От Галя и Иво Прокопиеви
В разгара на корона кризата банда самозабравили се, маскирани като защитници на държавния интерес, върлува из страната.
Ето така най-кратко отговаряме на приятелите, които, разтревожени, се обаждат да питат „какво пак става“, защото до тях достигнала новината, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отново запорира наше имущество.
Информацията, позоваваща се на „източници в съдебната система“, се появи онзи ден първо в ПИК – работната „медиа“ на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който сега е шеф на КПКОНПИ. После обиколи сума ти сайтове, качи се и в контролираните от правителството телевизии…
В момент, в който светът и България се борят с пандемията, хората са стресирани, предприемачите опитват да спасят бизнеса и служителите си, Г-н Цацаров се забавлява да налага имуществени запори на издател и журналист, на които отдавна има зъб. Дали защото това безобразие е предизвикало много запитвания, или така си го е бил намислил бившият прокурор, на другия ден комисията излезе и с официално прессъобщение. То смесва новини, свързани с две различни процедури, които комисията води срещу нас.
Първата новина е, че е приключила втора десетгодишна проверка и по нея КПКОНПИ възнамерява да има претенция за несъответствие от 451 000 лева между доходи и имущество. В резултат на това в средата на февруари бяха наложени запори на лични акции и на седемметрова рибарска лодка, която в медиите с най-развинтена фантазия е представена като „баровска яхта“ или „луксозно возило“. Запорирани са и личните ни сметки, в това число единствената на Галя – тази, по която получава заплатата си от „Икономедиа“.
Втората десетгодишна проверка проверява първата десетгодишна проверка плюс период от седем месеца. По същество претенцията на КПКОНПИ е за тези седем месеца, защото за другия период вече си е предявила претенцията в друго производство от времето на известния с терасата си предишен председател на комисията Пламен Георгиев.
Защо информацията за тези нови запори беше разгласена сега, месец и половина по-късно, ще разсъждаваме по-надолу. Да приключим първо с фактологията.
Втората новина в съобщението на КПКОНПИ е за налагане на допълнителни обезпечения по исковото производство от времето на Пламен Георгиев. Най-общо тезата на КПКОНПИ по първата проверка е, че понеже при приватизацията на „Каолин“ през 2000 година (това е преди 20 години) е имало „нарушения“, сумата от продажбата на фирмата на германски инвеститор през 2013 г. подлежи на конфискация. И за неюрист е ясен абсурдът на такава теза. Първо, по приватизацията на „Каолин“ е имало съдебно дело и съдът на три инстанции е постановил с окончателна присъда, че няма нарушения. Второ, мандатът на КПКОНПИ е да проверява имущество, придобито до десет години назад, чисто формално приватизацията на „Каолин“ е далеч назад извън него.
С тази невъзможна за доказване в съда теза КПКОНПИ се е концентрирала да протака и да налага обезпечения, за да вреди максимално на бизнеса. За тези три години по вина на КПКОНПИ съдебното дело, в което комисията да докаже претенцията си, умишлено беше „държано на трупчета“. То тръгна по същество едва в края на 2019 г., като веднага беше спряно до произнасяне на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициалните запитвания от България за законодателството за гражданска конфискация. Тази очевидна злоупотреба с власт е причината ние от своя страна да водим дело срещу България в Съда по правата на човека в Страсбург.
В този контекст, при спряно дело и обявено извънредно положение, на 17 март КПКОНПИ поиска и получи за един ден нови обезпечения на значителна стойност.
Скандалното тук е, че това се случва три години след налагането на първите обезпечения, които са непроменени. Перспективата пред това дело е да продължи поне още пет години по инстанциите. Вместо да освободи обезпечения, за да може фирмите да работят нормално, КПКОНПИ иска двойни.
Другото абсурдно тук е, че атакуваната фирма – „Лендмарк“, дори не е ответник в исковата молба на КПКОНПИ.
Тя се явява трета независима страна и няма как нейно имущество да служи за обезпечение, независимо от изхода на делото.
Запорите са наложени за назидание, единствено за да увредят бизнеса на дружеството. Истински срамно, ако не и цинично, е, че това се прави в момент, когато целият бизнес, и в частност сектора на офис сградите, е тежко ударен от кризата с коронавируса, защото повечето от фирмите наематели вече изпитват сериозни финансови затруднения.
Но при запора от 17 март има и по-голям скандал.
В Закона за извънредно положение, чл. 3, сроковете по изпълнителните производства спират да текат и налагането на запори е забранено. В това има логика, защото в такава непредвидима среда справедливата пазарна стойност е трудно да се определи и имуществото на фирмите и гражданите трябва да е защитено. Запорите са забранени, но не и за КПКОНПИ. За целта е предвидено специално изключение.
Дали заради недоглеждане или нарочно, тази неравнопоставеност създава предпоставки за огромен произвол. За ответниците на КПКОНПИ производството продължава да е спряно и те нямат гарантирана законова възможност да обжалват и да се защитят. Това практически означава, че по време на извънредното положение, което ще бъде удължено до 13 май, КПКОНПИ и интересите, които го контролират, могат безответно да блокират всяко имущество на българска фирма или гражданин.
Кой плаща за натиска върху медиите
Важно е да се обърне внимание върху това какъв обществен ресурс е хвърлен и тепърва ще се хвърля, за да бъдем подлагани на тормоз.
Примерно за бъдещия иск от 451 000 лева проверката е продължила над една година. По нея са работили десетки служители на КПКОНПИ. Събрана е информация в 40 (четиридесет) големи класьора от стотици ведомства и институции. Съдебната фаза, която предстои, ще продължи около пет години и ще отнеме нов значителен ресурс и на двете страни, както и на съда.
Имайки предвид, че атаката е политическа и няма никакви правни основания, нито пък несъответствия между доходи и лично имущество, вероятността държавата чрез КПКОНПИ да загуби е голяма. Разходите на всяка от страните в този процес плюс разходите на съда ще надхвърлят многократно размера на иска. Тези разходи ще бъдат платени от данъкоплатците. По подобен начин стоят нещата с прокурорските обвинения.
Това е нагледна илюстрация как ключови институции, които уж трябва да защитават справедливостта в обществото, са превърнати в инструменти за политическа репресия и как сметката накрая се плаща от всички.
Другият интересен момент е защо сега се прави тази кампания? Навсякъде по света един от проблемите, свързани с управлението на кризата, са опитите за цензура и манипулация на общественото мнение.
За нас натискът върху редакционната позиция на „Капитал“ и „Дневник“ е очевиден. Но и неразбираем, защото точно сега обществото има нужда от професионална и обективна информация повече от всякога. Точно сега очевидно поръчителите на г-н Цацаров се страхуват максимално от това.
Как започна всичко срещу нас
Репресиите от институциите срещу нас започнаха след разследванията на „Капитал“ за корупционния модел около КТБ и ранните предупреждения, че така банката ще фалира във времената на нейната слава. Продължиха със събитията около фалита на КТБ и вторичното ограбване на нейните активи. Тормозът продължава и до днес.
По време на седемгодишния си мандат като главен прокурор г-н Цацаров не пожела да посочи виновниците за фалита на КТБ, но не остави на мира десетина независими медии, между които и „Капитал“ и „Дневник“, които останаха единствен коректив на злоупотребите във властта и на пълзящото ограничаване на правата на българските граждани. Затова и издателите им и журналистите в тях са подложени на непрекъснати репресии. Целта е да се делегитимира позицията на тези медии и да се убеди обществото, че не може да има друга истина освен истината на властта.
Поради липсата на силна парламентарна опозиция по инициатива на управляващото мнозинство и ДПС в законодателството бяха допуснати редица промени, които създадоха изключителна законова неравнопоставеност между прокуратурата и КПКОНПИ, от една страна, и гражданите, от друга. Двете институции бяха изградени като съвършени инструменти за политическа репресия, с множество извънредни правомощия, а България влезе в изключително опасна спирала на орязване на основни граждански права. Вече няма достатъчно законова защита на правото на собственост, свободата на изразяване е под огромен натиск, свободното придвижване беше ограничено заради вируса. Ако това не спре, съвсем скоро няма да сме нито демокрация, нито пазарна икономика.
Основната форма на репресия е непрекъснато да има нови обвинения, ревизии, проверки и оплюване.
Както прокуратурата може да обвинява без съдебен контрол, така КПКОНПИ може да налага запори. Законът е написан така, че – особено на първа инстанция – ролята на съда е сведена до формален регистратор. И все пак само в съда остава надеждата за справедливост при решенията по същество.
За последните пет години на всеки два-три месеца срещу нас се редуват или атака от прокуратурата, или атака от КПКОНПИ срещу имуществото, или физически заплахи. За разнообразие от време на време се организира вандализъм или кражби на имущество на някоя от фирмите, в които сме инвестирали.
През цялото това време като фон върви мощно оплюване от две групи медии, подкрепящи властта – едни, които са директно в орбитата на депутата от ДПС Делян Пеевски и неговия шеф Ахмед Доган, и други медии, които се издържат от приятели на премиера Бойко Борисов, по негова молба.
Във времето назад конкретните атаки са били реакция на журналистически разследвания в „Капитал“ или „Дневник“ за действия на някой от тримата. Напоследък поръчителите, изглежда, са повече първите двама.
Смисълът на горните редове е да не ни каже после някой „защо не ни казахте, че положението в държавата е станало толкова зле“. Казваме ви.
Препубликуваме позицията на Галя и Иво Прокопиеви от Дневник и Капитал и осъждаме действията на официалните български власти, които биха били в синхрон с държава в тоталитарен режим от миналия век и са далеч от стандартите за демократично развито общество в този.
Демокрацията умира там, където започва произвола с павовия ред.
