SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата си “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. След изборите в САЩ тя анализира въшнополитическите ходове на президента Тръмп за Washington Post.

За Съединените щати и за Европа дойде точката на пречупване: Западът – такъв, какъвто го познаваме – се приближава към своя край. САЩ избраха за президент човек, който не само се хвали с това, че опипва жени и мами търговските си партньори, но открито не харесва традиционните съюзници на Америка – и най-вече европейците.

Все пак не съдете за него по моите думи. Вижте какво казва самият Тръмп от много, много години насам. Още от 2000 година в своята книга  „Америка, каквато я заслужаваме“ Тръмп пише, че „САЩ нямат жизненоважен интерес в това да избират между враждуващи страни, чиито конфликти имат корени от векове насам… Техните противоречия не заслужават загубата на американски животи. Изнасянето от Европа ще спести милиони на страната. Цената на дислоцирането на войници от НАТО в Европа е огромна. Това са суми, за които очевидно може да се намери по-добра употреба“.  

По време на предизборната си кампания Тръмп повтори тези виждания отново и отново, дори след като промени позициите си по почти всички останали въпроси. По темата за абортите той може да защитава различни мнения в зависимост от публиката си. Подкрепяше войната в Ирак, преди да й се противопостави. Но стане ли въпрос за НАТО – и за Русия, – Тръмп никога не отстъпва. През месец март той описа НАТО като „отживелица“.  В първата си реч, свързана с външна политика, Тръмп се обяви за „Америка на първо място (America First)“, използвайки известно изолационистко мото, за последно чуто през 40-те години на ХХ век – след което призова Южна Корея и Япония да придобият ядрени оръжия.

В същото време Тръмп последователно хвали световните диктатори и най-вече Владимир Путин. През 2014 г. бизнесменът похвали руската агресия срещу Украйна. Оттогава той говори с възхищение за „силните страни“ на Путин, за неговата жестокост и дори за склонноста му да убива журналисти. Тръмп не обсъжда икономическата криза в Русия или авторитаризма там, може би защото не знае за тях или не го интересуват. Предизборната му кампания получи открита помощ от Русия под формата на масирани хакерски атаки, а самият Тръмп призова руските служби да откраднат още информация от противниците му.

Тръмп също така се обгради от началото на политическата си кариера с хора, свързани с Путин, „Газпром“ и руската олигархия. Нют Гингрич, евентуалният нов държавен секретар на САЩ, наскоро описа Естония като страна “в околностите на Санкт Петербург”, от което следва, че защитата й не си струва. Без значение какво казва Тръмп оттук нататък, доктрината на възпиране (doctrine of deterrence) е официално изоставена: тя не може да бъде продължена от човек, който не вярва в нея.

Преди няколко седмици говорих на събитие, на което присъстваха началниците на армии от цяла Европа. Те изглеждаха напълно отдадени на работата си и осъзнаваха двете си основни задачи: защитата на Европа от тероризъм и защитата й от Русия. Срещата беше водена, както е традицията в НАТО, от американски генерали. Вече не можем да сме сигурни, че американските генерали ще водят подобни срещи. Също така не можем да сме сигурни, че стандартна или хибридна атака на Русия срещу Украйна или балтийските държави ще бъде отразена от съюзници, споделящи еднакви ценности.

С Тръмп в Белия дом не можем да приемаме, че Америка е все още лидер на свободния свят – или лидер на каквото и да било. Протекционизмът и несвободната търговия спечелиха тези избори и това ще има своите последици. Трябва да очакваме, че трансатлантическите и тихоокенските споразумения за свободна търговия няма да бъдат приети. Трябва да приемем, че Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) ще бъде разглобено. Свободната търговия има много последствия, но едно от тях беше поддържането на политическа, както и на икономическа връзка между държавите. Стени, метафорични и реални, ще бъдат построени по целия свят – както между западни държави, така и срещу останалите.

Нищо от гореизброеноето няма да се случи бързо. Ще мине много време – години, – за да излязат наяве последствията от настоящата промяна на политическата система. Борсовите пазари се възстановиха след първоначалния срив, точно както се случи след британското решение за Брекзит. Политическо разместване от такъв магнитуд отнема поне едно поколение време. Но промяната идва, както популистите ни казваха в толкова много държави. В следващите няколко дни и седмици американците ще се фокусират върху последствията от изборите в тяхната държава, особено с оглед на факта, че водената от Тръмп Републиканска партия вече доминира Конгреса и Сената и скоро ще доминира Върховния съд. Но все пак е важно да имаме ясен поглед върху последствията, които тези избори ще имат върху целия останал свят.

* По текста работиха Александър Малинов и Йордан Цалов

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.