SHARE

Здравейте, избиратели! Как сме! Не съм очаквал, че светът ни ще потегли в днешната си посока. Не съм очаквал и че страната ни ще потегли в днешната си посока. Честно да си призная, малко ми е трудно да призная онези години, в които съм кипял от възмущение по различни поводи, да ги признавам за „златни“, за „спокойни“ и за „успешни“. Но сега, като поглеждам назад, към 2010 г., към 2007 г., към 2000 г.,  си казвам – „Ей, не оценихме това, което имахме, и не опазихме това, което имахме!“. Но жалбата по миналото не е продуктивна стратегия. Ако си спомните „Старецът и морето“ на Хемингуей, накрая от голямата тлъста риба остана само скелетът, като спомен от славното минало.

Пасивният поглед да гледаш как акулите си отхапват по някое парченце от успеха ти очевидно не е добрата стратегия. Трябва успехът да е по-силен от акулите.

Живея повече от половината си съзнателен живот измежду и в дискусии как да се оправят нещата (безлично), как да се оправим (активно, от първо лице) и кой ще ни оправи (онзи от машината). Истината е, че това, което ни пречи да виждаме добре печелившите стратегии и истинският инициатор и мотор на промените е охлювената  скорост на очовечаването, инертността му, плюс непрекъснатото му лъкатушене. Моето дълбоко вярване е, че този мотор сме ние. Ние сме автори на съдбата си и ако трябва да критикуваме някого, това трябва да сме, най-вече самите нас.

Дори аз, да ви кажа, имам едно такова чувство, че отворихме кутията на Пандора.

Как ще изглежда България след изборите?

Като си говорим за кутия на Пандора, в която като подаръчен пакет от соца, в който има и „Шогун“ и биографията на Луис Корвалан, боговете пратили на човечеството кутия (или делва, стомна, гювече с капак или подобен вместителен, но херметично затворен съд), в която имало от всичко – и от умерено приятното, и от крайно неприятното. Само след счупване, отваряне, открехване на съответния обект се оказало, че хубавите неща били по-леки и се издигнали към небето, а лошите се утаили между хората и хората (или по точно – един ключов член на човешката раса, твърде сексистки нарочен от древните гърци) поради прекомерно любопитство (или любознателност), превеждано на български и с фразата „я да видим какво ще стане, ако…“, счупил стомната, отворил делвата, повдигнал капака на кутията и видял какво ще стане – тоест от подаръчния комплект получили страданията и мъките веднага, а хубавите неща щял да получи после, за които напомняла Надеждата.

И така и с нас стана – получихме в аванс мъките, а останалото обеща да дойде, ама друг път.

Иначе вече между нас се разхождат – Политическото Насилие, което изкристализира в персонален кьотек срещу кандидат за народен представител и беше потопено в блатото на тишината. Ей там върви и Чудовищната Манипулация под формата на 500-700 страници кафяви „книги“, разпространявани безплатно заедно с „вестници“ и хиляди анонимни „публикации“. В Народното събрание Голямата Подмяна намества закръглени задници в столовете на „лявото“, „дясното“ и „либералното“, което виси като табелки в Европарламента, но вече не значи абсолютно нищо за никого тук, в кутията/делвата/стомната/държавата на Пандора.

Това е то животът във, със, до кутията на Пандора. Къде изчезна Доброто? Защо Надеждата е толкова тънка, крехка и прозрачна.. И защо е толкова далеч?

Ние сме на ход, а пред нас стои цяла пустиня, която ние самите днес, вчера, преди пет години, преди осем години, преди петнайсет, преди двайсет и седем, преди седемдесет, преди сто и две… преди хиляда и четиристотин си направихме.

Но нямаме избор. Вървим, търсим вода, търсим оазис, не спираме. Вървим, вървим, вървим, докато излезем от другата страна. Тук на това времемясто няма какво да правим.

Снимка: REUTERS/Stringer 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.