„Демократична България“ спечели убедително вота на българите в чужбина. Един бърз анализ на този интересен и много показателен факт:
1. Най-големият инвеститор в родната икономика каза „НЕ“ на управляващата мафиотска шайка ГЕРБСПДПС и путинофилския им антураж от псевдопатриоти.
Както вероятно повечето от вас знаят, българите в чужбина са най-големият инвеститор в родната икономика. Средствата, които са изпратили в страната за изминалата година, надвишават с близо 40% преките чуждестранни инвестиции. Противно на лъжите на Бойко Борисов, чуждите фирми бягат от България. Митът за безбройните германски заводи, които се натискат да отварят врати у нас, е просто евтина предизборна дъвка. В действителност българите в чужбина са тези, които крепят баланса и наливат сериозни средства в БВП. И това го показват цифрите, които дори лъжливият Пожарникар не може да отрече. Вчера „Демократична България“ получи близо 30% от вота на сънародниците ни зад граница, което безапелационно я класира на първо място. Изводите може да си направите сами.
2. Жалкият флирт на партиите на статуквото с българите в чужбина най-накрая (може би) ще приключи.
Почти всички политически играчи, като започнем от ГЕРБ, минем през БСП и стигнем до популистките антисистемни марионетки на Русия ВМРО, „Атака“ , „Воля“ и т.н., от години флиртуват с българите в чужбина.
„Да си върнем сънародниците зад граница“, „Цяла една България живее немила-недрага извън пределите на отечеството“ и още куп подобни халтурни опити за сълзливо-сантиментална игра с публиката редовно тровят обществения дискурс.
Чудя се дали сега, когато българите в чужбина зашлевиха звучна плесница на тази хълцаща популистка реторика, управляващият политконгломерат ще продължи да им изпраща въздушни целувки и да ги ухажва с фалшивия си зов за завръщане.
3. Моралното падение на възрастното поколение е огромно.
Познавам доста хора на възрастта на родителите ми (60+), чиито деца живеят в чужбина и всеки месец им изпращат пари. Пари, без които не биха могли да живеят нормално и да покриват елементарните си ежедневни разходи.
Бих попитала тези възрастни хора:
Не ви ли е срам да гласувате за ГЕРБСП и едновременно с това да живеете с парите на децата и внуците си?
Не разбирате ли, че ако тия партии бяха стока, нямаше да има нужда близките ви да ви издържат със средства, изкарани в чужбина? Не си ли давате сметка, че щяхте да се справяте чудесно и сами и да се радвате на достойни старини? Някак си не е честно да получаваш мизерна пенсия, да си патиш от тежко ерозирало здравеопазване и разядена от корупция социална система, да живееш с пари, изкарани в Испания, Германия, Дания, Швейцария или пък Щатите и Канада, и едновременно с това да гласуваш за комунистите или техните потомци от ГЕРБ. Лицемерно е с гласа си да избираш Изток, а с джоба си Запад. Този двоен стандарт на по-старата генерация е резултат от токсичния псевдоморал, наследен от тоталитарните години. Комунизмът се гърчеше в предсмъртна агония, но не признаваше победата на западната демокрация. В края на 80-те г. на миналия век социалистическа НРБ, изправена пред тежък фалит, главоломно трупа заеми от западни банки, но в същото време тъпо и упорито продължава да громи порочните практики на гнилия капитализъм.
Малко е неетично, нали? Има известна морална нечистоплътност. Така че, другият път, когато получите банков превод от децата в чужбина, се замислете. Кого (или по-точно #КОЙ) крепите с гласа си и защо се налага някой отвън да крепи вас с парите си.
Следващият път като говорите по Скайп със сина от Дания или с дъщерята от Англия, попитайте ги за кого са гласували на евроизборите. Макар че отговорът е ясен – резултатите от вчерашния вот го показват.
