SHARE

Честит Ден на конституцията и честит празник на всички колеги, които са избрали правото за път на своя живот и за които думите на Целз, че правото е изкуство за доброто и справедливото, са същност и смисъл на принадлежността към юридическата професия!

Честит празник и на всички неюристи, които разбират ценността и значението да живееш в правова държава и се борят България да бъде такава държава! Нека днешният ден да не е просто повод за клиширани формални поздрави, лишени от истинско отношение към смисъла на нашата професия. Към същността на правото в едно цивилизовано общество.

И нека, като се поздравяваме, нито за миг да не забравяме, че 16 април е празник на бългатските юристи, защото на този ден през 1879 година е приета първата българска конституция. Това е денят, в който България тръгва по дългия и труден път на изграждането на европейски модел на правен порядък, основан на върховенството на правото, а не еднолична или колективна деспотична власт, изначално несъвместима със свободата на личността и обществото. С елементарното човешко разбиране за добро и справедливост. Правен порядък, в който правото е разумно и справедливо, а не форма на властови произвол и всевластие на тези, които в определен времеви момент държат кормилото на държавното управление.

По този път ние вървим оттогава и досега.

По този път ние сме претърпели не едно крушение. И преди 9 септември 1944-а, когато Търновската конституция е погазвана нееднократно. И особено с установяването на комунистическа тоталитарна диктатура по руски образец след 9-и септември 1944-а. По този път ние отново тръгнахме през 1991-а, с приемането на настоящата българска конституция. Каквито и слабости да има тя, конституцията от 12 юли 1991 дава устойчива рамка за развитието на България като демократична европейска държава. И опитът да бъде инструментализирана конституцията и заметена под килима за постигането на евтини политически цели, направен през миналото лято, ясно показа това.

По пътя на развитието ни като европейска демокрация, основана на върховенството на правото, ние имаме успехи и провали. И особено тревожно в това отношение е развитието ни през последните години, през които под въпрос все по-тежко се поставят редица основни измерения на правовата държава. Години, през които върховенството на правото в България претърпя силна ерозия, а може би и навлязохме в открита криза на правовата държава. Поради използването на парламента за гумен печат, с който се авалират и превръщат във формално и бездушно право всякакви нормативни безумия, несъвместими с изискванията за прозрачен, отчетен и демократичен законодателен процес, за правна сигурност и защита на оправданите очаквания на частноправните субекти.

Поради обладаването на редица звена на съдебната система от корупция и некомомпетентност. Поради превръщането прилагането на наказателното право в откровена и произволна репресия. Поради погазването на свобода на изразяване и плурализма на идеите в обществото чрез налагане на модел на контрол на информацията, който ни постави на последно място от всички повече или по-малко демократични държави в Европа във всякакви класации за свобода на медиите и информацията.

Поради всичко това, ако наистина чувстваме Деня на конституцията и юриста като празник, а не като повод за професионален банкет, нека да не си затваряме очите пред всички тези пороци на днешната българска реалност. Нека да не свеждаме професията си до по-малко или повече софистицирано занаятчйство. Жонглиране със запаметени норми, юриспруденция и логически привръзки, стигащо до способност да се облече всяка скверност в правна форма. И нека с всичко, което правим, се опитваме да реагираме на недъзите на правото, правоприлагането и правосъдието в България. Да даваме всеки ден нашия принос, колкото и скромен да е той, ако не днес, то поне утре България да бъде в пълен смисъл правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.