Руското военно разузнаване упражнява влияние в Министерството на отбраната на Полша – това е изводът от мащабно журналистическо разследване на полски журналисти. Те разказват за връзки между министъра на отбраната Антони Мацеревич и агенти, работили за руското главно разузнаване, ГРУ, в Полша.
Антони Мацеревич (на заглавната снимка, целуващ ръката на премиера Шидло – бел.ред) е назначен за министър на отбраната през 2015, когато партията „Право и справедливост“ успява да спечели вота след огромен оркестриран скандал с подслушвания на опозицията. По това време Мацеревич играе ролята на антагонист на бившия президент Лех Качински. Мацеревич е известен с това, че през 1992 провежда процес на жестока лустрация в Полша, по време на който невинни хора са подложени на тормоз и обвинени за сътрудници на комунистическия режим. И така, може би по стар навик по-рано тази година Мацеревич уволни почти целия състав на военните ръководители и около 80% от главното командване, изграждайки ново военно ръководство с прокремълски настроения и пълно с критици на НАТО.
Двама полски журналисти от Gazeta Wyborcza и Fakt съвместно с организацията Miasto Jest Nasze („Градът е наш“) публикуват разследване на връзките на Мацеревич с Русия. Пред 1989 един от неговите бизнес партньори е Робърт Лусня, който е служил като информатор по време на и след комунистическия период, а последните му „собственици“ вероятно са агенти на ГРУ. Мацеревич има връзки и с руския гангстер Семион Моглиевич, определян като един от най-опасните мафиоти в света и широко известен с връзките си с ГРУ.
Но Мацеревич има съюзници и в САЩ – такъв е сенаторът и лобист Алфонсе д’Амато, който подкрепя кандидатурата на Тръмп през 2016 и чийто асистент – Едмунд Янигер, служи като съветник на Мацеревич до назначаването му през 2015 г. Д’Амато също е близък с Моглиевич, с когото имат връзки с нюйоркската банка Mellon, която е давала заеми на Д’Амато за кампанията му през 1980 г. и за която се предполага, че е прала пари за организираната руска престъпност през 90-те. Днес фирмата на Д’Амато Park Strategies лобира за интересите на оръжейните производители Aerojet Rocketdyne и United Technologies в Кремъл, като е служила и на полското министерство на отбраната, помагайки за организирането на срещата на НАТО във Варшава, а още по-интересното е, че след като отказва сделка за покупка на хеликоптери с Франция, Мацеревич активно започва да лобира за покупката на същите от фирма, свързана с Д’Амато.
Мацеревич не е подал съдебен иск във връзка с всички разкрития, тъй като това означава да докаже, че разкритията на журналистите са неверни. Но има ли начин, има и желание – министърът на отбраната призовава журналистите да бъдат криминално преследвани, тъй като според него те заплашват правителствено лице.
Междувременно партията „Право и справедливост“ се превръща в основен двигател на антиевропейски настроения в сърцето на Европа, а скандалните опити за намеса в съдебната система на страната и нарушаване на целостта на правовата държава отключиха масови протести, а на Полша бе казано, че ако нещата продължат така, ще бъде активиран член 7, който отнема правото на глас на държавата в Съвета на ЕС. В допълнение правителството си служи открито с оръжията на пропагандата и религията, докато същевременно тихомълком взема решения, които подкопават устоите на демократичната държава. Към това се прибавя и фактът, че самият Мацеревич през ноември 2015 нарежда обиск на централа на контраразузнаването, свързана с НАТО, за която се знае, че следи работата на руското разузнаване.
Нещо повече – Антони Мацеревич далеч не е единственото лице на „Право и справедливост“, обвинено във връзки с Кремъл. Guardian публикува наскоро, че Бартош Ковнацки, ключов лейтанант в министерството на отбраната, е бил член на група полски наблюдатели на руските избори през 2012 г. В това си начинание Ковнацки е придружен от Матеус Пишкорски, основателя на полския тинк-танк Европейски център за геополитически анализи, който в момента е в ареста в Полша и е обвинен в шпионаж в полза на Москва.
Факт е, че Кремъл работи активно за упадъка на демокрацията в страните от източния блок – цел, която едновременно служи в полза на политическите цели на Русия от и отслабва нейните противници на Запад отвътре. Факт е, че тази дестабилизация е възможна не само с подходящите актьори, но и с наличието на благоприятни условия за протичането ѝ – бивши комунистически страни като Полша са идеалното блюдо на петри за този процес. И няма как да ни убегне, че ситуацията е болезнено сравнима с България – застрашено върховенство на правото, силно закърняла свобода на словото и кухи органи на властта, в които термитите на бившия комунистически режим усилено продължават да дълбаят.
