“…в годините на Втората световна война благодарение на нашите воини бе предотвратена депортацията на евреите от България и по този начин около 50 000 души бяха спасени от неминуема гибел”, вярвате или не, това е изявление на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова от днес. Повод за него е официална реакция на поредната акция, която оцвети МОЧА, или т.нар. Паметник на съветската армия у нас преди дни. Тази върховна наглост и безочлива лъжа от страна на руската държава ни даде повод да препубликуваме коментара във фейсбук на Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozila Erato), направен по повод друго скандално изказване от тези дни – това на т.нар. ни президент Радев. В основата на следващите думи е именно грандиозната подмяна на факти, стойности и ценности в мракобесните години, когато България беше сателит на СССР. Всички имаме déjà vu. А иначе българските евреи са спасени от смелите български граждани, политици и държавници, цар Борис и не на последно място – тогавашният Пловдивдски митрополит, впослествие патриарх Кирил.
“Будителят не е интелектуалец по европейски образец”, вика президентът.
Ако не бях със спомени от близкото минало, щях да се смея много. Но като чуя подобно нещо и свят ми се извива и лошо ми става от дежа вюта.
За вас не знам, но аз помня култа към селянина. Към работническия произход. Когато бях дете, учителката в училище ни попита какво работят родителите ни. Дойде моят ред и казах: Татко ми е хладилен техник, а мама – балерина. На това учителката каза: “Значи у вас само един човек работи, защото балерина не е истинска работа”.
В обществото бе изграден култ към плочкаджията. Това баща ти да е плочкаджия беше най-великото.
А пък моят баща, който е ходил на училище през 50-те, ми е разказвал лъжите, които са учили по онова време – например че руснаци са изобретили парния локомотив, електричеството и телефона. Но забележете, тези руснаци били неизменно крепостни селяни. Защото кой друг, извинете, би могъл да изобрети локомотива освен някой здрав селянин с кенеф на другия край на двора.
Всъщност, ако прочетете великите, витиевати спомени на Константин Зидаров – цигулар, председател на българските лютиери и истински будител, ще разберете, че българинът в периода на “буржоазна България” в неговата културна идентичност е обожавал както националните си съкровища – народна музика, поети, художници, така и всички европейски културни влияния.
Дори простите хора без образование са се тресели от вълнение при споменаването на опера, симфония и са се тълпели да чуят училищния оркестър или читалищните прояви. Образованите хора са се гордеели, ако са можели да завършат в Европа и после са разпространявали знания и опит из страната.
Да си част от културна Европа е било гордост за българите и те са се стремели всячески това да стане след Освобождението. И граждани, и селяни.
Докато не идват селяндурите на власт.
Та, човеко с потник и джапанки. Мило, червено баце.
Не ни лъжи по тоя начин, по който кръвта ми се смръзва. Европа и европейските ценности са били винаги с нас, просто сме били лишени и ограничени дълги години И пак, въпреки трудностите и изоставането, сме тичали презглава към вратите на европейския ни дом.
Докато… не дошли селяндурите.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
