Американското издание Wired разказва за българската компания „Дронамикс“, която прави „първия български нов самолет“. Публикуваме текста на изданието.
Транспортирането на разни неща по въздух може да е бързо и удобно, но също така е и ужасно скъпо, като отговаря за едва 1% от обема световния транспорт, но 35% от цената. Въпреки че автономните дронове, които пускат по няколко килограма храна и лекарства, предизвикват достатъчно вълнения, двама български братя виждат ниша в този бизнес. И смятат, че имат технологията, която да им позволи да изпращат стотици килограми товар на стотици километри разстояние без пилот или 747.
Свилен и Константин Рангелови са изпълнителният директор и директор технологии на „Дронамикс“. Те прекарват последните четири години в разработка на самолет, който може да носи над 350 кг карго на разстояние от почти 2500 километра, доста далеч от двайсетината километра, или дори няколкото пресечки, към които се стремят повечето услуги за доставка с дронове.
„Повечето дронове за малки доставки са опит да се реши проблемът с последния километър“, казва Свилен Рангелов. „Дронамикс“ се фокусира над часовете пътуване, които идват преди това. „Те са пощальонът на колело, а ние сме международният тир.“
Проблемът с настоящата система за въздушен транспорт е, казва Свилен, че той разчита на транспортирането на няколко много големи и много скъпи самолета между основните летища. Когато към това се прибавят разходите от транспортирането на стоката от най-близкото летище с подобен капацитет до финалната дестинация, цената нараства. Ако имаш парите; ако имаш времето и разстоянието; и размерите, които оправдават изпращането по въздух – то тогава няма проблем. Но ако ги нямаш, нещата стоят другояче. „Затова вътрешните полети с карго са рядкост в повечето страни по света“, казва Свилен.
Решението на Рангелови е карго самолет, предназначен за тази цел, на име „Черен лебед“. Летателният апарат с неподвижни криле, с бензинов двигател и един пропелер на носа може да бъде проследен чрез сателит, да каца и да излита от малки, непавирани летателни площадки и да оперира на цената, която е поне 50% по-ниска от традиционния, управляван от човек карго самолет. Прототип, който е четвърт от размера с разпереност от близо 4 метра – финалната версия ще бъде с големината на традиционен малък самолет, тоест доста по-солиден от обикновения доставящ квадрокоптер – е летял пробно от военни и цивилни летища в България в продължение на няколко месеца миналата година, докато инженерите проверяват аеродинамиката, автопилота и комуникационната сателитна технология.
Самолетът с неподвижни криле е създаден за карго с по-ниска плътност, типично за онлайн доставките, вместо за тежки, плътно натоварени пелети, които обикновено се тъпчат в карго самолетите. Така че за основно индивидуално пакетирани и опаковани продукти като смартфони, храна, лекарства и, да, маратонки „се стараем да постигнем товароподемност, която да е еквивалент на най-често срещания тип наземно возило в света – малкият карго ван“, казва Константин. „Това означава, че може да създадем самолет с големината на моторен самолет, като можем да го направим така, че да се приземява дори на много къси писти, което значително увеличава броя градове, които може да свържем.“
Системата е с дизайн, който я прави достъпна, що се отнася до производството и до управлението на самолетите. В противен случай не би бил конкурентен на конвенционалните наземни системи, дори с предимството на скоростта и удобството. За да постигнат това, инженерите на „Дронамикс“ придават аеродинамична форма на самолета по начин, по който не биха могли да го направят, ако трябваше да вграждат пилотска кабина за хора – което влияе силно на структурния дизайн и баланса, сред многото други фактори – като те използват различни материали, произведени по по-достъпен начин от тези, които са предназначени за по-големи самолети. Те правят и автономна самолетна система, с акцент на предлаганите на пазара готови компоненти.
Дизайнът на самолета се организира около вида на товарно отделение, от което се нуждаят за стоките, които самолетът иска да пренася, което включва множество пакети и размери вместо униформени партиди единични продукти, които са приготвени за групова пратка. Поради тази причина, казва Константин, не могат просто да приспособят военен дрон за този тип цивилна цел. Военните дронове са създадени за по-плътно карго, като големи пелети с храна и лекарства, следователно са по-малко ефикасни в дизайна си и оперирането си, отколкото возила, оптимизирани за тази цел.
Ключово качество, което отличава самолета от множество други автономни системи за доставки с дронове – които се разработват в момента и много от които използват мултироторен вертикален подемник вместо далекообхватен подход с неподвижни криле – е решението на екипа да избегне двигателя на батерии. Поне засега „Черният лебед“ използва двигател Rotax с коляно-мотовилков механизъм, който е често срещан в световната авиация. „Това означава, че където и да се приземи, хората ще знаят как да го обслужват“, казва Константин. Защото се движи на бензин, няма притеснения за откриване на самолетно гориво в отдалечени местности. Освен това батериите са тежки и имат ограничения в обхвата.
„Дронамикс“ очаква всеки завършен самолет да струва по-малко от $100 000, значително по-малка сума от всеки традиционен карго самолет, който обикновено стартира на цена над $500 000. Братята, които ще говорят за самолета си на въздушното шоу във Великобритания Farnborough International Airshow по-късно този месец, планират да се насочат към възникващите пазари в Азия, Африка и Латинска Америка. Там има съчетание между нарастваща потребност от карго и увеличаване в търговията, както и по-слаби регулации за нови самолетни системи, което може да осигури отваряне в логистичния пазар. Свилен казва, че се очаква да започнат пробни полети с клиенти и финалната версия на самолета в края на 2019 г. Ако „Черният лебед“ се развие по план, той ще бъде първият самолет, създаден в България от 70 години насам. И ако очакванията се оправдаят, вероятно няма да е последният.
Снимка: YouTube
