SHARE

Прегледът на биографиите на новите членове на ВСС показва, че с новия състав на съвета има вероятност част от негативните тенденции в работата на ВСС 2012 да бъдат радикално преобърнати, но някои други – допълнително задълбочени.

Реванш на ВКС срещу съдебната номенклатура

През 2012 година във ВСС не влезе нито един съдия от ВКС. Съветът действаше с малцинство от естествени авторитети, за каквито можем да приемем съдии, които са специалисти в даден клон на правото, израснали са прогресивно в кариерата и непрекъснато правораздават. Във ВСС 2012 обаче влязоха петима души, които преди това са работили в Инспектората към ВСС, и петима души, които идват от позицията на административен ръководител или негов заместник. Така ВСС 2012 беше изначално дебалансиран: вместо с мнозинство от естествени авторитети той разполагаше със солидна група от „съдебна номенклатура“ – магистрати, които за продължителни периоди от време пребивават извън практическото правораздаване, защото работят „началници“.

През 2017 г. „естествените авторитети“ взеха донякъде реванш срещу „съдебната номенклатура“, защото сега във ВСС влизат петима съдии от ВКС и се запазва представителството на ВАС с двама съдии, както и в сегашния състав. Във ВСС 2017 влиза само един бивш инспектор и осем души, които идват от позицията на административен ръководител или негов заместник, т.е. запазва се тенденцията някои хора постоянно да работят „началници“.

Със седем върховни съдии в състава от ВСС 2017 може да се очаква повече професионализъм, по-цивилизован диалог, по-издържани от юридическа гледна точка мотиви и като цяло – по-добри гаранции за самостоятелно мислене, поне в рамките на съдийската колегия на съвета.

Квотата на парламента: политическа вместо обществена

През 2012 г. и през 2017 г. във ВСС не е избран нито един юрист, чиято кариера да се развива преобладаващо извън съдебната система. След професорите Лазар Груев и Борис Велчев във ВСС не е имало преподавател или научен работник. Впрочем дори те попаднаха във ВСС служебно, а не по избор. През 2012 г. във ВСС влязоха трима адвокати, а през 2017 г. – само един. През 2012 и 2017 г. Народното събрание избра за ВСС хора, които са вътрешни за съдебната система и слабо познати в публичното пространство. Основната причина обаче изобщо да има парламентарната квота е, че от нея се очаква да пречи на капсулирането на съдебната система, т.е. Народното събрание трябва да балансира избраните от самите магистрати чрез номинации на хора, които са външни за системата, познати са публично и се ползват с висок престиж вътре и извън съдебната система. Изборите за ВСС през 2012 и 2017 г. показват, че парламентарната квота не просто не изпълнява мисията си да пречи на капсулирането на съдебната система, а напротив – задълбочава го.

Освен това проведеният през 2017 г. пряк избор за членовете на ВСС от професионалната квота силно изостри различията в легитимността, с която ще се ползват неговите членове, и оттам заложи предпоставки за нови остри конфликти вътре в съвета. Когато той започне да взема решения, гласовете на неговите членове ще тежат еднакво. Но едно е да влезеш във ВСС като съдията от ВКС Цветинка Пашкунова, избрана на първи тур с пряко гласуване от половината съдии в страната, и друго е да влезеш във ВСС през парламентарната квота, когато народните представители не ти знаят името и професията, а гласуват с подаване на знаци. След изборите 2017 г. почти не остават аргументи в полза на правото на Народното събрание да излъчва половината от членовете на ВСС.

Цивилистите отново в малцинство

През 2012 г. се видя, че във ВСС влизат повече специалисти по наказателно право, отколкото по всички останали правни отрасли. През 2017 г. тази тенденция се запази и дори задълбочи – от 22-мата избрани във ВСС 15 могат да бъдат определени като специалисти по наказателно право, двама – по административно право, един – по гражданско, а за четирима не може да се определи лесно от документите. Това положение е донякъде неизбежно: при смесен състав на ВСС (влизат съдии, прокурори и следователи заедно) цялата прокурорска колегия (11 души) е служебно запазена за специалисти по наказателно право. Наказателните дела обаче съставляват малка част от натовареността на съдилищата; те са основно заети с гражданскоправни спорове. Заради смесения състав на съвета гражданските и административните съдии имат по-малки шансове техните професионални качества да бъдат оценени достатъчно обективно, а това е фактор, който изначално подронва доверието на самите съдии във ВСС.

През 2017 г. мнозинството на пеналистите във ВСС е по-малък проблем, отколкото беше при предишния състав на съвета, защото ВСС 2012 свърши доста работа в посока на това натовареността на магистратите да бъде измервана въз основа на що-годе обективни критерии, а съветът работи вече с няколко помощни органа, специално комисията за атестиране и конкурси, която може да компенсира донякъде липсата на достатъчно специалисти в другите правни отрасли.

Професионалисти без специалност

Както посочихме обаче, документите за номинация на кандидатите и процедурата по техния избор всъщност не установяват категорично кой в коя област на правото е специалист. За някои от новоизбраните членове на съвета приемаме, че са „специалисти“, защото идват от позиция в такава колегия или такъв съд, но това не е непременно добра гаранция, особено за тези, които напоследък са работили като административни ръководители.

Нищо не показва по-добре абсурдността на процедурата за избор в Народното събрание през 2017 г. както фактът, че непрекъснато се твърди за „професионализъм“ на кандидатите, но никой не се стреми да установи тяхната специалност. Вносителите на кандидатурата на един от избраните вече членове на ВСС не бяха разбрали дори неговата професия – заместник апелативен прокурор на София беше представен като „адвокат с 21 години стаж“. В автобиографията си друг от избраните членове на ВСС посочва „отлично познаване на материалното и процесуалното наказателно, търговско и корпоративно право“. За трети член на ВСС вносителите на кандидатурата му казват в мотивите си, че „дейността му в специализираната юрисдикция е допълнителна атестация за цялостен поглед върху работата на правораздавателните институции“.

Впрочем темата за специалността показва интересни мутации и при членовете на ВСС по право: главният прокурор е по професия съдия; начело на ВКС стои бивш съдия от ВАС, а начело на ВАС – човек с опит в наказателното право. Лекотата, с която един кандидат може да бъде представен като „професионалист“, без при това да се установи безспорно неговата специалност, беше и си остава сериозен проблем, особено при назначаването на най-висшите нива в съдебната система.

Поколението на прехода в мнозинство

При ВСС 2017 за първи път се очертава мнозинство на магистрати, които не са работили нито ден в съдебната система на тоталитарната държава – 15 от членовете на новия състав на ВСС са започнали професионалния си стаж в 1989 г. или по-късно. Опитът от ВСС 2012 ни учи обаче, че това няма значение по отношение на качеството на тяхната работа: в сегашния състав на съвета девет от членовете са започнали кариерата си след 1989 г., но някои от тях бяха най-агресивните крепители на статуквото. Промяната в порядките не идва в резултат на механична смяна от поколенията.

Неизбежно нови промени в конституцията

Добрите новини във връзка с новия състав на ВСС могат да се обобщят с положителния ефект от въвеждането на промените в конституцията от края на 2015 г. и последващите промени в Закона за съдебната власт. Реформите за разделяне на ВСС, въвеждането на пряк избор на професионалната квота, въвеждането на изискването за яснота на номиниращите и мотиви за номинирането, както и достатъчно дълъг срок между обявяването на номинациите и провеждането на избора са по-добри и работещи решения от предишните. В съдийската колегия на ВСС влизат повече професионалисти, което е гаранция, че колегията ще бъде по-трудна за манипулиране от външни фактори. Независимостта на съдебната власт няма друга защита освен професионализма на магистратите.

Политическите партии, които и сега доминират Народното събрание, в края на 2015 г. обаче избраха да прокарат една ограничена и за пореден път недостатъчна промяна в конституцията: кадровите въпроси в прокуратурата останаха изцяло в ръцете на главния прокурор, което е в противоречие с конституционната роля на тази институция; парламентарната квота във ВСС остава неоправдано голяма, а съставът на ВСС е такъв, че продължава да не съответства на установения европейски принцип кариерните въпроси на съдиите да се решават от орган, в който съдиите, избрани от самите съдии, да съставляват значително мнозинство. Без нови промени в конституцията при всеки следващ състав на ВСС разликите в професионализма и оттам – в легитимността на избраните от професионалната и от парламентарната квота, ще се задълбочават и ще останат постоянен източник на конфликт вътре в състава на съвета.

Автор: Иванка Иванова,
Институт „Отворено общество“

Текстът е препубликуван от специализирания на правна тематика сайт Defakto с тяхно разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.