Една изключително грозна атака върху кандидата за кмет на “Демократична България” изигра обратния ефект. За няколко дни арх. Игнатов получи истинска подкрепа, бе в центъра на внимание и се доказа като човек наистина готов да води битка и да защитава това, в което вярва.
Като че имаше шанс всичките пропуснати месеци за водене на кампания все пак да бъдат компенсирани, а арх. Игнатов да стане разпознаваемо лице – алтернатива на предначертаната битка на Фандъкова срещу Манолова.
Изглежда, това дойде в повече на ръководството на “Демократична България” и то побърза да върне проекта там, където той кисне откъм послания през последните години – нова, поредна, безкрайна коалиция за „обединение на дясното“.
И така, кампанията отново бе изоставена и прожекторите насочени към придобиването на следващия критичен коалиционен партньор – Найден Зеленогорски. Последният дори не направи опит да се присъедини към вече съществуващите безбройни коалиционни партии, а директно обяви, че ще си създаде нов проект – “мост за дясното” (тъй като изглежда през цялото това време той е бил незаобиколим фактор за обединение на същото това дясно).
Завръщане в добре познатото поле на безкрайни преговори, беседи, анализи, съвети, редене на листи и общи декларации – там, където е истинската сила на демократичната общност, явно поставила си за цел да влезе в коалиция с всеки един български гражданин поотделно.
Все пак алтернативата на привличането на всички апаратчици от умрели проекти е привличане на избиратели, а там конкуренцията е сериозна.
Мая Манолова в качеството си на омбудсман и бранител на броя лешници в шоколадите води кампания от години. “Спаси София” изнесе на свой гръб фокусирана и системна атака върху столичния кмет, позиционира се като движение за недоволство и подготвяше свой кадър също в продължение на години. ВМРО надяна чепици, носии и шевици и обикаля по села и паланки да представя своето послание. Бойко Борисов ни залива с клипчета как с джипката обикаля по новопостроени заводи и магистрали, флиртува с труженички и напомня какво беше “едно време” и какво е сега.
На този фон “Демократична България” два месеца преди вота нямаше кампания, послание и тепърва избра своя кандидат за кмет на София.
Движението също така няма време да произвежда лидери и кадри. Напротив, с всичките си коалиции, седенки, анализи и структури – задушава всеки порив още в зародиш. Какъвто е и настоящият случай с арх. Игнатов – чиято кампания стартира твърде късно, а сега бе изместена от поредната доза коалиционни преговори.
Картината е болезнена, но това е реалността. И не, тя няма общо с множеството изключително качествени, интелегентни и борбени носители на промяна, които се намират в партиите от коалицията, нито има спор, че кандидатите на движението и лицата, които застават на фронта, притежават високи нравствени качества, познания и талант.
Проблемът идва, че всички тези хора са в плен на собствените си структури, имат бавни, а често и неадекватни реакции, взимат решения в последния момент, а често и след като той е отминал, не могат да излъчат лидер, не могат да изготвят стратегия и да я следват далеч преди даден вот, не задават дневния ред дори когато обстоятелствата предразполагат за това и не могат да сведат политиките си до послания, таргетиращи определен електорат.
След този вот е време “Демократича България” да си зададе няколко въпроса:
1. Защо една малка формация има толкова сложна и мудна политическа структура?
Наистина ли не могат фракциите в нея да се обединят зад един лидер, водят централизирана кампания, имат дисциплина в посланията, предприемат по-смели и нестандартни ходове? Наистина ли е нужно всичко да минава през месомелачката на коалиционни съвети и бистрения стил „Ганкиното кафене“, когато всички останали формации – дори една БСП с всичките ѝ крила – разбраха, че е нужен гъвкав лидерски модел, за да си адекватен на съвременната арена?
2. Защо една малка формация не може да излъчи кандидати много преди дадени избори и подготви адекватна кампания далеч преди деня на вота?
Настоящият кмет на Лондон Садик Кан беше номиниран от Лейбър през 2015 за кампания през 2016 г. Макрон официално започна кампанията си за президент през ноември 2016 г. за избори през април 2017 г. (а води неофициално кампания от поне година преди това).
3. Към кой потенциален електорат се е прицелила „Демократична България“?
Какъв е типът избирател, който трябва да стане част от твърдия електорат на ДБ, какъв е този, който трябва да е в периферията, как да се достигне до тях? Те до какъв дял от вота мога да доведат партията, какви са техните проблеми, осъществен ли е контакт с тях?
4. Каква е крайната цел (мнозинство/ влизане в парламента/коалиционно управление/външен натиск/адекватна опозиция), каква е стратегията за постигането на тази цел?
Тези „А“ и „Б“-та стоят без отговор вече години. Ако те продължат да стоят без отговор, движението рискува да развие стокхолмски синдром към самото себе си и прекара остатъка от политическото си битие в разговори за безкрайни коалиции и обединения на някакво химерно дясно.
Годината е 2019 г. Време е влъхвите начело на демократичната общност да разберат, че няма как да постигнат каквото и да било по инерция от протестите срещу Орешарски, управлението на Костов и… падането на Тодор Живков.
