Да убиеш журналист не означава да убиеш неговата работа.
През последните шест месеца 45 журналисти от 15 различни държави работят в таен проект, който цели да завърши и публикува разследванията на малтийския журналист Дафне Каруана Галиция, която бе убита на 16 октомври 2017.
Съвместната работа несъмнено е най-добрата защита, пише Лорен Ричард за „Гардиън“. Той е журналист в Premières Lignes Télévision и основател на платформата „Забранени истории“.
Какъв е смисълът да убиеш журналист, ако 10, 20 или 30 други са готови да продължат делото? Независимо дали сте диктатор, бос на наркокартел или корумпиран бизнесмен, излагането на престъпленията ви на показ е най-големият ви страх. Журналистите са врагове на корумпираната система, която сте създали. Ами ако това изобличаване стане глобално, ако съобщението резонира стотици пъти по-силно? Където и да отидете, ще бъдете разпитвани от световната преса. Каквото и да се опитвате да криете – ще придобие мащабни пропорции.
Именно това е мисията на новата международна платформа „Забранени истории“: голяма мрежа от журналисти, които са готови да се намесят във всеки един момент, в който журналист е вкаран в затвора или убит. Идеята е да се осигури оцеляването на историите.
45-те журналисти, които работят съвместно над „Проектът Дафне“, включително репортери на „Гардиън“, имат една ясна цел: да информират обществото относно корупцията и прането на пари в Малта, част от Европейския съюз, позовавайки се на доказателствата, които Дафне Каруана Галиция смело разкрива в продължение на 30 години.
Убийците на Дафне Каруана Галиция знаят, че са се провалили. Те отнеха живота на 53-годишния журналист и майка на три деца. Но който и да е поръчал убийството ѝ, където и да се намира днес, е загубил битката. Последното разследване, над което е работила, ще бъде споделено в идните дни с милиони граждани по целия свят.
„Проектът Дафне“ е първото международно разследване на „Забранени истории“ – идеята за този проект дойде преди три години, след трагично събитие.
На 7 януари 2015 съседите ми по офис – журналистите и карикатуристи от „Шарли Ебдо“, бяха убити от терористи от йеменския клан на „Ал Кайда“. Бюрото на пресцентъра, в който аз работя – „Премиер Лин“, е точно срещу този на „Ебдо“. По стечение на обстоятелствата пристигнах в офиса няколко минути, след като терористите бяха избягали. Стигайки до офиса на „Шарли Ебдо“, трябваше да се изправя лице в лице с ужаса да видя колегите си на земята, замлъкнали, вцепенени, мъртви.
За 20 години съм работил по няколко конфликта, включително Ирак и Кашмир. Разследвал съм диктатури. Но този път това се случи в непосредствената ми среда. Журналисти, убити заради карикатурите си. Това изживяване ме убеди, че има нужда от „журналистически“ отговор за престъпленията, извършени срещу пресата. Победа над цензурата чрез журналистическа съвместна работа.
Създавайки платформата си, се вдъхновихме от подобни инициативи. През 1976 г. американският журналист Дон Болс бе убит, след като колата му се взриви във Финикс, Аризона. През следващите дни разследващи журналисти и редактори събраха 38 журналисти от цялата страна, за да продължат разследването на журналиста на „Аризона Републик“. През 2015 г., когато разследващият журналист Хадия Исмаилова бе затворена в Азербайджан, дузина колеги от „Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност“ (OCCRP) продължиха нейните разследвания за корупцията и данъчните измами на управляващото семейство в Баку. Точно толкова смели бяха журналистите от бразилското НПО АБРАДЖИ, които продължиха работата, започната от репортера Тим Лопес, който бе изгорен жив през 2002 от трафиканти на дрога в гетата на Рио де Жанейро.
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права. Тази цензура лишава милиони граждани от информация, която е фундаментална за обществата им и бъдещето на страните им.
От нас, журналистите, зависи да подсигурим ефекта на Стрейзънд [феномен в интернет, при който опитът за цензуриране или премахване на дадена информация води до нейното масово разпространение – бел. прев.] за тези разследвания, които са задушавани. През 2002 г. певицата Барбра Стрейзънд подава оплакване за премахване на снимките от нейното имение в Малибу от уебсайт, който пише за ерозията на калифорнийския бряг. Оплакването е огромна грешка – не само че калифорнийският съд отсъжда в полза на ответника, но и самият процес, стартиран от Стрейзънд, предизвиква любопитство. След процеса уебсайтът е посетен 400 000 пъти, докато преди подаването на оплакването е бил видян едва шест пъти, два пъти от собствените й адвокати. Ефектът Стрейзънд е в самото ядро на „Забранени истории“: журналистика, която защитава журналистиката. С тази солидарност може да бъдем сигурни, че разследванията ще оцелеят.
Снимка: OCCRP
