Днес се очакват протести за мръсния въздух в София.
От Софийската община проплакаха с обещания, както обикновено, в уплахата пред най-малката гражданска реакция. Това обикновено се случва, когато границата на безчинствата надвиши чутовното българско търпение.
А безчинствата са много, много над нормата. Колко точно – напомням, може да проверявате ежедневно тук.
Обещанията обаче са старата песен на нов глас и рисуват тъжната картина на една администрация, неспособна и неадекватна в предприемането на елементарни мерки за справяне с проблем, от който държавата губи 3 млрд. евро годишно, пропускат се по 2 млн. работни дни на година и загиват 13 000 души. Но все пак всички пари са за въздух, както каза кметът. Нищо че няма ясен план точно как ще бъдат похарчени.
Още през декември миналата година различни граждански инициативи обърнаха внимание на това колко всъщност е мръсен въздухът, който всички ние дишаме. И колко е опасен. София е най-мръсната столица в Европейския съюз, което е завиден резултат с едва 2 милиона души население. След като софиянци започнаха да се изнервят, разбира се, дойдоха обещанията.
Фандъкова предлагаше градският транспорт да стане безплатен при високи норми на замърсявания. Това предложение влезе за обсъждане още през февруари тази година.
Предполагаше се, че от март т.г. транспортът ще стане безплатен при превишени норми, а в замърсените зони ще се ограничава движението на автомобили. Резултати? Същото нещо бива обещавано в навечерието на протеста. Сметката правете сами.
Фандъкова уверяваше, по същото време, че проверките за автомобилите без катализатори ще дадат резултат.
Фандъкова обещаваше улиците да се мият по-често.
Фандъкова обещаваше да бъдат засадени дървета.
Фандъкова обещаваше програма за подмяна на отоплителните уреди.
Е, София не получи нищо от това. Нищо, но пък от сърце.
Въздухът в столицата е бил шест пъти по-чист без автомобили, стана ясно по-рано тази година. Това обаче нямаше значение.
Защото едва две седмици след като се изясни този факт, разбрахме, че вместо три пъти догодина улиците ще се мият четири пъти… заради европредседателството.
Може да няма чист въздух, но пък кметът зарадва съгражданите си, като каза, че снегорините ще се движат не само с българското знаме, но и с това на Европейския съюз.
Някои улици пък ще се мият цели десет пъти догодина, основно през лятото. Разбира се, в проекта не е казано кои са тези улици.
Фините прахови частици не се смилиха пред европейските флагчета на снегорините. И положението продължи да се влошава с идването на зимата. И така, всеки ден, ден след ден.
Първата истинска мярка на Столичната община по отношение на мръсния въздух дойде на 30 ноември, когато в пикови стойности на замърсяване някой взе мерки данните за пагубния въздух да изчезнат от страницата на общината.
Пак тогава Нено Димов заяви, че „София става все по-чиста“, като за пореден път се опита да накара уважаемия зрител да вярва, че всъщност цялото това замърсяване е една голяма измислица на въображението на софиянци; а заместник-кметът по екологията Йоана Христова отново обеща, че мерките ще бъдат внесени за обсъждане само след дни… и така кръгът от миналата година се затвори.
После Фандъкова отново се включи – гражданите няма да бъдат предупредени за замърсяване, защото няма как да се вземат мерки.
Ще си мълчим, рече прероденият Бай Тошо на българския народ, а вие си дишайте. Или не дишайте. Все тая, на държавата така или иначе й е през… противогаза. Но това не е всичко. Кметът отново обеща мерки. Този път обаче не се ангажира да даде повече информация.
Равносметката?
Една година, един повторяем цикъл с едни и същи обещания, едни и същи невзети мерки, едни и същи откровени лъжи, повтаряни десетки пъти, за проблеми, които са били решавани в десетки европейски столици.
Дефиницията на лудостта е да повтаряш едно и също действие, очаквайки различен резултат.
Има само два варианта: да не позволяваме на лудостта да ни убива. Или да не дишаме. Преценката я правим ние.
Колаж: Иван Червенков
