SHARE

От The Insider

Разследване на Bellingcat, The Insider, Der Spiegel

Разследването за отравянето на Навални от група служители на ФСБ от НИИ-2 [на руски език – Институт криминалистики Центра специальной техники Федеральной службы безопасности Российской федерации. На български език Институт за криминалистика към Центъра за специална техника на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, наричан още НИИ-2 – бел. ред.] повдигна въпроса за това, в какви други операции е участвала тази бригада убийци. 

В тази част на разследването ще разкажем за познатите ни епизоди, в които екипът на отровителите успява да убие своите жертви. Както се вижда от нашето разследване, жертвите, мотивите и методите на убийството са били различни. Само екипът от екзекутори е бил повече или по-малко постоянен. Освен тях, екипът включва не само служители на НИИ-2, но и Службата за защита на конституционната система към ФСБ. Тя е известна, наред с други неща, с преследването на политически активисти. Разследването ни, също така, показа, че бригадата на ФСБ е действала цинично и самоуверено: например в един от случаите, преди убийството на журналист, те са изключили видеокамерите на цяла улица и веднага след това убийство самите те са започнали да провеждат официални кръвни изследвания на жертвата си. Оказа се също, че жертвите могат да бъдат не само активисти и журналисти, но и системни фигури, които се появяват в пропагандни телевизионни предавания и критикуват Навални.

Далеч не винаги мистериозните отравяния могат да бъдат еднозначно свързани с конкретни изпълнители, само въз основа на техните движения. Например, за мнозина изглежда вероятно, че убийството на терориста Доку Умаров [чеченски екстремист и бунтовнически лидер срещу руските власти, създател на т.нар. „Имарат Кавказ“ „Кавказко емирство“ – бел. ред.] през 2013 г. може би е било дело на същата бригада убийци, която беше отговорна за отравянето на Навални. Доку Умаров, лидер на терористичната организация „Имарат Кавказ„, почина на 7 септември 2013 г. Според източници на  медията „Кавказки възел“ (Кавказский Узел), той е бил отровен от мощна отрова в резултат на специална операция на ФСБ. Известно е, че двама от отровителите на Навални – Владимир Паняев и Алексей Александров – са заминали ​​в южната част на Русия в края на август през тази година (Паняев – в Махачкала, а Александров – в Краснодар). Но може и да е просто съвпадение. Съществуват обаче поне три убийства, при които случайни пътувания правят невъзможно съмнението за участието на тази група отровители.

Журналистът

Убийството на Тимур Куашев

Вечерта на 31 юли 2014 г. Тимур Куашев, журналист и активист за човешки от Налчик [на руски език – Нальчик – столица на Кабардино-Балкарската република в състава на Руската федерация – бел. ред.], щеше да ходи на театър, за да гледа пиеса, в която майка му играе една от ролите. В 18:30, половин час преди представлението, той се обажда на майка си, обещава ѝ, че ще се облече прилично и че няма да закъснее. Малко след това обаждане свидетели го виждат да излиза от къщата по къси панталони, за да се срещне с двама души, които очевидно са му били добре познати (той се прегръща с тях на срещата). След това отива някъде с тях, вероятно качвайки се в тяхната кола (въпреки че никой вече не е виждал това). Не изглежда, че е планирал да напусне дома си за дълго време – оставил е документите и мобилния си телефон у дома (въпреки че винаги го е вземал със себе си). Той не идва в театъра. Когато майка му се прибира вкъщи към 22:00 часа, тя намира мобилния му телефон, билети за театър, пари и пръстен, който той сваля, само когато си взема душ. На следващия ден тялото му е намерено на пътя в гората в село Хасаня (в покрайнините на Налчик). Лежи по корем, с лице надолу. Имаше ожулвания и натъртвания по лицето и коленете. Медицинският експерт в разследването по-късно намира под мишницата следа от спринцовка.

Ожулванията на Тимур са само в горната част на лицето му и приличат на следи от ръце. Сякаш в колата някой от убийците отзад е увил парцал, напоен с хлороформ или подобно вещество около устата и носа му, за да го приведе в безсъзнание. Въпреки всички очевидни следи от насилие, официалната причина за смъртта на 26-годишния активист е остра коронарна недостатъчност.

Малко преди убийството, на 13 юли 2014 г., Константин Кудрявцев пристига в Налчик (именно този офицер от ФСБ, който по-късно се прочу с подробния си доклад за отравянето на „помощника на Патрушев, Максим Устинов“, чиято роля играе Навални по телефона). Седмица по-късно, на 22 юли, друг от бъдещите отровители на Навални от ФСБ НИИ-2, лекарят Иван Осипов, отлита за гр. Минерални води (час и половина с кола от Налчик). Няколко дни по-късно, на 29 юли, във Владикавказ пристигат още двама членове на групата – Денис Мачикин и Роман Матюшин. И двамата имат двупосочни билети (връщане на 30 юли 2014 г.), Осипов има двупосочен билет с връщане за 31-ви. Но, очевидно, нещо не върви по план – и всичко се премества с един ден. Отвличането и убийството са извършени на 31-ви и всички са преместили билетите си за ден по-късно: Мачикин и Матюшин в крайна сметка излитат в деня на убийството, 31 юли, Осипов – на следващия ден.

Когато бащата на журналиста, Хамби Куашев, (който още в съветските години е известен следовател) се опитва да разбере какво се е случило със сина му, той открива много странности. Така например, всички камери по пътя от къщата на Куашев до мястото, където е намерено тялото му (а дотам има поне 4 камери) са били изключени поради „повреда на разпределителното табло“.

Бащата на Куашев, също така, каза пред The ​​Insider, че ключовете на Тимур липсват (те не са намерени на мястото на убийството, колкото и да са търсили). Бащата вярва, че  с този ключ убийците са влезли в къщата, тъй като Тимур е имал флаш устройство, обикновено включено в компютър, но този път това не е така. Бащата настоява да се направи преглед, за да се провери версията на отравянето. Проби от кръвта на Куашев са изпратени в Москва, където те я тествана от … самите убийци от ФСБ НИИ-2. Разбира се, те не откриват нищо подозрително. Изследванията са подписани от същия този Василий Калашников, когото Кудрявцев споменава в разговор с Навални (Калашников е единственият известен член на групата на отровителите, който е бил в Омск като експерт в областта на газовата хроматография / масспектрометрията, той, най-вероятно е бил този, който е трябвало да направи заключение дали все още е възможно да се открие „Новичок“ в кръвта на Навални).

А ето и още един интересен момент. В решението за прекратяване на наказателното дело се посочва, че в деня на смъртта си Куашев е получил на телефона си два загадъчни SMS-а от номера в услугата „Мегафон“ (т.е. от номера на SMS центъра ) и е технически невъзможно да се установи съдържанието на такива SMS. Това гласи отговора на „Мегафон“.

Подробностите от телефона на Куашев, обаче, показват, че всички обаждания и SMS-и до 2 август са били изчистени, няма го обаждането на майка му или дори тези SMS-и от 31 юли, които са споменати в делото.

Журналистът Максим Шевченко, който познава Тимур Куашев и баща му, внимателно проучва обстоятелствата на тази смърт и смята, че причината за отравянето е отразяването на един съдебен процес от Тимур Куашев:

Мисля, че убийството на Куашев се дължи на факта, че активно отразяваше съдебния процес по метежа от 2005 г. в Налчик, в който обвиняеми бяха 58 души. По това време този демонстративен процес продължаваше вече 7 години, а властите създаваха образа на „ъндърграунда на Ал Кайда“, който е в Кабардино-Балкария. Когато през 2014 г. генерал Меликов стана пълномощен представител на Путин във Федералния окръг Северен Кавказ, а Юри Коков стана лидер на републиката, от Москва дойде заповед всичко това да завършва бързо. Тимур ходеше на всяко заседание и пишеше подробни стенограми от този срамен процес. В резултат на процеса хората, които са били задържани с оръжие в ръка, получиха по 7 години затвор, а Расул Кудаев, за когото нищо не беше открито, получи доживотна присъда и отиде в „Черния делфин“ [така е известна федералната изправителна колония номер 6 на Руската федерация в района на Оренбург – бел. ред.]. В делото се казва, че е „участвал в убийството на полицай“, чието име дори не е посочено, а не е посочено, тъй като никой не е бил убит в района, в който се е намирал Кудаев (той е бил вкъщи през целия ден, много журналисти, които са му се обадили в този ден, за да го попитат какво става, свидетелстват за това). Кудаев беше признат за виновен, защото властите трябваше да установят връзка с Ал Кайда, а Кудаев преди това беше в Гуантанамо (въпреки че американците дори не повдигнаха обвинения срещу него) и беше идеален за тази роля.

За всичко това Куашев пишеше подробно. А след това идва заповед за бързо завършване на всичко, макар че юридически това е невъзможно – само присъдата трябваше да се чете около шест месеца. И те я прочетоха за няколко дни. И, разбира се, те бяха възпрепятствани от човек, който постоянно ходеше на този съдебен процес и съобщаваше всички подробности за него.“

Куашев непрекъснато получава заплахи – той е един от малкото независими журналисти в региона, местните власти и силите за сигурност постоянно му оказват натиск. Веднъж под вратата му е хвърлена кутия с жици и надписът „подарък от чичо за Тимур Куашев за пистолет Калашников“ (правописът е запазен). Докато Тимур отиде в полицията, кутията изчезва. Получава заплахи и през 2014 година.

Въпреки че Тимур Куашев има много недоброжелатели, именно контролираният от ФСБ процес над „терористите“ е способен да се превърне в основната причина спецслужбата да му обърне специално внимание.

Любопитно е, че както Мачикин, така и Матюшин, съдейки по данните къде паркират автомобилите си, работят във Втора служба на ФСБ, която носи самоироничното име на Службата за защита на конституционната система. От 2006 г. Втора служба се ръководи от армейски генерал Алексей Седов, родом от Санкт Петербург. Според център „Досие“ [НПО, създадено от прокудения от Русия милиардер Михаил Ходорковски – бел. ред.] Седов е протеже на милиардера Роман Ротенберг, бившия кмет на Санкт Петербург, Георги Полтавченко и „президентския масажист“ Константин Голошчапов. Втора служба се занимава с политически активисти в Русия (макар че преследва и истински бандити и екстремисти – например тя е тази, която се е справила с бандата на Джако и неонацистката група БОРН).

Активистът

Убийството на Руслан Магомедрагимов

На 24 март 2015 г. в Каспийск (предградие на Махачкала) Руслан Магомедрагимов, активист на регионалното обществено движение „Единство“ („Садвал“),е намерен мъртъв. На този ден, около обяд, той звъни своя познат, за да обсъдят планирана среща на езиковия фестивал в Лезгин. Но той не доживява до срещата. Тялото му е намерено около 14:00 – 15:00 в парк край морето, а колата му е намерена на около четиристотин метра от мястото на инцидента, в отдалечен, закътан двор на къща № 24 на ул. Ленин. Според приятел яна починалия, Ислам Кличханов, видеорегистраторът, както и два от трите му телефона, са изчезнали от колата. Разследващите, пристигнали на местопроизшествието като част от предварителната проверка, открили следа от чужди обувки в колата. Според официалната версия Руслан е починал от задушаване, въпреки че не са открити следи от насилие. Роднини на починалия твърдят, че на врата на Магомедрагимов се виждат две точки, подобни на следи от инжектиране със спринцовка.

През януари 2015 г. лекарят от групата на отровителите на ФСБ – Иван Осипов – лети два пъти за Махачкала, всеки път само за няколко дни. От 11 до 16 март 2015 г. Кудрявцев лети до Махачкала. И накрая, няколко дни преди убийството, на 20 март 2015 г., Иван Осипов отлита за Владикавказ (4 часа с кола до Каспийск). 2 дни след убийството Осипов се завръща в Москва. Ако в случая на Тимур Куашев броят на пътуванията на отровители изключва всякаква възможност за съвпадение, то в случая с Магомедрагимов можем да говорим само за висока степен на вероятност, тъй като основният участник тук е Осипов, а той е имал и други пътувания до Махачкала, така че тук вероятността за съвпадение не може да бъде напълно изключена. Заслужава да се отбележи, че за местните служители по сигурността и престъпните групи убийството чрез инжектиране чрез спринцовка е изключително нехарактерен начин на действие, а начинът на убийство на Тимур Куашев е много сходен, което прави дори малък брой съвпадения в полети достатъчна причина да се предположи участие на бригадите за убийства с отрова на НИИ-2 на ФСБ.

Като активист на обществената регионална организация „Садвал“ Магомедрагимов защитава правата на лезгините [един от коренните народи на Кавказ, намиращ се в Южен Дагестан и Северен Азербайджан – бел. ред.], а също така застъпва идеята за обединение на лезгините в Русия и Азербайджан чрез създаване на автономна единица под името Лезгистан. Въпреки факта, че дейността на организацията е безобидна, служителите на ФСБ я възприемат като враждебна, тъй като спецслужбата често реагира много агресивно на организации, пропагандиращи идеята за „национална автономия“ в различни региони на Русия. Точно една година след отравянето на Магомедрагимов, на 20 март 2016 г. в Махачкала, председателят на Садвал Назим Хаджиев беше намерен мъртъв в апартамента си. Според официалните данни той е починал в резултат на множество прободни рани. В тези дни на 2016 г. никой от групата на отровителите не е бил в града, но самият факт на убийството на лидера на „Садвал“ кара човек да мисли, че именно дейността в рамките на това движение може да е причината за убийство на Магомедрагимов.

Патриотът

Убийството на Никита Исаев

На 16 ноември 2019 г. Никита Исаев, лидер на движението „Нова Русия“, почина във влака от Тамбов за Москва. Малко преди пътуването си до Тамбов, ръководителят на партия „Справедлива Русия“, Сергей Миронов, го назначава за съветник по регионалното развитие. Задачата на Исаев в Тамбов е да подбере кандидати за партията и да ги подготви за изборите.

Свидетел на смъртта на Исаев е неговата помощница и (според нея) любима Алина Жестовская (Лвова). Ето как тя описва събитията: „Нощем се събудих, взех телефона. Часовникът показваше 01:12. После Никита се събуди, поиска ми чехлите и отиде до тоалетната. Нямаше го дълго време. След това влезе, наведен. Скочих, помислих си по някаква причина, че в коридора някой го е намушкал в корема. Доближавам го, а той ми казва: „Отровил съм се, отровил съм се, изглежда.“ Не можеше да каже нищо повече. Краката му не го държат, очите му се въртят назад, той се клати. Опитвам се да го сложа на леглото, за да отида до кондуктора на влака. А той е по-тежък от мен. И заедно падаме на пода.“

Алина вика кондуктора, но е невъзможно да се спре влака веднага – наоколо имало само гори, а на най-близката спирка дори няма фелдшер-акушерска станция. Трябвало да се отиди до следващата гара – Узуново – което отнема около час. Междувременно, пулсът на Исаев вече не се усеща, зениците му не реагират, пръстите и устните му посиняват. Когато влакът пристига на гарата, дошлите лекари го обявяват за мъртъв. Още преди идването на резултатите от изследванията, тялото е кремирано (според бившата съпруга това е било волята на починалия), а когато прегледът е завършен най-накрая, официалната диагноза е инфаркт. Жестовская, скоро след описаните събития, започва да казва, че Исаев е починал от инфаркт и всеки, който говори за отравяне на Исаев (или за отравяне на Навални), е просто PR.

Съдейки по анализа на движенията на отровителите, познати ни от ФСБ, те започнаха да следват Исаев по време на пътуването му до Челябинск през декември 2018 г. Сравнявайки данните от полетната база данни с известните пътувания на Исаев, за които той пише в социалните мрежи, намерихме 7 съвпадения в града и датата на пътуването (без да се брои последното му посещение в Тамбов), и най-вероятно имаше повече кръстовища, като се има предвид непълнотата на базовите полети, с които разполага Bellingcat. В бригадата, работеща за Исаев, имаше двама отровители, които са известни с покушението върху живота на Навални – Алексей Александров и Иван Осипов (и двамата с медицинско образование).

Лекарите-убийци на ФСБ Алексей Александров и Иван Осипов

Има и трима други служители на ФСБ – Александър Самофал, Виктор Кравченко и Михаил Тихонов.

Вляво на снимката можете да видите под какви имена те са въвели номера на Кравченко в контактите си в телефон

Любопитно е, че по време на пътуването до Тамбов, където се е случило отравянето, никой от тях със собствените си имена не е открит в базата данни, което означава или използване на други имена, или почистване на базата данни, или факта, че убийците са използвали автомобил (от Москва до Тамбов са приблизително 5 часа път с кола). Успяхме, обаче, да разберем от телефонните метаданни на един от петимата отровители, че той наистина е бил в Тамбов на 1 ноември 2019 г. Не можем да кажем кой от петимата, тъй като Bellingcat подозира, че тази информация може да застраши нейния източник.

Приятели и роднини на Исаев не крият факта, че той е имал тесни контакти с президентската администрация още от времето на Сурков [Владимир Сурков е зам.-шеф (и първи зам.-началник) на президентската администрация на Руската федерация по времето на Елцин и Путин, след това заместник-министър председател на РФ, а допреди 1 година – помощник на президента Путин – бел. ред.] и е бил абсолютно лоялен към Кремъл като политик. Той си сътрудничи например с Василий Якеменко [създател и вдъхновител на няколко проправителствено настроени младежки организации в Русия – бел. ред.], а наскоро активно общува и с Александър Малкевич (дясната ръка на Евгений Пригожин – т.нар. „готвач на Путин“, новоизпечен руски милиардер, който е свързван с руските тролски фабрики в Санкт Петербург и с частната армия „Вагнер“ – бел. ред.). Той често говори по държавни канали, критикува Навални, въпреки че се смята за опозиция и изгражда политическата си дейност върху борбата за опазване на околната среда в регионите. Освен това, през 2019 г. той има добра кариера в партия „Справедлива Русия“, заместникът Олег Шейн го запознава с шефа на партията Сергей Миронов, те се договарят за сътрудничество и ако всичко върви по план, през 2021 г. Исаев щеше да бъде номиниран в Държавната Дума от така наречените „есери“ [от името на партията „Справедлива Русия“ – бел. ред.].

И все пак, нещо може да е притеснявало Исаев. Негови роднини и приятели си спомнят, че от юни 2019 г. той е обсъждал възможността да изведе семейството си в чужбина (не е говорил за заплахи, но негов познат, който е говорил с него през юни, твърди, че в този момент той „явно се е чувствал зле„). Също така, двама души, близки до Исаев, казаха, че малко преди смъртта му, той започнал да подозира, че Алина Жестовская „му е внедрена“ и ще се отърве от нея. Жестовская се среща с Исаев във влака, започна да работи безплатно за него и скоро заменя част от екипа му, като поема техните отговорности, включително да контролира графика му.

Никой от обкръжението на Исаев няма правдоподобно обяснение как проправителственият „патриот“ не може да угоди на ФСБ. Конфликтите с регионалните власти едва ли са могли да бъдат причината за убийството – роднините и познатите на Исаев са сигурни, че ако федералните власти са били недоволни от някоя от неговите дейности, те просто е било достатъчно да му го намекнат. Една от хипотетично възможните интерпретации на събитията може да бъде, че Никита Исаев е работил не само за движението си, но и за руските специални служби, например за СВР [на руски език – Служба внешней разведки Российской Федерации, известна със съкращението СВР – службата на руското външно разузнаване – бел. ред.] – честите му пътувания в чужбина, включително като „служител на застрахователна компания“ и „специалист по изноас“, са могли да бъдат идеалното покритие за такава работа. Освен това фактът, че той бързо намира разбирателство със Сергей Миронов, говори в полза на тази хипотеза (сред най-близките помощници на Миронов има двама офицери от СВР). В този случай нещо в действията на Исаев, което може да се тълкува от спецслужбите като предателство, може да е станала причина за убийството. Все още нямаме данни, които да подкрепят тази хипотеза.

* Част от екипа на Bellingcat е Йордан Цалов – един от създателите на нашата медия и нейни бивш главен редактор

SHARE