SHARE

Половината ми приятели отдавна заминаха да учат и живеят другаде. Имам приятел, който първо пробва в България – влезе в това, което имаме като „университет“, и там бързо откри тайнството на българското студентстване – четири-петгодишно безделие, водещо до четирисет-петдесет години посредственост. Но сделката с губене на времето е изгодна както за университета, така и за много студенти – та за това и системата работи така. Тя обаче не бе изгодна за него, затова той се отказа и днес учи в Англия.

Друга приятелка реши да ѝ даде шанс на системата.  Тя е доста амбициозна и интелигентна и записа „най-престижното“. Търсеше как да си запълни времето с всякакви инициативи, стажове и работи. След три години ѝ писна от самозалъгване, поиска да се махне и се махна. Засега за малко.

На мен също ми се маха. Не от вчера, но след вчера още повече. Провелият се първи тур на президентски избори бе олицетворение на тинята, в която сме. 21 кандидати и никаква перспектива. Цецковщина и Цецовщина, ксенофобия и Динковщина, путинофили, мутри и референдум с безплатни концерти.

Но защо Канада? Много са местата и с по-добри перспективи и образование, но за последната година Канада се превърна в нещо повече – символ – на откритост, отвореност, закриляне на слабите, борба за равни права, свобода. Защото Канада се превърна в държава с кауза – да разпространи нормалността, да докаже, че интелигентната, експертна политика води до резултати за разлика от политиканстването чрез страхуване и крепостнически зависимости на различни нива.

Защото техният премиер има послание към света – нормалността печели. Посланието на нашия премиер към света е – искам пари от ЕС. Защото техният премиер се хвали с това на колко бежанци е дал жилетки, а нашият с това колко папи са го галѝли по главата и как му върви строежът на оградата, която да го пази от бежанци.

Защото техният премиер няма комплекси и не печели избори с мутренски трикове. За разлика от това в България няма друг начин за печелене на избори, защото битката на идеи отдавна е загърбена, а липсата на реформи е запълненена от празнодумия и демагогия. А „ценности“ е мръсна дума, просто защото управляващите не я разбират.

Защото за една година Джъстин Трюдо има вече няколко реформи зад гърба си – включително конституционна промяна на начина на избиране на сенатори и данъчна реформа, при която се намаляват данъците за средната класа. В България реформите се провеждат така, както преди половин век се е градял комунизмът – постоянно, от всички и без резултат.

Защото Джъстин Трюдо замени консервативния премиер Стивън Харпър, който е и отявлен путинофоб, като бързо стопи резервите, че като модерен либерален лидер ще обърне лицето на Канада към Москва. Което означава, че канадците са избирали между двама лидери, обединени от позицията си за ролята на Путин в съвременния свят, но разделени от другите си принципи и ценности. Иска ми се и аз да имам такъв избор.

И, честно казано, защото в Канада няма да имам „удоволствието“ да си избирам държавен глава. Особено след тези избори тази мисъл ми топли сърцето. Там тези неща са уредени за следващия век – сега е Елизабет, след нея Чарлз, след това Уилям и после е Джордж – всички те знаят как да говорят, не харесват селянията, уважават традициите и ценностите и показват уважение към своя народ (може би без Джордж, защото е на три, но за него има време).

Или накратко – защото държавата, в която живея, е символ на липсващата перспектива и вопиющата посредственост. В нея институциите са фасада, а думи като „университет“ и „реформа“ са изпразнени от съдържание. В нея народът псува, но тайничко си обича безделието и простотията.

Канада е символ на точно обратното. А дали наистина е такава? Не знам. Но предпочитам да отида и да видя колко близо е до идеала и колко далеч от калта, наместо бавно да потъвам в родното калчище.

* На снимката канадският премиер Джъсти Трюдо с едно от трите си деца на Хелоуин тази година пресъздават образи от „Малкият принц“