SHARE

От Цветан Толев

Последните 5 години бях на всяко едно от шествията на София Прайд. Но тази година, 2021, е годината, в която най-много се страхувам да отида. Обмислям от доста време дали да отида, дали да покажа открито себе си, въпреки заплахите и нападките. В мен продължават да се борят смелост, гордост, очакване, притеснение, съмнение и страх.  

В последните няколко месеца станахме свидетели на толкова много контра-протести срещу Прайда и като цяло срещу ЛГБТИ хората. Големият протест срещу Бургас Прайд ме накара да се изплаша за това какво може да ми се случи отивайки просто в друг град на екскурзия. Ако някой разбере, че съм гей, може да последват много неприятни неща. А това е всекидневният живот на някои ЛГБТИ хора, които живеят в малки градове и средата не им позволява да изразят и покажат себе си. Възхищавам се на хората в Бургас, които бяха на прайда и показаха, че ЛГБТИ хората, не са само в София, че ние сме из цялата България и сме част от нея.

Протестите продължиха с бойкота на представянето на една детска книжка и прожекциите на филми на ЛГБТИ тематика. Тези ‘въстания’ срещу ЛГБТИ хората са ми ужасно странни, при положение, че събитията се случват всяка година, но тази година специфично, контра реакциите са много чести и засилени. Замислям се дали тази година, която прекараме затворени по домовете си, не е повлияла на отношението на някои хора. Дали затворени в себе си не сме се озлобили към външния свят? Дали от страха от Ковид-19 забравихте какво е да сме съпричастни към някого и какво значи да си човечен? Забравихме ли какво е съчувствие? Или може би тези протести са поредната политическа атака с цел разделяй и владей?

Все повече и повече се изненадвам на омразата, която някои лица показват срещу ЛГБТИ хората. Като чета коментарите в социалните мрежи започва да ми тежи, да се притеснявам за живота си, започвам да си представям как този човек е пред мен и ми казва тези неща в лицето. Може да не са директно насочени към мен, но аз ги усещам така, защото са насочени към ЛГБТИ хората, от които аз съм част. Все едно по някакъв начин им пречим на техния личен живот. А всичко, което искаме е просто да може да се чувстваме свободни да бъдем себе си. Да не се притесняваме, че зад всеки ъгъл дебне поредната потенциална атака към нашия живот.

Всеки път, когато чуя поредната новина, за протести и размирици покрай някое събитие, започвам да се замислям за обществото, в което живеем и дали в някакъв момент, животът ни ще се подобри. В мен започва да се надига един страх за моето съществуване. Започвам да се замислям дали нещата наистина ще се подобрят, дали не е по-добре да замина за чужбина, където ЛГБТИ хората за приети и имат равни права. Особено последните няколко месеца и случките в тях ме навяват на мисълта, че нещата се връщат назад, към миналото и към времето, което нито се е говорило за ЛГБТИ хора, нито се е приемало, че съществуват.

А ние сме тук. Ние сме твоите близки, ние сме твоите колеги, ние сме твоите племенници, внуци, деца. Ние сме толкова част от живота, колкото и всички други. И ние искаме да имаме семейство и да остареем заедно с някого. Но това за нас е невъзможно в България. И затова продължаваме да се борим за своето бъдеще и за своите мечти. Продължаваме да показваме своята гордост и решителност, продължаваме да показваме своя глас и своята всеотдайност.

Прайдът е шествие за отстояване на равноправие към всички. За търсенето на човечността у хората и съпричастността. Той е празненство на самите нас, празненство за пътя, който сме изминали, намерили сме себе си и сега отстояваме себе си. За това че, въпреки трудните моменти и обществото, в което живеем, сме успели да заявим и докажем себе си като стойностни хора. 

Очаквам с нетърпение момента, в който отново ще се съберем, ще се видя с приятели, ще танцуваме и ще се забавляваме. Ще се запознаваме с нови и интересни хора, които споделят нашите възгледи и  чувства. Самата атмосфера на София Прайд е толкова енергизираща и захранваща, толкова много прекрасни хора се събират на едно място да подкрепят една цел – равни права за всички. 

Затова независимо от всичките протести, нападки и заплахи, аз отново ще отида на София Прайд. Отново ще мина по улиците на столицата, развявайки знамето на дъгата. Отново ще скандирам за равни права и за живот без страх, защото страхът се превъзмогва като се изправиш пред него. Независимо от контра-протестите, от размириците и обидите, отново ще съм пред паметника на Съветската армия със своите приятели и ще се борим за нашите права, ще празнуваме това, което сме – хора.

*Цветан е на 28 одини. Завършил е Астрофизика и Оптика и спектроскопия във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Обича да чете, пътува, да реди пъзели и да пише разкази.

Фотограф: Михаела Витанова

ТерминалНО подкрепя София прайд. Подкрепи го и ти!

SHARE