SHARE

Да изправиш всички в Конгреса на САЩ на крака е постижение, за което много американски президенти си мечтаят, но в последните години рядко са постигали.

Да го направиш с реч, в която защитаваш борбата със световното затопляне, нуждата от доверие в науката, в която се изправяш срещу сеенето на страх и разделение, протекционизма изглеждаше довчера невъзможно.

В своята реч Еманюел Макрон обори цялото кредо на неговия приятел – американския президент Доналд Тръмп. От Иран и Сирия, през търговските войни, човешките права, климата и глобализацията.

Речта на Макрон бе програмна – такава, каквато центристите и либералите бяха забравили как се произнася. Тя не просто защити ценностния модел на Запада и обори тезите на популизма – тя, в типичен за Макрон стил, предложи и поглед за бъдещето – може би малко утопичен, но определено въздействащ.

Тя започна с рандеву с историята – за това как вече веднъж американската и френската революции са променили света, а след това заедно са изковали ценностите на западния свят.

„От 1776 г. ние, американският и френският народ, имаме рандеву със свободата. 

Изправяли сме се пред безброй рандевута със смъртта, защото сме неизменно обвързани със свободата и демокрацията. Както пише на знамената на френските революционери: Vivre libre ou mourir – „Живей свободно или умри“.

Миналото за Макрон е изковало универсалните идеали, които и днес са валидни:

„Историята на Франция и САЩ е история на безкраен диалог за общите ни мечти, общата ни битка за достойнство и прогрес. Това е най-доброто постижение за нашите демократични принципи и ценности.“

Но ако миналото е пътеводител, то не може да бъде приемано за даденост в настоящето. И правейки прехода от общите корени в миналото към предизвикателствата пред настоящето, Макрон заменя „Франция“ с „Европа“. 

„Защото сега, отвъд двустранните отношения, отвъд много специалните ни отношения, Европа и САЩ трябва да се изправят пред световните предизвикателства на този век. И не може да приемаме за даденост трансатлантическата ни история и връзки. В сърцевината самите ни западни ценности са изправени пред риск. 

Трябва да успеем в изправянето срещу тези предизвикателства и не може да успеем, забравяйки нашите принципи и история.

Всъщност XXI век донесе със себе си поредица от нови заплахи и предизвикателства, каквито предшествениците ни не са си представяли. 

И най-силните ни убеждения са предизвикани от надигането на все още непознат нов световен ред. Обществата ни са притеснени за бъдещето на техните деца.“

Тук Макрон обръща внимание на американския Конгрес, че може след края на Студената война САЩ да са останали единствена суперсила, но днешният свят се променя – надигат се нови сили и с това световният ред се променя, а заложените в него принципи се разрушават.

„Днес международната общност трябва да изгради световния ред на XXI в., основан на изконните принципи, установени след Втората световна война. 

Върховенството на правото, основните ценности, които подсигуряваха мира за 70 години, сега са предизвикани от извънредни обстоятелства, които се нуждаят от общи действия. 

Заедно с международните ни съюзници и партньори сме изправени пред неравенствата, създадени от глобализацията, заплахи пред планетата, общото ни благо, атаки над демокрацията от надигането на нелиберализма и дестабилизацията на международната общност от нови сили и престъпни държави. 

Всички тези рискове огорчават гражданите ни. 

Както Съединените щати, така и Европа живеят във време на гняв и страх от тези световни заплахи. 

Но тези чувства не градят нищо. Може да си играеш със страховете и гнева за време, но те не съграждат нищо. Гневът само ни сковава и отслабва. Както казва Франклин Делано Рузвелт по време на първата си встъпителна реч, „единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“.

Анализът на Макрон е ясен – проблемите на света са същите, каквито виждат популистите и радикалите и използват, за да сеят страх и разделение.

Но ако проблемите, които Макрон и Тръмп виждат, са еднакви, то решенията френският президент дава ясно да се разбере са различни.

„Затова, нека ви кажа, имаме две възможни решения. 

Може да изберем изолацията, отстъплението и национализма. Това е опция. Може да е изкушаваща като временен лек за страховете ни. 

Но затваряйки врата към света, това няма да спре света да еволюира. Това не ще успокои, а възпламени страховете у гражданите ни. Трябва да си отваряме очите широко за новите рискове, които стоят право пред нас. 

Убеден съм, че ако решим да си отворим очите широко, ще бъдем по-силни.“ 

Нещо повече, Макрон предупреждава, че алтернативата само ще подсили тези други сили:

„Това е критичен момент. Ако не действаме незабавно като световна общност, убеден съм, че международните институции, включително ООН и НАТО, няма да могат повече да изпълняват функциите си и да имат стабилизиращ ефект. Тогава неизбежно и жестоко ще подкопаем либералния световен ред, който изградихме след Втората световна война. 

Други сили, с по-силни стратегии и амбиции, тогава ще запълнят празнината, която оставяме. Те няма да се поколебаят да разпростират своя модел, който да преобрази световния ред на XXI в.“

Това е предупреждението на Макрон – идеалите на френската и американската революция днес са се разпрострели из целия Запад, воден от ЕС и САЩ, и чертаят правилата на световния ред. Но те са под заплаха – заплахата не е просто за загуба на влияние, това е удар по ценностите на „Революцията“ – довела до свобода, просперитет и прогрес.

И Макрон започва да изрежда своята визия и решенията:

„Срещу невежеството имаме образование. Срещу неравенството – развитие. Срещу цинизма – доверие. Срещу фанатизма – култура. Срещу болестите – медицина. Срещу заплахите за планетите – наука“, казва той.

„Вярвам в освобождението на индивида и свободата и отговорността на всекиго да изгради своя собствен живот и преследва щастието. 

Вярвам в силата на интелигентно регулираната пазарна икономика. Ние усещаме положителния ефект от настоящата икономическа глобализация с иновации и създаване на работни места. Но и виждаме нарушенията на глобализирания капитализъм и дигиталните престъпления, които разклащат стабилността на икономиките и демокрациите ни. 

Вярвам, че изправяйки се пред тези заплахи, се нуждаем от обратното на масова дерегулация и екстремен национализъм. Търговската война не е решението на тази еволюция.

Макрон оставя настоящите деления в миналото – свободата на индивида и релугацията не е нужно да са противопоставени, свободната търговия върви ръка за ръка с правила за нейното регулиране. Делението на пазарна и планова икономика е в миналото – пазарната е спечелила, но за да бъде истински свободен индивидът в нея, той трябва да бъде защитен.

И Макрон изрежда политики – в областта на защита на личните данни, финансовите спекулации, защита на планетата, а реториката му използва символи както на старото дясно, така и на старото ляво, но преобразени през нова призма.

Тези използващи страха и носталгията, опитващи се да запазят отмиращи работни места и същевременно не правят нужното, за да опазят планетата – те са онези, които оковават индивида и неговата свобода и бъдеще.

Макрон иска да върне обратно САЩ в активната му роля на световната сцена – от конфликта в Сирия, през този в Украйна до отношенията с Китай и Русия – френският президент иска да получи в лицето на САЩ съюзник, който както се е отказал от въздържателната политика на Обама, така и от изолационната на Тръмп.

„Днес зовът, който чуваме, е зовът на историята. Сега е времето за увереност и кураж. 

Това, което ценим, може да изгубим, това, което обичаме, е под заплаха, нямаме друг избор от това да победим и заедно ще победим.“

 

 

 

SHARE