Пет протеста са проведени досега, организирани от родители на деца с увреждания, близки и приятели с конкретни искания към властта. Те са провокирани от “липсата на воля за промяна в политиките, насочени към хората с увреждания”, се казва в поредното писмо до всички институции и още: “С Бюджет 2017 г. беше прието диференциране на социалните плащания според процент увреждане на децата, но пълнолетните лица отново бяха забравени от властта. България е единствената страна в Европейския съюз, в която хората с увреждания и родителите на деца с увреждания всяка година кандидатстват за личен асистент и се молят да бъдат одобрени. В Европа човекът с увреждане разполага с бюджет за лична помощ и има свобода и избор да го управлява. Поради липса на официална статистика за броя на децата/лицата с двигателни, умствени или други увреждания у нас липсва и адекватна социална политика, която да задоволи потребностите им.” Цялото писмо можете да прочетете тук.
Днес от 11 часа започна 6-ият национален протест за правата на хората с увреждания. По този повод публикуваме личната история на една майка. Йовка, майка на Йоана, разказва:
На 18 април е протестът на хората с увреждания и техните близки за реформа и Закон за личната помощ.
И аз като родител на дете с увреждане ви насърчавам да питате.
Питайте! Питайте колко струва една подходяща инвалидна количка, когато срещнете семейство с трудноподвижно дете в парка. Струва повече от колата им!
Попитайте ги дали държавата ги подкрепя, защото 1/10 от сумата на количката не е подкрепа за закупуването й.
Попитайте ги колко струват терапиите – рехабилитатор, логопед, психолог, кинезитерапевт и още. И колко често трябва да се правят.
Попитайте ги с какво са ги подкрепили национално представените организации, които получават милиони, за да променят възможностите на хората с увреждания.
Но когато получаваш толкова много пари, не може да критикуваш тези, които ти ги дават, защото ще бъдеш сменен с някой друг.
Ето затова толкова години няма промяна в качеството на живот за хората с увреждания.
Ето затова толкова зими поред умират хора с увреждания от глад и студ, след като умре единственият им жив роднина.
Попитайте родители колко много документи и седмици по институции им отнема да съберат целия набор за кандидатстване по програмите за асистент. За да са асистенти за по 2 часа. Ако изобщо успеят да се класират.
А аз мога да ви разкажа от първо лице за държанието на служителите, които се държат така, че те разплакват. За комисиите на ТЕЛК, които преди години бяха по 5-има специалисти, а миналата година само един медик, който ме гледаше с онзи поглед „ах, горката балама“, докато говорех какво правя за дъщеря си и по какви начини уча с нея, за да напредва. И който след това намали драстично процента инвалидност, даден от комисиите преди него.
Ако дойдете на протеста, ще можете да говорите с много родители и хора с увреждания. А ние ще сме благодарни за всеки час подкрепа, отделен от забързаното ви ежедневие!
Има достатъчно пари, отделени за подкрепа, просто не се изразходват ефективно, рационално и с мисъл.
И аз като родител не искам пари. Искам подкрепа в училище, на тренировки, след това за подходяща и адаптирана работа.
Така необходимият Закон за личната помощ!
И за това е този 6-и поред протест.
18 април, 11:00 ч., пред президентството.
*Снимка: Ладисав Цветков/bTV от протеста със същите искания на 6 април 2016 г.
