Русия никога не е спирала да създава безпокойство около и на Балканите. От началото на украинската криза високопоставени западни държавници, включително държавният секретар на САЩ Джон Кери, германският канцлер Ангела Меркел и ръководителят на въшните работи и отбраната на ЕС Федерика Могерини, са говорили публично за заплахата от руско влияние в бивша Югославия.
Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина отказаха да приложат санкциите на ЕС и САЩ срещу Москва. А Русия забърква проблеми в местната им политика. Тя закриля размирния президент на Република Сръбска Милорад Додик, който показва интерес към идеята за референдум за независимост от централната власт в Сараево и западните сили.
През септември 2016 г., точно след парламентарните избори в Черна гора, властите в Подгорица обявиха, че са предотвратили преврат, изготвен от предали ги служители в сигурността и руските служби. Като превратът е целял да възпре приемането на страната в НАТО.
Някои дори виждат размирната ръка на Кремъл зад хроничната криза, обхванала Македония.
В допълнение в Сърбия избраният президент Александър Вучич се опитва да балансира между преговори за членство в ЕС и работа с НАТО, докато си сътрудничи с Москва по отношение на сигурността и отбраната.
Нищо чудно, че Русия е по всички медии тези дни. От руска гледна точка Балканите не са приоритет, каквото и да говорят безбройните почитатели на Путин в региона, а в това число и в какво вярват неговите опоненти.
Има въпроси, които стоят далеч на по-преден план във външнополитическата стратегия на Москва: отношенията със САЩ, продължаващата война с Източна Украйна и интервенциите в Сирия. Въпреки всички приказки за вековни традиции и общи православни ценности Югоизточна Европа е в най-добрия случай странично шоу.
Не е зле да си припомним, че същият Путин, който днес се представя за превъплъщение на отбраняващ южните славяни цар от XIX в., бе човекът, оттеглил руските миротворци от Косово и Босна през 2003 г. Тогава той виждаше Балканите като ненужен проблем от времето на Елцин през 90-те.
Тогава и сега основното притеснение на Кремъл беше и са отношенията със САЩ и големите държави – членки на ЕС. В началото на своето управление Путин преследваше политика на сближаване. По-късно – особено откакто се върна в Кремъл след размяната с Медведев от 2008 до 2012 г. – той започна да им се противопоставя. Убеден че Западът му крои смяна на режима в Русия, както той твърди, че се е случило в Украйна.
В отговор Путин и неговата свита се възползват от слабостите на Запада – техните крайнодесни и крайнолеви партии в ЕС, и от дълголетното напрежение на Балканите – слабото звено на Европа.
Русия не иска да замени Запада на Балканите. Тяхната цел е да създадат проблеми на ЕС и САЩ, като задействат връзките с приятелски настроени политици, бизнес елит, духовенство, интелигенция и групи в гражданското общество. Идеята им е да създадат максимално много неприятности с възможно най-малко средства.
Тяхното основно постижение е, че създадоха убеждението в медиите, както и у масата, което се вижда от социологията, че Русия е на равна нога със Запада. Въпреки че тя изостава, що се отнася до обективни критерии като военно разположение, дял в търговията и инвестициите на Балканите, количеството финансова помощ и интензитета на културните връзки и обмен. Например броят на сърбите, които работят, учат се и посещават Германия, е по-голям в сравнение с броя на онези, които правят същото в Русия.
Въпреки това в настоящите времена често това как нещата изглеждат е най-важно. Социологическите проучвания в Сърбия, Република Сръбска, Македония и дори в членките на ЕС и НАТО България и Гърция показват устойчиво високи нива на подкрепа както за Русия, така и за Путин.
Истината е, че почти всички имат интерес в преувеличение на руското влияние. Така Русия се представя като по-могъща и заплашителна, отколкото в действителност е, за да подсили ръката си срещу Запада. Нейните балкански рупори само това чакат, за да се присъединят към хора. Онези, които са границата като Вучич, използват Русия, за да търсят по-добри сделки с ЕС и САЩ. Междувременно други, които надигат вой за намесата на Москва като некоронования владетел на Черна гора Мило Джуканович, могат само да се радват от това, че могат да отклонят вниманието на света от липсата на върховенство на закона в собствените им страни.
*Текстът е преведен от секцията с анализи на сайта на European Leadership Network. Удебелените места в текста са на „Терминал 3“.
