха да се изправят пред миналото и да разкъсат гордиевия възел на натрупаните исторически наслоявания, избирайки неизвестното, но даващо надежди бъдеще.
Затова и след подписването на договора, двайсет и седем години след „успокоителната“ реплика на Глигоров, в Македония последва един почти успешен референдум, на който 90% от гласувалите, от общо 37% имащи право на глас, подкрепиха идеята новото име на държавата да бъде „Северна Македония“. Този резултат не беше достатъчно убедителен за опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която лукаво обеща подкрепа при избирателна активност повече от 50%, като неявно работеше активно за намаляване на избирателната активност чрез участие на голяма част от активистите ѝ в кампанията „Бойкотирам“ за бойкот на референдума.
Партията, която се осмели да застане в центъра на кампанията „Бойкотирам“, беше Единна Македония (Единствена Македониjа), съставена от бивши членове и привърженици на ВМРО-ДПМНЕ и прокламираща откровено евроазиатска идеология, с лого, удивително приличащо на това на управляващата в Руската федерация партия „Единна Русия“, и проповядваща прекратяване на стремежа на Македония към ЕС и НАТО и влизане в Евразийския съюз.
И както често се случва по цял свят напоследък, гласуването в Македония също беше придружено с необичайно силна активност на руски тролове в онлайн дебатите.
Референдумът беше последван от инфарктно гласуване в македонския парламент, в което изненадващо част от депутатите от бившата управляваща ВМРО-ДПМНЕ подкрепиха компромиса с Гърция и промяната на името, с което дадоха на премиера Заев нужното мнозинство.
Този вариант изглеждаше по-малко лош за държавата от очакваната иначе политическа криза, изгубеното време и предсрочните избори, които щяха да бъдат предизвикани от управляващата СДСМ.
Депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепиха новото име на държавата, почти веднага след гласуването бяха изключени от партията. Кои са те?
На трима от тях – Кръсто Мукоски, Сашо Василевски и Любен Арнаудов, изглежда е била предложена сделка – да гласуват за предложената промяна на името в замяна на отпадане на обвиненията им в Специалната прокуратура по атаката срещу парламента от 27 април тази година, когато озверяла тълпа, водена от политици от ВМРО-ДПМНЕ, щурмува македонското Собрание. По време на инцидента пострадаха хора, включително и сегашният премиер Заев.
Елизабета Канчоска–Милевска беше бивш несменяем министър на културата в правителствата на Никола Груевски, която изкара цели 9 години на поста си и която, от своя страна, също има проблеми, свързани с обществените поръчки по проекта „Скопие 2014“, а депутатката Емилия Александрова само десетина дни преди гласуването е изказвала противоположни позиции.
Имената на останалите от опозицията, гласували за промяна на името, са Зекир Ремчирович, Владанка Авирович и Нола Исмаиловска–Старова.
Премиерът Заев отхвърли твърденията за натиск върху депутатите и лично се ангажира с безопасността на народните представители и техните семейства.
ВМРО-ДПМНЕ, управляваща партия около 10 г. и пометена от протестите на Шарената революция, не е забравила горчивината от поражението и не пропуска всеки повод за реванш. Докато управляваше, тя беше поставила в центъра на политиката си македонската идентичност, основана на приемствеността с античното царство на Александър Македонски, буквално опитвайки се да превърне митологията в реалност, откъдето последва превръщането на центъра на Скопие в сюрреалистичен и носталгичен архитектурно-скулптурен парк – неповторимо зрелище със стотици статуи на монарси, просветни, културни, религиозни и революционни дейци, много от които присъстващи със своите статуи и паметни плочи по българските градове.
Спорът с името и съответно интеграцията в ЕС и НАТО не помръднаха през десетте години на управлението на ВМРО-ДПМНЕ, а освен изгубеното време за „престижни“ проекти бяха похарчени и гигантски за мащабите на държавата суми. Стигна се и до комичен иск в Международния съд в Хага, с който македонското правителство се опита безуспешно да принуди Гърция да промени позицията си по името на държавата.
Бившата управляваща партия има и други, вътрешни проблеми. Крилото ѝ, което беше най-антиевропейско и проантично, се отцепи, като основа новата партия „Единна Македония“ и заплашва да ерозира доверието към ВМРО-ДПМНЕ по време на избори. От другата страна, бившият външен министър Антонио Милошоски настоява за приемане на компромиса с Гърция и доколкото има някакво политическо влияние между депутатите, е възможно да го е използвал.
Партията реагира изключително остро на нарушението на партийната дисциплина от осемте депутати, проведе спешно заседание, на което прекрати партийното им членство и излезе с гневно прессъобщение, в което се казва:
„С подобно насилствено приемане на закони срещу желанието на народа и насилственото събиране на гласове в законодателното тяло, под заплаха от политически преследвания, СДСМ и Зоран Заев изгубиха легитимност да говорят за демократични и европейски ценности. Това, което се случи в Македония, е срам и прецедент, който няма допирни точки с демокрацията. Подобен пример не е имало в нито една държава от западния демократичен свят. Обществеността най-накрая прозря истинските мотиви зад политическото преследване през Специалната прокуратура по повод събитията от 27 април.“
Един от парадоксите на македонската политика е, че ВМРО-ДПМНЕ започна като проевропейската и демократична сила след падането на тоталитарния режим, а СДСМ наследи бившия Съюз на комунистите в Македония като партията на номенклатурата.
Изглежда, лидерството в случая се оказа по-важно от идеологията и произхода, а политическият почерк на Зоран Заев вече е съвсем избистрен – той винаги ще върви с рогата напред, за да спечели.
Около час след гласуването в Собранието Заев обяви изминалия ден за „исторически“ и обеща да работи за национално обединение и помирение. Тепърва трябва да разберем дали това ще се получи.
