ГЕРБ, БСП и ДПС предлагат законопроект за финансиране на религията от държавата, докато Красимир Каракачанов от ВМРО предлага друг. Законопроектът на ГЕРБ гласи, че държавна субсидия ще има само за вероизповедания, към които принадлежи не по-малко от един процент от населението на страната. Това предвижда субсидия за православни и мюсюлмани, които ще получат 10 лева за всяко самоопределило се лице.
„Субсидията ще може да се харчи за заплати на свещенослужещи и служители на религиозните общности, за образователни дейности и за други текущи и капиталови разходи. Предлага се контролът да се извършва от дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет, както и от Сметната палата, в която ще се внася годишен финансов отчет“, разказаха вчера от „Дневник“.
Как стоят нещата в Европа?
Държавата участва във финансирането на религиозните общности в Германия, в Белгия, в Дания, в Испания и Италия. Този вид публично финансиране има различни измерения: поемане на разходите по заплащането на различни религиозни лица в Белгия, директни субсидии в Германия и Дания.
В Белгия заплащането на свещениците е осигурено от държавата. Там става въпрос за всички религиозни лица начело на припознатите от държавата религии – католици, протестанти, израелити, англикани, мюсюлмани и православни. Всички те получават заплата, както и пенсия от държавата.
От същия закон в Белгия са засегнати и секуларистките организации, които „осигуряват морална помощ според философска концепция, която не е религиозна“.
В Германия и Дания основните религиозни общности също се ползват с публични средства. Специфичен данък от 8 или 9% се плаща например само от онези, които достигат бариерата на средства и които са били покръстени и не са се отрекли от религията си. В Германия църквите получават и директни субсидии, които се считат като компенсаторни за секуларизацията, за която като феномен се счита, че лишава църквата от по-голямата част от наследството ѝ и съответно намалява значително източниците на средства.
В Дания националната църква се ползва със средства от данък, който е от 0,39 до 1,5% от дохода и представлява около 80% от приходите на националната църква.
В Испания механизмите на държавата са предназначени ексклузивно за католическата църква, а в Италия те се прилагат еднакво за всички религиозни общности, които са подписали споразумение с държавата. В Испания закон от 1988 г. позволява всеки да допринесе с данък върху дохода в размер на 0,05239% или към църквата, или към неправителствени организации, подпомагайки финансирането на социалните дейности. Ако лицето не изрази специфично желанието си средствата да отиват към католическата църква, те отиват към НПО-та. През 1991 г. този закон е продължен и се установява напълно, позволявайки църквата да се финансира единствено от онези, които желаят това.
В Италия закон от 1985 г. напълно променя модела на финансиране на католическата църква и въвежда система, от която да се възползват всички религиозни общности. 0,8% от данъка върху дохода на италианците могат да бъдат събирани от държавата, която на свой ред финансира някои разходи, или могат да бъдат специфично препратени към католическата църква или една от шестте религиозни общности, подписали съгласие с държавата.
В Англия, Нидерландия и Португалия държавата не финансира директно нито един култ. Англиканската църква не се ползва с публични средства, а ресурсите и идват от дарения и финансовото ѝ наследство. В Нидерландия пред 1983 са приети закони, които слагат край на финансовите връзки между държавата и църквата. Оттогава насам основните приходи на религиозните общности идват от дарения.
Във Франция, където секуларизмът заема изключително важно място в конституцията на страната, законът от 1905 забранява наливането на публични средства в каквито и да било култове и религии. Този закон, разбира се, има своите изключения, като например в момента Париж е собственик на 85 църкви, 9 протестантски храма и 2 синагоги, чиято поддръжка осигурява. Ако религиозна сграда или друга форма недвижимо имущество, свързано с религията, принадлежи към културното наследство на страната, държавата също поема поддръжката.
В отделни френски области – О Рен, Ба Рен и Ла Мосел, които са били част от Германия по времето на прокарването на закона, четирите култа продължават да бъдат признати. Духовниците на католическата вяра, лутеранците, реформаторите и израелитите се ползват със заплащане от държавата.
Френската църква се ползва с привилегията за намаляване на данъците върху даренията при определени условия, като това правило важи за всички религиозни асоциации.
Според последни статистически данни най-много държавни средства в категория „почивка, култура и религия“ харчат Унгария с 3,3% от БВП и Естония с 2% от БВП.
Проучвания сочат, че множество страни промотират определени религии, официално или неофициално, използвайки за целта инструментариума на закона. Християнските църкви получават предимство в повечето страни, участвали в проучването, въпреки, че в тези страни тази вяра е неофициална.
„Предпочитани“ религии има в Русия, България, Румъния, Турция, Италия и Испания например. Франция, Германия и САЩ нямат официални религии. Религията има най- вече церемониална роля в държавата, но става ясно, че религиозната дискриминация се потвърждава по отношение на данъчни облаги, собственост на недвижими имоти и достъп до финансова подкрепа от държавата. Държави, в които режимът подкрепя определена вяра, регулират по-строго останалите религиозни изповедания, включително поставяйки ограничения или забрани пред религиозните изповедания на малцинствата.
Пример за подобни предпочитания е например будизмът в Лаос, където държавата спонсорира будистки церемонии и ритуали, а култът е изключение от правила, които са прилагани за други религиозни групи.
Руският закон признава християнството, ислямът, юдаизма и будизма като „традиционни“ за страната, подчертавайки „специалния принос“ на православната християнска църква. Четирите религии се ползват с определени преимущества: студентите могат да избират да следват курсове по една от четирите традиционни религии или общ курс, който се занимава със световните религии. Правителствени програми отпускат средства на четирите религии. Но руската власт показва специално отношение към Руската православна църква – патриархът се ползва с охрана и достъп до официален превоз, а разследвания разкриват, че огромни грантове са давани на организации, свързани с РПЦ, което представлява скрита държавна подкрепа за църквата.
Ислямът остава най-разпространената официално призната религия. А християнството – тази, която е „предпочитана“ и насърчавана от държавите.
Източник: Сенатът на Франция, BFM, Eurostat, PEW research
Снимка: Митрополит Николай, „Четвърта власт“
