От Гери Пеев, журналистка от български произход, живяла в Нова Зеландия и работеща за британски медии
В The Spectator, едно от най-старите съществуващи британски седмични списания с почти 200-годишна история
Вярата на баща ми в комунизма се изпарила по време на една лятна непосилна работа на едно от българските пристанища в Черно море. Подобно на всички добри млади български комунисти, той трябвало да положи няколко месеца усърден труд по време на университетските ваканции, работейки като докер, преди да се върне отново към обучението си наесен. Тогава видял как работи икономиката – или по-скоро как не работи. Всичко опирало до това, как да излъжеш системата. Най-добрите работни места и най-доходоносните дейности отивали за членовете на партията и техните марионетки. Затова започнал да работи по свой план за бягство. Години по-късно той напуска работата си като юрисконсулт в българско посолство в Близкия изток и избягва на Запад.
Често се чудя какво би станало, ако нашето семейство беше останало, като се има предвид, че моята родна България вече е член на Европейския съюз. Но не отнема много време, четейки вестниците в страната, да разберете колко малко се е променило. Конспирацията и параноята остават, но този път се подпомагат и подсилват от милиардите европейско финансиране. И докато тези, които управляват страната, говорят проевропейски, те не изпитват проблеми с Брюксел. Това е скандал. Но малцина извън пропадналата държава ги е грижа за него.
България е носител на съмнителното отличие да бъде с най-високо ниво на корупция в ЕС, според Transparency International. Но едва сега скандалите около настоящия премиер Бойко Борисов – бивш пожарникар – най-накрая получават известно международно внимание. Снимки на Борисов, който спи в спалнята си с 9-милиметрова пистолет Glock и пачки от 500 евро, напълнени в чекмеджето му, са публикувани и изпратени по целия свят, както и записи от телефонните му разговори, преливащи от нецензурни думи и заговори. Борисов се опитва да отклони вниманието от снимките, като се аргументира (в общи линии), че едва ли не министър-председателят на най-корумпираната държава-членка на ЕС трябва да спи с пистолет. Неговите врагове го били преследвали и той казва: „Това, което липсваше, беше малко момче до мен.“
Но дори и в страна, в която корупцията е ежедневие, всичко това повдига въпроси. Акцентът на продължаващите антиправителствени протести са връзките на Борисов с двама души: Ахмед Доган, който ръководеше етническата турска партия в България, и Делян Пеевски, който контролира повечето вестници. Протестите избухнаха миналия месец, след като стана ясно, че правителствените служби за сигурност охраняват луксозния черноморски комплекс на Доган, като блокират достъпа до обществения плаж наблизо. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, който сега оглавява антикорупционната партия „Да, България“, пристигна с гумена лодка на плажа, като заяви, че иска да постави българското знаме в пясъка. Той засне акцията на мобилния си телефон, пусна го в социалните медии и последва пълен хаос. Основният въпрос, който хората задават: защо Борисов позволява парите на данъкоплатците да бъдат използвани за осигуряване на сигурността на частен милиардер?
Много трудно удържим аргумент, но Борисов все пак намери съюзници в транснационалната Европейска народна партия, най-голямата група в Европейския парламент. Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП, публикува изявление в подкрепа на „борбата срещу корупцията“ на българското правителство. Докато протестите все още продължават в страната – а българските граждани скандират „мафия“ пред собствения си парламента – борбеният Борисов някак си си осигури пакет от 29 милиарда евро от ЕС. Един от протестиращите носеше плакат, с който пита: „ЕС, слепи ли сте?“
Най-вероятният отговор е, че ЕС вижда само това, което иска да види. Борисов се позиционира като единствения лидер, който може да задържи България на проевропейска траектория и това изглежда е достатъчно за Брюксел. Един от моите български източници с връзки в ЕС, ми каза, че Борисов се разглежда като посредник по отношение на Турция: „В Брюксел е добре известно, че ако Меркел иска да стигне до Ердоган, тя ще трябва да мине през Борисов. Той е политическо лице на повикване: докато продължава да казва „да“, ще получава златния си душ от евро.“
Това може да се окаже и краткосрочна стратегия. Българите вече се питат кой друг е в мрежата на Борисов и дали тя може да включва и определени сили извън парламента, които по никакъв начин не са приятелски настроени към европейските интереси. Поддържаните от ЕС планове за тръбопровод, който би намалил зависимостта на България от руския газ, многократно са били възпрепятствани от българската държава и – някои казват – от руските интереси в страната.
Юлиан Попов, министър на околната среда в предишно българско служебно правителство, заявява, че страната му предлага лесни стратегически избори за Москва: „Югоизточна Европа е най-евтиният начин за Русия да дестабилизира ЕС. През последните 30 години съществува вакуум, способстващ корупционните сили да влияят върху нещата.“
Сега Борисов е под натиск да подаде оставка, но далеч не е сигурно, че ще го направи. Независимо кой е отговорен, казва Попов, „ЕС трябва да направи много по-задълбочено проучване на стратегическата корупция. Голяма част от парите могат да бъдат осчетоводени на хартия, но ЕС трябва да проучи кой получава договорите и колко компетентна е инфраструктурата, която се създава. Те всъщност възнаграждават лоялността за сметка на върховенството на закона.“
Красен Станчев, професор по икономика в Софийския университет, твърди, че паричните средства на ЕС се насочват към корупционни сили в България по два начина. Единият е чрез директно разпределяне на средства за предприятия, собственост на Борисови другари. От 200 милиона евро, които наскоро бяха дадени за построяване на селски къщи за гости, голяма част от тях се насочиха към приятели и семейства от правителствения и политическия елит. Другият канал е финансирането на националната инфраструктура, което може да бъде направено така, че да изглежда напълно законно. Проектът за изграждане на магистрала ще бъде разделен на отсечки от 10 до 20 километра, възпирайки международните компании да участват в търгове. „Това прави пътя по-скъп за изграждане“, казва Станчев. „Струва три пъти повече да се изгради километър магистрала в България, отколкото в Норвегия, въпреки терена и цената на труда в Норвегия.“
И Брюксел изглежда щастлив, гледайки настрани. Иванов подозира, че толерантността на ЕС към Борисов като техен посредник за Турция сочи далеч по-дълбоки пороци. „Една империя залязва в момента, в който позволява нейната гранична политика да се определя от местните военачалници“, каза той наскоро. „Някой в Берлин прави циничната калкулация – милиард повече или по-малко, на кого му пука? Стига да купуваш добрите услуги на Борисов и да го държиш стабилен … на кого му пука за някакви „разкрития“?“
По този път интересите на обикновените българи са забравени. Те все още живеят в клептократична държава. И всичко, което могат да направят, е да се питат защо толкова малко се е променило в страната им.
