Израел и САЩ вече се бомбардират в Сирия – само ден след като Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран. Каква беше тази сделка, защо Тръмп се оттегли и каква е историята с Иран?
С уговорката, че всяко опростяване изкривява истината, това е историята for dummies.
Кратка предистория
Иран – или както в древността го кръщават гърците – Персия, е древна цивилизация с богата култура – в зенита си е преминавала през днешните български земи чак до Крим на север, до Египет на запад и на границата с индийските земи.
В съвременната история на Иран до 1979 г. той се управлява от шахове. Последният шахиншах (крал на кралете, император) е Мохамед Реза Пахлави – владетел, който се държи на подкрепата си от САЩ, упражнявал е авторитарни методи за натиск върху населението, но и същевременно е бил светски владетел – а Иран страна, отворена за света.
И в края на 70-те, ако монархията в Иран е подкрепяна от САЩ, то религиозните фундаменталисти са подкрепяни от СССР и последните им помагат да организират преврат.
Така през 1979 г. срещу шаха се организира преврат, той е детрониран и на негово място се основава Ислямска република Иран. Лидерът на революцията срещу шаха – аятолах Рухолах Хомейни, става върховен водач на Иран.
Оттук насетне върховният водач ще решава кой може да се явява на избори и кой не, както и как страната да следва стриктно предписанията на исляма. До ден днешен режимът остава съюзник на Кремъл.
Ислямската революция плаши мнозина. Бързо след нея другата огромна сила на Близкия изток – Саудитска Арабия, започва да приема все по-строги религиозни закони от страх, че ислямистите ще детронират и династията Сауд.
Мястото на Иран в Близкия изток днес
Така стигаме до днес, когато Иран за Близкия изток е нещо като Русия за Източна Европа – мощна мека сила (soft power), която оказва влияние чрез пропаганда, финансиране на политически проекти, финансиране на религиозни организации, финансиране на тероризъм.
Саудитска Арабия е нейния основен конкурент на влияние на Близкия изток и двете водят война, която даже наричат „Студената война на Близкия изток“ – подкрепящи най-различни организации и разпространяващи пропаганда – често водеща към все по-голяма и по-голяма религиозна радикализация.
САЩ, които са съюзници на Саудитска Арабия и Израел, се притесняват от това Иран да не стане ядрена сила.
Ако стане, тя може да стане необуздаема, а същевременно Саудитска Арабия да поиска също да стане ядрена сила – гаранция, че войните в Близкия изток не само няма да спрат, но е възможно да прераснат в страховит ядрен конфликт.
Също така както Саудитска Арабия, така и Израел и САЩ се страхуват от управляващия ислямистки режим в Иран. Ако тази форма на управление се разпростре, то не само това застрашава династията Сауд и надигането на антисемитизма, но и е заплаха за влиянието на Запада в Близкия изток съвсем да изчезне.
Сделката с Иран
За да се предотврати подобен развой – едни смятат, че Иран трябва да бъде държан с морков (сваляне на санкциите и следене за ядрено оръжие), други с пръчка – заплаха от война или директна инвазия и смяна на режима.
Обама и демократите са от първите, Тръмп и част от републиканците са от вторите.
За да избегне война с Иран, която се подкрепя от Русия, администрацията на Обама постигна споразумение, така че международната общност да следи Иран да не развие ядрено оръжие, а в замяна икономическите санкции срещу режима да отпаднат.
Особено сред републиканците в САЩ има мнозина, които смятат, че това не е достатъчно. Не толкова защото Иран може да развие ядрено оръжие (този процес понастоящем се наблюдава), а защото те искат да прекратят влиянието на Иран над останалите страни в Близкия изток.
А някои – като настоящия съветник по национална сигурност на Тръмп Джон Болтън – искат направо да премахнат религиозния режим в страната, защото смятат ислямските републики за заплаха, която може да се разпростре из целия Близък изток.
Като цяло изтеглянето на Тръмп доведе до ожесточаване на сблъсъците в Близкия изток, които понастоящем се развиват на територията на Сирия. Територия, на която в момента воюват по един или друг начин – режимът на Асад, бунтовници, терористи, кюрди, Турция, Израел, Иран, САЩ, Франция, Британия и Русия.
Колкото повече страни се включват в конфликта и колкото по-малко опити за стабилизация има, толкова е по-голяма гаранцията, че кръвопролитията в региона не са тръгнали да приключват, а напротив – изглежда да се разрастват.
